О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 27.01.2011 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                     МАРТИН САНДУЛОВ

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 43 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение за прекратяване на исково производство и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно, поради което моли въззивния съд да го отмени и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната  по частната жалба страна не е подала писмен отговор в законовия срок.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект имащ интерес от обжалването, поради което е допустима, а по същество е и основателна, с оглед което ще бъде уважена.

Частният жалбоподател е предявил иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от ПТП, като е насочила претенциите си против застрахователя, с когото прекият причинител на вредата има сключен договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност”

С отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за местна неподсъдност, като е поискало делото да бъде разгледано от СфРС, тъй като седалището на ЗК “Български имоти” АД е град София.

СлРСт е приел възражението за основателно, прекратил е производството пред себе си и е изпратил делото на СфРС, с оглед правилата за общата местна подсъдност по чл. 105 и 108 ал. 1 от ГПК.

Това определение се атакува от ищеца, който заявява, че е приложима нормата на чл. 115 от ГПК, съгласно която исковете за вреди от непозволено увреждане могат да се предявят и по местоизвършването на деянието, което в случая, било на територията на община Сливен.

Тъй като претенцията е насочена само срещу застрахователя, найното основание не е деликтно, а договорно – отговорността на застрахователното дружество произтича от сключения между него и делинквента договор за застраховка “ГО”. Непозволеното увреждане е основание на претенция само против прекия причинител.

Въпреки това, обаче, исковете са подсъдни на СлРС, предвид резпоредбата на чл. 108 ал. 2 от ГПК – действително седалището и адресът на управление на дейността на ответника е гр. София, но тъй като, в случая, договорът за застраховка е сключен с неговия клон, отношенията се развиват с последния, и местно компетентен да се произнесе по спора е съдът по местонахождението му – Сливенски районен съд.

Поради изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на СлРС за продължаване на процесуалните действия.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ определение от  26.11.2010г. по гр.д. № 2906/10г. на СлРС прекратяване на производството по делото като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ВРЪЩА гр. д. № 2906/10г. на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението  не подлежи на обжалване.

 

                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: