О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 01.02.2011 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в закрито заседание на първи февруари, през две хиляди и еД.десета гоД. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:            НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                 МАРТИН САНДУЛОВ      

като разгледа докладваното от М.ДРУМЕВА въззивно ч. гр. дело № 53 по описа за 2011 гоД., за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл.ХХІ от ГПК във връзка с чл. 419, ал.1 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на А.К.Б. ***, в качеството й на управител на търговско дружество “Булхерба” ЕООД, със седалище и адрес на управление, с.К., ул. “Х. Д.” № *, с ЕИК 128582592 против Разпореждане № 839 от 18.10.2010 г., постановено по ч. гр.д. № 330/2010 г. на РС Котел, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.9 от ГПК и изпълнителен лист в полза на Д.В.П. *** срещу дружество “БулХерба” ООД за сумата 7630 лв. дължими по запис на заповед, издаден на 20.11.2008 г. в с. Лозенец, община Стралджа, с падеж 01.09.2010 г., заедно със законната лихва, считано от 28.09.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, и разноски по делото в размер на 152.60 лв.

В жалбата управителят на търговското дружество длъжник твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и моли  да бъде отменено със законните последици. Твърди, че към датата на издаване на Записа на заповед- 20.11.2008 г. била вписана промяна по партидата на дружеството на 17.11.2008 г.- били вписани двама управители- Д.Е. П. и А.К.Б. и преобразуване на дружеството от ЕООД в ООД. Сочи, че за да бъде задължено дружеството след 17.11.2008 г. по силата на документ била необходима санкцията на двамата съдружници, респективно негови управители, а в случая кредиторът по издадения запис на заповед Д.П. била дъщеря на подписалата се като издателка Д. П., освен това между двата субекта на записа на заповед не съществували никакви правоотношения.    

                В дадения законов срок е постъпил отговор взискателката Д.В.П. с който оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Последната заявява, че действително към момента на издаване за записа на заповед е имало двама управители, но те имали право да управляват заедно и поотделно. Нямало вписани ограничения нито в търговския закон, нито в дружествения договор, задължаващи управителите да подписват едновременно, нито да се ограничават правата на управителите в тази насока. Записът на заповед бил редовен от външна страна. Счита, че съдът следва да разгледа оплакванията в жалбата само  по отношение редовността на акта по чл. 417 от ГПК. Възраженията за липса на други правоотношения следва да бъдат противопоставени в исков процес, с предмет на установяване на вземането по чл. 422. Това били възражения по съществото на спора и не са предмет на заповедното производство. По същия начин следвало да се коментира и за родствената връзка между Д. и Д. Попови. Неоснователно било искането за обезсилване на изпълнителния лист, тъй като това не било обект за разглеждане в настоящото производство. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Няма приложени доказателства за направени разноски.

От събраните по делото доказателствата, съдът прие за установено от фактическа страна следното:  

Котелският районен съд е сезиран със заявление от Д.В.П. ***, препратено от Ямболски районен съд по подсъдност за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжник “Булхерба” ООД, с. К., общ. Котел, Сливенска област за сумата 7630 лв. и с претенция за присъждане и разноските по делото- за издаване на изпълнителен лист. Приложени са банково бордеро за внесена такса в размер на 152.60 лв. и  запис на заповед от 17.11.2008 г. Записът е озаглавен като Запис на заповед и отделно в текстовата му част фигурира изписването му. Посочени са страните, дата на изготвяне, сумата, падеж и изрично посочване на неотменимо, безусловно, без протест, без разноски и без предявяване на поемателя по банков път или в брой. Няма посочване на място на плащане, което не е основен реквизит на З.З.

Съдът, като приел, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа описаните в чл. 535 от ТЗ реквизити и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя, срещу лицето, против което се иска и заявлението се явява основателно разпоредил издаването заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, ал.1,т. 9 от ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителката.  

Не се спори от жалбоподателя, че на 17.11.2008 г. “Булхерба” ЕООД е преобразувано в ООД със съдружници А.К.Б. и Д.Е. П.. Установи се от компютърните справки, че двете са представлявали дружеството заедно и поотделно. На 07.01.2011 дружеството е преобразувано в ЕООД с едноличен собственик А.К.Б..

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

          Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването на съдебния акт и е допустима.

          Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивната инстанция преди да извърши проверка по повод на жалба по чл. 498, ал.1 от ГПК с повтаряне проверката, която върши съдът по повод на молбата да се издаде изпълнителен лист, а именно: проверката на несъдебното изпълнително основание по чл. 418, ал.2 от ГПК – предвидено ли е от закона и редовно ли е от външна страна, удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа, като проверява и редовността на подаденото заявление.

Заповедното производство се развива в една фаза. Между страните няма предварителна размяна на книжа, като първа фаза на исковото производство. Съдът не подготвя делото в закрито заседание, като втора фаза в исковото производство. Не го насрочва за разглеждане в открито с.з. по същество- като трета фаза. Проверката на съда преди издаване на крайния акт в заповедното производство е ограничена в преценката за допустимост на заявлението.  Заявлението трябва да е редовно от формална гледна точка- да е подадено чрез образеца към съответното приложение на Наредба № 6 на министъра на правосъдието и да е попълнено според указанията. След това съдът проверява наличието на общите предпоставки за уважаване на заповедния иск- компетентност да правораздава, местна компетентност, която включва постоянен адрес, респ. седалище на ю.л. и мястото на изпълнение да съответстват на съдебния район и накрая преценява налице ли са конкретните предпоставки за издаване на заповедта за изпълнение- изискуемост, ликвидност и безусловност.  В случая заявлението е допустимо, като отговаря на законовите изисквания.

Безспорно изпълнителното основание- запис на заповед е предвидено в закона- чл. 417, т.9 от ГПК. Той съдържа всички задължителни реквизити, описани в чл. 535 от ТЗ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя, срещу дружеството. Документът е редовен от външна страна. 

Съдът намира за неоснователно възражението за изготвен запис на заповед без представителна власт от единия от двамата управители на дружеството Д. П.. Такова възражение може да се разглежда по същество, както и дали между издателя и лицето, в чиято полза се издава З.З са в роднински връзки в едно исково производство, но не в заповедно, което е включено в раздела на изпълнителното производство- част пета от новия ГПК. В настоящата инстанция не могат да се обсъждат писмените доказателства извън записа на заповед и у-ния за актуално състояние на страните. Въпреки това следва да се отбележи, че към момента на изготвянето на записа на заповед правомощията на двамата управители са да представляват дружеството заедно и поотделно, видно от справките от Търговския регистър. 

С оглед изложеното  е налице абсолютната, кумулативно предвидена в чл.418, ал.2 от ГПК предпоставка за издаване на изпълнителен лист в представеното изпълнително основание, поради което правилно и законосъобразно е уважена молбата за разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание  за претендираната сума.

Съдът споделя отразените правни изводи в обжалваното  разпореждане.  Поради това, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, съдът на основание чл. 278, ал.4 от ГПК, във връзка с чл. 271, ал.1 от ГПК ще отхвърли депозираната жалба.

Страните са претендирали присъждане на разноски по делото. С оглед изхода му на жалбоподателя не се дължат, а ответната страна не е представила доказателства да е направила такива.

Поради това, че при администрирането на жалбата не е събрана цялата ДТ по обжалването на разпореждането, а само 15 лв., следва настоящата инстанция да осъди дружеството жалбоподател да заплати още  сумата 61.30 лв. по сметка на СлОС, съгласно чл. 18, ал.1 във вр. чл. 12,т. 2 от Тарифата за ДТ… от 27.02.2008 г., с последващите изменения и допълнения.  

Въз основа на изложеното, съдът     

         

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА НА А.К.Б. ***, в качеството й на управител на търговско дружество “Булхерба” ЕООД, със седалище и адрес на управление, с.К., ул. “Х. Д.” № *, с ЕИК 128582592 против Разпореждане № 839 от 18.10.2010 г., постановено по ч. гр.д. № 330/2010 г. на РС Котел, като неоснователна.

                ОСЪЖДА търговско дружество “Булхерба” ЕООД, със седалище и адрес на управление, с.К., ул. “Х. Д.” № *, с ЕИК 128582592, представлявано от  управител А.К.Б. *** да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на 61.30 /шестдесет и един лв. и 0.30/ лв.

          Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ: