О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 28.02.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                                ПЕТЯ СВЕТИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Светиева въззивно частно граждански дело 86 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

    

Производството се движи по реда на чл. 423 и сл. от ГПК.

Постъпила е молба от Г.Д.Г., която представлява възражение против издадена по чл. 410 ГПК заповед № 996 от 08.04.2009 година за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 1498/2009 година на Районен съд - гр. С.. Основните оплаквания, които се съдържат във възражението, се изразяват в това, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, нито лично, тъй като в деня на връчването й, молителката не е пребивавала на територията на страната. Счита ,че поради  това  е била лишена  от възможността  да  оспори вземането по издадената  заповед за  изпълнение. Основанието на предявеното възражение е чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съдът, като взе предвид изложените оплаквания във възражението и се запозна с данните по ч. гр. д. № 1498/2009г. на Районен съд - гр. С., намира за установено следното:

Първоинстанционното дело е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.04.2009г. на „Топлофикация - Сливен” ЕАД против Г.Д.Г. за парично вземане в размер на 498.62 лева, представляваща неплатена цена за ползвана топлинна енергия за периода от 30.11.2003 година до 31.10.2005 година, мораторна лихва, изтекла до 17.09.2008 година в размер на 222.06 година, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 07.04.2009 година до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 26.50 лева разноски по делото. Въз основа на това заявление, районният съд е издал заповед № 996 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 08.04.2009г. За издадената заповед за изпълнение са изпратени две съобщения до длъжника Г.Д.Г. по постоянния и настоящ адрес, установен чрез нарочно извършена справка, като намиращ се в гр. С., ж.к. „Д.Г.„ № *, ет. *, ап. *. Съобщението  /изпратено до длъжника преди изкисването  на  справката  за  постоянен и  настоящ адрес/ е върнато с отбелязване на връчителя, че адресата  не  е открит и  че не  е  намерено лице което да получи съобщението, включително и през почивните дни. В изпълнение на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК на длъжника е изпратено уведомление, което е разлепено на входната врата на апартамента, като връчителят е отбелязал, че това е станало на 21.04.2009 година и отново са посочени данните от съобщението. След прилагане към делото на разписката  от залепеното уведомление, съдията  докладчик на 27.05.2009 година е държал определение, с което  е дал указания  на  заявителя да  представи  справка  за  постоянни  и  настоящ адрес  на  длъжника. След представяне на изисканата справка, от която се установява идентичност между посочения от заявителя адрес на длъжника и установените чрез справката постоянен и настоящ адрес /съвпадащи помежду си/, вместо да констатира това съвпадение, без да е било необходимо, съдията - докладчик е разпоредил на 08.06.2009 година / годината грешно изписана като 08, разбира се 2008 / на ново съобщение. Изпратено до длъжника след изкисването на  справката  за  постоянен и  настоящ адрес  съобщение е върнато с отбелязване на връчителя, че адресата не е открит и по сведение  на  съседи от апартамент  № 8 се посещавал много рядко. В изпълнение на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК на длъжника е изпратено уведомление, което е разлепено на входната врата на  апартамента, като връчителят е отбелязал, че това е станало на 21.06.2009 година и отново са посочени данните от съобщението. На 08.07.2009 година от районния съдия е разпоредено прилагане на съобщението към дело. При това положение, първоинстанционният съд, без да има нарочно произнасяне, касаещо приемането на съобщението за редовно връчено е постановил на 08.07.2009 година разпореждане, съгласно  което след  като се  приема, че заповедта е връчена на длъжника и не е постъпило  възражение от негова  страна  в  двуседмичния срок е прието, че  заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила  и разпоредено да се издаде изпълнителен лист.

 При тези данни, настоящия състав на СлОС намира, че е спазен срока по чл. 423, ал. 1 от ГПК, но направеното с молбата искане за приемането му е неоснователно по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Молбата за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК. В случая, възражението се основава на твърдения за обстоятелства по смисъла на чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК – ненадлежно  връчване на заповедта за изпълнение. Приема се, че първоинстанционният съд е спазил процедурата по връчване на съобщението и заповедта за изпълнение до длъжника по чл. 45 от ГПК, във връзка с чл. 47 ГПК. Съобщенията и заповедта за изпълнение са изпращани на постоянния адрес на длъжника, който е посочен в заявлението на кредитора, установен е чрез справка като идентичен на първия и с този посочен в молбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, имаща характер на възражение на длъжника. От данните, които са вписани от връчителя в изпратеното от РС-Сливен до длъжника съобщение с приложена заповед за изпълнение, може да се направи извод за наличие на предвидените от закона предпоставки за залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. В случая, връчителят е посочил, че адресата не е открит и че не е намерено лице, което да получи съобщението включително и през почивните дни. Несъмнено е, че определеният от  съда  начин  на  връчване  е съобразен с разпоредбата  на чл. 43, ал. 2 пр. последно от ГПК, при  констатирана невъзможност за осъществяване на  връчването  по реда на чл. 45 и чл. 46 от ГПК, което обосновава залепянето на уведомлението  на  входната врата на апартамента. Следователно, след като са установени предпоставките, необходими за пристъпване към залепване на уведомление, фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК за редовно връчване на призовката за доброволно изпълнение е била приложима и  то  по отношение на  първото изпратено до длъжника съобщение, със залепено уведомление на  21.04.2009 година.-При констатирано съвпадения между адреса на длъжника, посочен в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и установения чрез справка  постоянен и настоящ адрес от РС- Сливен не е следвало да се разпорежда повторно връчване на  съобщението  по  реда  на чл. 47, ал. 1 и 2 от ГПК, тъй като съгласно предвижданията на чл. 47, ал. 3 пр. последно  от ГПК то се прилага само ако няма съвпадение, какъвто не е настоящия случай. Предвид на последното приложението на фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК се преценява  по  отношение  на  първото  коментирано  по- горе  съобщение, чийто  срок  за  получаването  му в канцеларията на съда е изтекъл на 05.05.2009 г., от която дата / макар и да няма нарочно съдебно  разпореждане досежно прилагането на фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК/ е следвало да се  отброява  двуседмичния срок  за  подаване на  възражение от длъжника  против заповед № 966 от 08.04.2009 година.Този  срок към датата  на  постановяване на  разпореждането  за  издаване  на изпълнителен лист,  т. е към 08.07.2009 година е  бил изтекъл. В последното разпореждане се счита, че е инкорпорирана преценката, за приложимостта на фикцията по чл. 47 ал. т от ГПК.

За пълното следва да се отбележи, че доколкото в молбата се твърдят факти, насочващи към основанието на предявеното възражение е чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, съображенията на  настоящата  инстанция са като  изложените, което  прави безпредметно преповтарянето им, към който следва  да  се добави единствено съждението за липса на представени доказателства,  подкрепящи твърденията на молителката за наличие на това основание. Характера на настоящото производство налага представянето на доказателствата за твърдяните обстоятелства заедно със подаване на искането по чл. 423 от ГПК . 

Следователно, твърденията на длъжника за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение и тези по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК не са доказани и не съставляват предвидено от закона основание приемане на възраженията му срещу издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Воден от гореизложените съображения, съдът

 

                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

НЕ ПРИЕМА възражението Г.Д.Г. против издадена заповед № 996 от 08.04.2009 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 1498/2009г. на Районен съд - гр. С..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.        

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                              

                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                      2.