О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 28.01.2011 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                                   ПЕТЯ СВЕТИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Светиева въззивно частно граждански дело 592 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

    

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 278 от ГПК.         

Обжалвано е протоколно определение от 22.10.2010 година, постановено по гражданско дело № 1887/2009 година на по описа на Районен съд - гр. Сливен, с което производството по гражданското дело е прекратено като недопустимо.

 Определението е обжалвано в законоустановения срок от адв. Д.П., процесуален представител на Б.Г.К., К.Р.А., С.И.С. и Г.Н.С. - ищци по първоинстанционното дело. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от районния съд определение за прекратяване на делото като недопустимо. Посочва се, че първоинстанционния съд е прекратил производството по делото, приемайки, че не може да прецени самостоятелно, дали изготвените по делото три съдебно графични експертизи са пълни и обосновани и въпреки направените възражения и искания на основание чл. 201 от ГПК за назначаване на повторна експертиза, това не било сторено от решаващия съд. В частната жалба се коментират твърдяни противоречие в приетите по делото експертизите. Други оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение не се правят.

От СлОС  се  иска  да  отмени  обжалваното  определение и постанови ново,  по силата на което да се върне делото на решаващия състав в Районен съд- Сливен, за продължаване на съдопроизводствените действия и с указания  за възлагане на изработване на допълнителна съдебно – графична експертиза.

От ответната по жалбата страна в предоставения от първоинстанционния и от въззивния съд срокове не е депозиран отговор.

Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:

Първоинстанционното гражданско дело № 1887/2009 година по описа на Районен съд - гр. Сливен е образувано по повод на молба на Б.Г.К., К.Р.А., С.И.С. и Г.Н.С. /последните трима конституирани като ищци - присъединили се към подадената от първата ищца молба при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗЖСК, станало  с протоколно  определение от 30.11.2009 година / за отмяна решение на  ответното ЖСК „Електрон” гр. Сливен. От 30.10.2009 година до  постановяване на  обжалваното  определение на 22.10.2010 година и във връзка с направено от ответната страна възражение, че ищците  са  узнали за решението на ОС на ЖСК, не  на  сочената  от  тях дата, а на  28.02.1998 година, от докладчика по първоинстанционното дело са предприети процесуални действия, целящи установяване, дали иска е предявен в законоустановения преклузивен срок и допустим ли е той. В тази връзка от първоинстанционния съд, през визираният период от време са допуснати, назначени и приети заключенията на еднолична графична експертиза, и две поредни тройна графични експертизи, всички с идентични задачи, подробно отразени във всяка една от тях. След приемане на втората тричленна графична експертиза, станало в открито съдебно заседание, проведено на 22.10.2010 година, докладчикът е мотивирал извод, че не следва да се уважава направено доказателствено искане от страна на пълномощника на молителите по реда на чл. 201 от ГПК, като е приел, че така направеното искане за назначаване на нова експертиза, касае задачи и цели отговор на вече поставените и изследвани от единична и две последователни тройни експертизи, без да се констатира нито, че приетото заключение по втората тричленна графична експертиза не е достатъчно пълно и ясно, което да налага изготвянето на допълнително заключение, нито пък да е необосновано или да възникват съмнения за неговата правилност, което да налага изготвянето на повторно заключение. Позовал се е на съвпадение в изводите на вещите лица по втората тройна експертиза и тези на първата единична експертиза, приети по делото. Кредитирайки тях, докладчикът е направил констатации и е приел, че изследваните подписи в Разделителен протокол на ЖСК "Електрон” - гр.Сливен от 28.02.1998 година са положени от лицата Б.К., Г.Н.С. и наследодателката на ищеца К.Р.А. - С.К.А. - молители по делото. Въз основа на така приетия за установен факт, съдът е направил извода, че молителите са узнали за атакуваното в настоящия процес решение на Общо събрание на ЖСК „Електрон" още през 1998 година, тъй като на това Общо събрание и с този разпределителен протокол е указано на кои от собствениците на жилища се разпределят тавански помещения/ателиета, измежду който не са молителите по делото, и те са знаели това, защото са положили подписите си срещу техните имена. Изложена е констатация, че процесиите претенции са предявени далеч след изтичане за установения за това в Закона за жилищно - строителните кооперации двуседмичен срок - по чл. 40 ал.1 от ЗЖСК, което е мотивира у съда  извода, че те са недопустими и на това основание производството по делото подлижи на прекратяване без да се извършват други процесуални действия, насочени към разглеждане на спора по същество - чл.130 от ГПК.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез съда постановил атакувания акт. Разглеждайки жалбата по същество, въззивния съд я намира за неоснователна, а обжалваното определение за правилно по следните съображения.

Обжалваното определение е постановено, след продължително и обстойно проведено доказване, целящо установяване на значим за произнасянето по допустимостта на предявените претенции факт, а именно кой е моментът на узнаване по отношение на молителите. След като са били приети три експертни заключения, правилно от решаващия съд е преценено при констатирано съвпадение на  две от експертни заключения, че са налице достатъчно данни за формиране  на  констатация, досежно обследвания факт, а  от  там  и  на правен извод, касаещ  допустимостта на предявените искови претенции. Съдът в мотивите на обжалваното определение е изложил обосновка, защо не уважава поредно искане по чл. 201 от ГПК, а също така и обосновка на извършената от него оценка на заключенията по правилото на чл. 202 от ГПК, като изрично е подчертал, че дава вяра на първата еднолична графична експертиза и втората тричленна графична експертиза. В този смисъл основните оплаквания, визирани в частната жалба се приемат за несъстоятелни. От Разпределителен протокол, отразяващ на кои от собствениците на жилища се разпределят тавански помещения/ ателиета, измежду който не са молителите по делото, съставен на проведеното на 28.02.1998 година Общо събрание на ЖСК „Електрон", несъмнено е установено, че те към посочената дата са знаели за това, защото са положили подписите си срещу техните имена. Молба е заведена от 28.04.2009 година. Очевидно е, че претенциите си молителите предявяват повече от десет години след изтичане на преклузивния срок по чл. 40 ал. 1 от ЗЖСК. Установеният факт, че молителите /в това  число наследодателя на  един  от тях/ са  положели подписа  си на  разделителния протокол изключва възможността, срока за предявяване на молбата за отмяна  на решението да  се отброява по предложение  последно на чл. 40 , ал. 1 от ЗЖСК. - В тази насока от страна на молителите не е проведено никакво доказване на въведено в процеса от тях твърдение, респ. категоричността  на  установения факт нито е опровергана, нито е разколебана. При това  положение  несъмнен  е  извода, че подадената  на 28.04.2009 година  молба за отмяна на решение взето на проведеното на 28.02.1998 година Общо събрание на ЖСК „Електрон" е предявена, след изтичане   на  двуседмичния преклузивен срок и като такава е недопустима и подлежаща  на връщане  по правилото на чл. 130 от ГПК, а образуваното въз основа  на  нея  производство  на прекратяване.

Като е прекратил образуваното въз основа на молбата първоинстанционно производството като недопустимо РС – Сливен е постановил законосъобразно определение, което следва да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.10.2010 година, постановено по гражданско дело 1887/2009 година по описа на Сливенски районен съд, с което е прекратено производството по гражданското дело като недопустимо.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

              

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                    2.