О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

гр. Сливен, 15.02.2011 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                      АТАНАС СЛАВОВ

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.ч.гр. д. N 84 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Обжалвано е разпореждане, с което е обезсилена заровед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като неправилно РС е приел, че не е изпълнено своевременно задължението за представяне на доказателства, че е предявен иск срещу длъжника, който е оспорил вземането. Моли въззивния съд да отмени разпореждането и постанови възобновяване на производството по ч.гр.д.№ 4902/10 на СлРС.

Няма постъпил отговор на частната жалба.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

След като се запозна със заявлението и представените пред РС към него документи, СлОС счита, че частната жалба е основателна и следва да се уважи.

По заявление на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, СлРС е образувал ч.гр.д.№4902/10г. и е издал исканата заповед, като е преценил, че са налице условията за това. В законовия срок е постъпило писмено възражение от длъжника, за което заявителят е бил уведомен, като му е указано, че следва в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като е предупреден, че ако не представи в срок доказателства за това, заповедта ще бъде обезсилена. Съобщението му е връчено на 18.10.2010г. На 19.11.2010г. СлРС издава атакуваното разпореждане, с което е обезсилил заповедта, като е приел, че в указания едномесечен срок заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска.

Искова молба е била предявена и входирана с №25051 пред СлРС на 17.11.2010г. Копие от нея е било изпратено по пощата до съда, като молбата, с която заявителят я представя, е входирана на 24.11.2010г. На приложените към делото пликове от пощенската пратка няма отбелязана датата на изпращането й.

При това положение СлОС счита, че заявителят е изпълнил в срок задълженията си по чл. 415 ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Законодателят е предивдил едномесечен срок за предявяване на иска за установяване на вземането и в случая той е спазен. Изискването за представяне на доказателства за своевременното предявяване на иска, не е свързано със законово определен срок, поради разнообразните хипотези, които не могат да бъдат обхванати от едно правило. Приема се, че този срок следва да е разумен, с оглед конкретните обстоятелства – тоест лицето да е предприело веднага щом това е станало възможно, нужните процесуални и фактически действия за изпълняване на задължението. Така внастоящия случай искът е предявен един ден преди изтичане на 1 месечния срок и с оглед обстоятелството, че ищецът има адрес на управление на дейността в друго населено място, той е извършвал правните действия чрез поща, каквато възможност законът му предоставя. Забавянето с 6 дена, считано от датата на изтичане на срока за предявяване на иска, на самото физическо представяне на доказателствата за това, се дължи на технологичното време, необходимо на кореспонденцията между РС и заявителя, след това и от последния до съда, да бъде придвижена. Действително ищецът е могъл да предяви иска и по-рано и да се погрижи да вмести в рамките на 1 месечния срок и представянетона доказателствата, но той не е бил длъжен да стори това, след като разполага с правото да сезира съда и в последния ден от срока. Това е въпрос на лична преценка и добронамереност, които не се контролират от съда.

Поради това обективно не са били налице предпоставки за обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Частната жалба е основателна. Атакуваното разпореждане следва да бъде отменено. Производството не е било спряно или прекратено, поради което не се налага възобновяването му.

Ръководен от гореизложеното съдът

                                

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ разпореждане от 19.11.2010г. по ч.гр.д.№ 4902/10г. на СлРС  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: