О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр. Сливен,  21.01.2011 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд,  гражданско отделение,  първи състав в закрито заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди и единадесета година,

 в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:       НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                               МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря…………………….и в присъствието на Прокурора …………….…………… като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА ч.гр.д. № 27/2011 г., за да се произнесе съобрази:

Жалбоподателката М.Л.А., чрез процесуалния си представител адв. Г.Д. *** обжалва Определение № 16955/05.11.2010г., постановено по гр.д. №5464/2010 г. на СлРС, В ЧАСТТА, в която е допуснато обезпечение на предявения от “ДОМЕЙН БОЙАР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” АД със седалище гр. София иск против нея с цена 875.71 лв., получена на отпаднало основание, чрез налагане на запор до размера 1410.61 лв., включващ и част от разноските по настоящото производство върху банкова й сметка при Първа инвестиционна банка АД.

В частната си жалба жалбоподателката, чрез пълномощникът си адв. Д. моли определението, в обжалваната му част да бъде отменено, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва да е налице обезпечителна нужда, която не е обоснована с доказателствата по делото. Сочи, че съдът направил неправилен извод, че обезпечителната мярка, поискана от ищеца е подходяща, като не е съобразена разпоредбата на чл. 446 от ГПК. Освен това липсвало съответствие и съразмерност между поисканата обезпечителна мярка и характера на исковата претенция.

Ответното по частната жалба дружество, чрез пълномощника си адв. Г.С. в отговора си на нея моли съдът да я отхвърли, като неоснователна. Намира за правилно и законосъобразно обжалваното определение. Счита за неоснователни съображенията на жалбоподателката. Твърди, че времето, докато трае исковото производство по необходимост ще забави търсената от него защита и ответницата би могла да предприеме такива правни или фактически промени, които ще осуетят настъпването на правните последици, в което се състои защитата. Средството с което разполага да осигури удовлетворяването си от ответника безспорно било обезпечаването на исковете си, целящо да гарантира, че  докато спорът е висящ, неоснователно отричаното право ще бъде осъществено.       Ответникът по жалбата посочва, че искът е допустим; претенцията била вероятно основателна, че наложеният запор е върху банковата сметка, а не върху трудовото възнаграждение; налице била нужда от обезпечаване- при липса на данни, които да я опровергават обезпечителната нужда следвало да се предполага. Размерът на неизвършените плащания бил установен от доказателствата по делото.  

Съдът намира частната жалба  за процесуално допустима. Подадена е от страна в процеса в законния срок, имаща правен интерес от обжалването.

От извършената проверка на обжалвания съдебен акт, съдът констатира:

По искове с правно основание чл. 55 и чл. 86 от ЗЗД- за заплащане на недължимо получена сума- обезщетение за неспазен срок на предизвестие- чл. 220 и обезщетение по ч 222 от КТ, получени на отпаднало основание, ДОД върху обезщетение, получено без основание и претенция за разноски, са представени доказателства- заповед за възстановяване на работа, въз основа на влязло в сила решение на СлРС за възстановяване на длъжност и подадено заявление от А., покана за доброволно изпълнение и съобщение от частен съдебен изпълнител Поля Руйчева до  от 01.09.2010г. до дружеството за доброволно изпълнение- да заплати сумата 2684.64 лв., д.т. и адвокатско възнаграждение, заверено копие от изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1139/2010 г. на СлРС, препис от Р. № 527/12.07.2010 г. по същото дело, с което уволнението е признато за незаконно и е отменена Заповед № 12/11.01.2010 г. на изп. директор на дружеството; ответницата е възстановена на предишната работа; присъдена е сумата 2284.64 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа за периода от 12.01.2010 г. до 05.07.2010 г.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи :

Законодателят в чл. 389, ал. 1 от ГПК  постановил обезпечаването на предявен иск до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът да може да иска от съда, пред който делото е висящо да допусне обезпечение на иска. Обезпечение се допуска по всички видове искове- ал.2. Постановеният съдебен акт от СлРС  е валиден и допустим.

Обезпечителното производство брани заплашеното материално право, като прави възможно практическото осъществяване на целената с иска защита и е институт на гражданското съдопроизводство.

За да бъде допуснато обезпечение на предявен иск следва да бъдат налице следните предпоставки- искът да е допустим; да е вероятно основателен, с оглед представените доказателства; да е налице обезпечителна нужда, а предложената обезпечителна мярка да е подходяща. При липса на която и да е от тези предпоставки искането за допускане на обезпечение се отхвърля. Следва в производството по обезпечение сезираният съд да извърши проверка на допустимостта и вероятната основателност на предявения иск, чието обезпечение се търси, след което преценява интереса от обезпечителната мярка- когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, както и това дали сочената от ищеца обезпечителна мярка е подходяща.

                 От приложените доказателства Сливенски районен съд правилно приел, че искът е допустим, а претенцията е вероятно основателна.

          Съдът в обжалвания акт приел, че запора на трудовото възнаграждение бил възможен, макар да е ограничен до размера на месечните удръжки, които могат да се правят от възнаграждението, тъй като е частично несеквестируемо- обстоятелства, които следва да се съобразят от съдебния изпълнител при евентуално ефективно налагане на запора върху банковата сметка, в която се превежда трудовото възнаграждение;

           Сливенският районен съд неправилно преценил, че има обезпечителна нужда за допускане на запор на сума по банкова сметка, ***о възнаграждение на ответницата. Не може да се приеме, че без налагане на запор на 1410.61 лв. исковите претенции в посочения размер за акционерното дружество  ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по решението. Ответницата работи в това дружество, получава трудово възнаграждение, от което ЧСИ ще може да осъществява погасяване на задължението. Съдът не счита възражението на работодателя, че “при липса на данни, които да я опровергават, обезпечителна нужда следва да се предполага” за основателно.   

          Липсата на предпоставката “обезпечителна нужда” води до неоснователност на молбата.

          По тези съображения, Сливенският окръжен съд, като не споделя правните изводи на СлРС и намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно ще го  отмени и ще отхвърли молбата за допускане на обезпечение на иска.  

Водим от изложеното,

                            

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 16955/05.11.2010г., постановено по гр.д. №5464/2010 г. на Районен съд, гр. Сливен, В ЧАСТТА, в която е допуснато обезпечение на предявения от “ДОМЕЙН БОЙАРИНТЕРНЕШЪНЪЛ” АД със седалище гр. София иск против нея с цена 875.71 лв., получена на отпаднало основание, чрез налагане на запор до размера 1410.61 лв., включващ и част от разноските по настоящото производство върху банкова й сметка при Първа инвестиционна банка АД, като неправилно и незаконосъобразно.

          ВМЕСТО ТОВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на “ДОМЕЙН БОЙАР ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” АД със седалище гр. София за обезпечаване на предявените искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД  и разноски за сумата 1410.61 лв. против М.Л.А. ***, като неоснователна.

Определението, в необжалваната му част влязло в сила.

Определението не подлежи на обжалване .

         

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :