ОПРЕДЕЛЕНИЕ№                                   

Гр. Сливен, 16.12.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд. в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Б.;

ЧЛЕНОВЕ: Х. М.,

С. К.,

като се запозна с докладваното от Х. М. ч.гр.д.№ 574 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството  е образувано по частна жалба  срещу определение по чл. 390 ал.1 от ГПК.

В.П.И. е подал частна жалба срещу определение № 3316/21.10.2010г. по ч.гр.д.№ 5685/2010г. на РС-Сливен, в частта с която на основание чл. 391 ал.2 от ГПК, районният съд е попуснал обезпечение на бъдещ иск, но е постановил внасянето на парична гаранция. В частната жалба се посочва, че жалбоподателят в качеството си на наследник, заедно с Й. В. С., И. П.И., също наследници на П. И. С. са подали молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск с цена 5 500 лв. и обезщетение за забава  - мораторна лихва в размер на 1 600 лв. Твърд, че ответникът Д.А. Г. се задължил да заплати  сумата от 5 500 лв в срок до 22.06.2008г., но сумата не е издължена. При това положение РС е постановил обезпечението да допусне при гаранция в размер на 1 000 лв. В частната жалба се посочва, че наслодателя П. И. С. е добросъвестна продавач предоставил е посочената стока – риба и изчакал ответника да се издължи, но въпреки многократните разговори стоката не е била заплатена в продължение на години, от което  наследодателя С. и за ищците по бъдещите искове като негови наследници са настъпили вреди. Били са представени безспорни доказателства в подкрепа на твърдението – разписка, написана и подписана от ответника, при които обстоятелства счита, че съдът не е следвало да определя гаранция. Въпреки затрудненията си ищците са намерили сума в размер на 1 000 лв. за да бъде допуснато обезпечението на исковете, които имат намерение да предявят, но поради незаконосъобразното й определяне считат, че същата следва да бъде освободена, в която насока се иска обжалване с определение да бъде отменено в посочената му част.

Насрещната срана ответника по бъдещия иск не е  подал отговор, като видно от приложените уведомления препис от частната жалба е бил връчен на 01.12.2010 г.

Частната жалба е допустима, съгласно чл. 275 ал.1 т.2 от ГПК, във вр. чл. 396 ал.1 от ГПК.

От приложеното ч.гр.д. № 5685/2010г. се установява, че частният жалбоподател е подал молба на основание чл. 390 от ГПК за обезпечаване на бъдещи искове с обща цена 7 100 лв. чрез запор на банкови сметки на ответника. Бъдещите искове, които частният жалбоподател заедно с Й. С. и И. И., като наследници на П. И. С. са имали намерение за предявят са за сумата от 5 500 лв., представляваща цена на подадена преживе от техния наследодател на ответника риба. Цената е следвало да се плати на 22.06.2008 г., но въпреки многократните разговори не е платена. Към молбата е представена разписка представляваща бланкетно изготвен но неподписан текст, съгласно който на 19.06.2008г. лице, чиито имената не са посочени е следвало да заплати на П. И. С. за закупена риба сума в размер, който също не е посочен. Разписката в този текст не е подписана и бланката не е попълнена, като вместо това ръкописно е изготвена в съдържание, представляващо по съществото си обещание и признание от страна на подписания Д.А. Г.   да заплати на П. И. С.  на 28.06.2008 г., 5 500 лв. за получена от него риба. Посочени са имената на ответника и ЕГН. Обстоятелството, че разписката е изготвена собственоръчно от него е посочено в нея, както и съгласие при неизпълнение да бъде „ потърсена съдебна отговорност”

Приложено е удостоверение за наследници, от което е видно, че ищците – съпруга и низходящи на П. И. С. са негови законни наследници след смъртта му, съгласно Акт за смърт № 163/08.02.2010г.

В определението си първоинстанционния съд е приел, че е налице обезпечителна нужда и молбата е основателна, като са представени писмени доказателства за бъдещите искове. Необосновано е посочен извод на съда, че обезпечението следва да се допусне при условията на чл. 391 ал.2 от ГПК при парична гаранция в размер на 1000 лв. Определен е 15 дневен срок за предявяване на обезпечение при искове, като видно от приложената по делото молба от 02.11.2010г., указанията са спазени и обезпечените бъдещи искове са предявени на същата дата.

С платежно нареждане от 22.10.2010г. по сметка депозити и вещи лица на РС – гр. Сливен В. П. И. е внесъл определената парична гаранция, въз основа на което е била издадена обезпечителна заповед.

Въз основа на така установеното се налага извода, че частната жалба е основателна.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд в частта, в която след като е намерил, че е налице обезпечителна нужда и бъдещите – вече предявени искове, са допустими, е преценил, че обезпечението следва да се допусне след внасяне на парична гаранция съгласно чл. 391, ал. 2 от ГПК.

В разпоредбата на чл. 391, ал. 2 от ГПК е предвидена възможност, включително при наличието на представени с молбата за допускане на обезпечението писмени доказателства в подкрепа на основателността на обезпечените искове, съдът да допусне обезпечение след внасяне на гаранция. В посочената разпоредба няма изрично предвидени предпоставки за приложението на нормата, но същите се извеждат от взаимното тълкуване и във връзка една с друга на всички разпоредбите на чл. 391 от ГПК относно условията за допускане на обезпечение.

В първата алинея като условия за допускане на обезпечението е предвидено императивно наличието на обезпечителна нужда и диспозитивно – или наличието на доказателства, които правят обезпечените искове вероятно основателни – т.1, или представена гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД – т.2 от ГПК.

Хипотезата на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК е налице тогава, когато с молбата за допускане на обезпечението не са представени доказателства или от представените доказателства не може да се формира извод за вероятна основателност на исковете.

При тези алтернативно предвидени хипотези, определянето на парична гаранция и тогава, когато с молбата са представени убедителни писмени доказателства съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК , е обусловено от целите на гаранцията - посочени в чл. 391, ал. 3 от ГПК, които се извличат от изискването размерът на гаранцията да съответства на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. Съответно, определянето на гаранция при наличието на убедителни писмени доказателства, е обусловено от вероятността било поради специфика на предмета на доказване, било с оглед на други данни относно наличието на обезпечителна нужда или допустимостта на исковете, да е възможно формирането на извод, че обезпечението е неоснователно и от това биха произтекли вреди за ответника. Същевременно следва да се държи и сметка, че писмените доказателства следва да обосновават извод за вероятна основателност на исковете, а не да доказват несъмнено основателността на обезпечения иск.

Следователно внасянето на гаранция съгласно чл. 391, ал. 2 от ГПК в хипотезата на допустим иск и наличие на обезпечителна нужда е обусловено от степента на вероятност за основателност на обезпечения иск. Респективно изводите, че обезпечението вероятно е неоснователно и от това за ответника биха произтекли вреди, също следва да са обосновани от представените доказателства и да почиват на обективни данни, а не да се основават на хипотетични предположения.

В конкретния случая е представен документ, в който е посочено, че е изготвен саморъчно от ответника със съдържание, отговарящо по естеството си както на разписка относно изпълнението на задължението по чл. 187 от ЗЗД на наследодателя на ищците като продавач на посочената стока, така и на уговорка за заплащане на цената на определения в разписката падеж – 28.06.2008г. Посочените доказателства определят висока степен на вероятна основателно на обезпечените искове. Изтеклия значителен период във времето, през който ответникът необосновано е забавил изпълнението на това задължение определя наличието на обезпечителна нужда, като допустимостта на обезпечените искове е несъмнена.

Изводът на първоинстанционния съд, че обезпечението следва да бъде допуснато съгласно чл. 391, ал. 2 от ГПК – след предоставяне на гаранция, не почива на обективни данни, които да е възможно да се извлекат от доказателствата по делото. В обжалваното определение евентуалните причини за неоснователност на обезпечението и възможността от него да произтекат вреди, дори не са посочени, поради което същото следва да се отмени в обжалваната му част.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 3316\21.10.2010г. по ч.гр.д. № 5685\10г. на РС – Сливен В ЧАСТТА, с която е определено внасянето на ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 1000лв. от В.П.И. ЕГН ********** *** ** * **; Й. В. С. ЕГН ********** И И.П.И., ЕГН ********** ***, к-с „З.” * * ** за допуснато със същото определение обезпечение на иск по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 187 от ЗЗД с цена 5500лв. и на иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с цена 1600лв., които е следвало да предявят против Д.А. Г., ЕГН **********,***.

 

ВРЪЩА делото на РС – гр.- Сливен за постановяване на нареждане по чл. 181, ал. 3 от ЗЗД за връщане на внесената парична гаранция.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

       ЧЛЕНОВЕ: