ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

26.01.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на двадесет и шести януари…...……………………….

през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                              Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

А. СЛАВОВ

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  30 описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частната жалба на А.Г.Т. и А.П.Т. против Определение от 30.12.2010 г.  по ч.гр.д. № 7457/2010 г. по описа на Районен съд Сливен.  В жалбата се твърди, че определението в частта му, в която е отхвърлено искането за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 10102230400509 по описа на ДСИ при РС-Сливен с предмет предаване на владението върху недвижими имот е незаконосъобразно. Считат че за предявените от тях искове за присъждане на направените разноски и подобрения като добросъвестен владелец с правно основание чл. 72 ал.2 и чл. 72 ал.3 от ЗС разполагат с право на задържане на имота и че без обезпечението чрез спиране на изпълнението това право няма да може да се реализира. Молят съда да отмени обжалваното определение, в частта му за отказа и да уважи искането за допускане на обезпечение чрез спиране на производството по изпълнителното дело.

            Частната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по съществото си е основателна.

            Ищците А.Г.Т. и А.П.Т. са предявили против Ж.Х.Д. обективно кумулативно и субективно активно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД  за присъждане на сумата 5 000лв.; с правно основание чл. 72 ал.1 от ЗС за осъждането на ответницата да им заплати сумата 8 310лв., представляваща увеличената стойност на имота в  резултат на извършените подобрения от тях  и иск за присъждане на сумата 240,82лв., представляваща заплатени данък сгради и такса смет. С исковата молба е поискано допускането на обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана; налагане на запор върху вземанията на ответницата от пенсия и спиране на изпълнението по изп.дело № 10102230400509 по описа на ДСИ при РС-Сливен с предмет предаване на владението върху недвижими имот. С обжалваното определение, СлРС  е допуснал обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на ответницата и налагане на запор върху получаваната от ответницата пенсия до размера от 3 918,70лв. и отхвърлил искането в останалата му част.

            В последствие ищците са депозирали на 10.01.2011г. уточнение на исковата молба, с което са конкретизирали по вид и количество Претендираните от тях подобрения в имота и иска за сумата 240,82лв. платени данъци и такси за имота, като в същата молба са уточнили че в случай че претендират стойността на извършените от тях подобрения в имота по пазарни цени, в качеството им на добросъвестни владелци по чл. 72 ал.1 от ЗС и евентуално ако съдът не приеме  това като владелци, които са извършили подобрения по чл. 74 ал.2 от ЗС.

            Постъпила е също допълнителна молба с искане за обезпечение, по който съдът  се е произнесъл с определение от  18.01.2011г., което не е предмет на обжалване с настоящата частна жалба.

            Настоящата инстанция намира че искането за допускане на обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 74 ал.2 от ЗС, по който ищците искат да упражнят правото си на задържане по чл. 72 ал.3 от ЗС е вероятно основателен и следва да се допусне обезпечение на същия чрез исканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнително дело за предаване владението на имота срещу ищците. 

            Правото на задържане е субективно право на добросъвестния владелец или на приравнения към него недобросъвестен владелец, признато по съдебен ред да държи една вещ, върху която са направени необходими  разноски или подобрения до заплащането им. Съдебната практика приема че това право може да упражни не само като средство за защита, чрез възражение срещу иск по чл. 108 от ЗС, а и самостоятелно при предаване на иск за стойността на извършените подобрения и направените разноски.

            От изложеното в исковата молба (че договорът за продажба на процесния имот е бил обявен за нищожен, поради липса на представителна власт при сключването му  и че ищците са извършили подобрения в имота) не може да се направи извод за вероятната основателност на иск с правно основа ние чл. 72 ал.2 от ЗС.

            От излагането на фактите в исковата молба следва да се направи извод че предявения при евентуалност иск за присъждане на стойността на подобренията  на ищците в качеството им на недобросъвестни владелци, приравнени на добросъвестни, по чл. 74 ал.2 от ЗС е допустим и вероятно основателен. Като такива, вероятно основателно би било и искането им за упражняване на правото на задържане на имота. Налице е и безспорна обезпечителна нужда, тъй като след провеждането на въвода, ищците не биха могли да упражнят правото си на задържане на имота си по евентуално позитивно решение. Исканата обезпечителна мярка е допустима и подходяща. Неправилни са разсъжденията на първоинстанционния съд, че не може правото си на задържане владелецът да осъществява под форма на искане за допускане на обезпечение .  С оглед твърденията на ищците, че са приравнени на  добросъвестни владелци по чл. 74 ал.2 от ЗС на имота и като такива са направили подобрения в него, от което произтича правото им да задържат имота, спирането на изпълнителното дело за предаването на този имот на ответницата и взискатели по изпълнителното дело не представлява заобикаляне на процесуалния закон и постигане на забранен правен резултат с позволени средства. ( в посочения смисъл Определение № 523 от 8.09.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 417/2009 г., I г. о.,).

            С оглед разпоредбата на чл. 390 ал.3 пр. последно, следва да бъде определена гаранция, след внасянето на която да бъде издадена обезпечителната заповед. Съдът с оглед чл. 391 ал.3 от ГПК определя размера на гаранцията на 830лв.

            С оглед изложените съображения съдът следва да отмени определението на СлРС в обжалваната част и постанови ново, с което допусне обезпечение чрез спиране на изпълнението.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

            ОТМЕНЯ Определение № 4179 от 30.12.2010 г.  по ч.гр.д. № 7457/2010 г. по описа на Районен съд Сливен, в частта му,  в която е отхвърлено искането на А.Г.Т. и А.П.Т., да бъде допуснато обезпечение на предявените от тях искове чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 10102230400509 по описа на ДСИ при РС-Сливен с предмет предаване на владението върху недвижим имот, като вместо това постановява

ДОПУСКА ОБЕЗПЧЕНИЕ на предявения от А.Г.Т. ЕГН ********** и А.П.Т. ЕГН ********** *** против Ж.Х.Д. ЕГН ********** ***, об. С., ул. „Б. Д.” № * иск за осъждането на ответницата да заплати сумата 8 310 лв., представляваща стойността на извършените от ищците подобрения в имота, собственост на ответницата , за които да упражни право на задържане на имота, по гр.д.№ 7457/2010г. на СлРС чрез СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО  по изп. дело № 10102230400509 по описа на ДСИ при РС-Сливен с предмет предаване на владението върху недвижим имот, след внасянето на парична гаранция в размер на 830 лв. по сметка на СлОС.

На жалбоподателите да се издаде обезпечителна заповед след представяне на банково бордеро за внесената гаранция в размер на 830лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: