О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Гр. Сливен, 24.02.2011 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и единадесета година, в състав: 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ :  ХРИСТИНА МАРЕВА

 

          СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

в присъствието на секретаря ………………

като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова ч. възз.гр.д. № 88 по описа за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

         Образувано е по частна жалба подадена адв. П.П., в качеството й на пълномощник на ищеца В.В. ***/2010г. по описа на Сливенски районен съд.

         В частната жалба се твърди, че атакуваното определение за прекратяване на делото е незаконосъобразно, т.к. първоинстанционния съд не се е съобразил с разпоредбите на чл.113 от ГПК, които гласят, че иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. В случая ищцата била потребител на услугите, предоставяни от ответното дружество.

         Предвид горното, от въззивния съд се иска да бъде отменено атакуваното определение и върнато делото на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Частната жалба е правилно администрирана от РС – Сливен, като е връчена редовно на другата страна, която в законоустановения срок не е депозирала отговор по нея.

         От фактическа страна се установява следното :

         Пред Районен съд – Сливен е предявена искова молба от В.В. против „ЕВН България ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД – Пловдив, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно осн. чл.124 от ГПК и цена на иска 603.34 лева. От първоинстанционния съд се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че В.В. не дължи на ответното дружество сумата от 603.34 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия в обект – апартамент № 10, находящ се в гр. Сливен, кв.”Българка”, бл.13, вх.”А”, ап.19, дължима по силата на договор за продажба на електроенергия.

         Исковата молба е била връчена на ответното дружество, което по реда на чл.131 от ГПК е депозирало отговор, в който е направило възражение за местна подсъдност на спора, основавайки се на разпоредбите на чл.108 от ГПК.

         В закрито заседание на 03.01.2011г. първоинстанционния съд е разгледал по същество възражението и преценяйки същото за основателно е прекратил производството пред СлРС, като е изпратил същото за разглеждане от Пловдивски районен съд.

         Препис от определението от 03.01.2011г. е връчен на страните, като в указания срок е депозирана и частната жалба, предмет на настоящето разглеждане.

         Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

         Частната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването.

                Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

         Предявеният иск пред съда по постоянния адрес на ищцата, е в качеството й на потребител на ел. енергия за битови нужди, съгласно § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ - налице е иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК.   

Съгласно § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите,                                                         "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ищцата, като физическо лице, на основание сключения с ответното дружество договор за предоставяне на електрическа енергия за битови нужди, ползва тази услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. Затова качеството на ищцата на потребител в широк смисъл, определя иска като иск на потребител, съгласно чл. 113 ГПК. Ищцата, като потребител, търси правата си срещу ответника въз основа на специален закон - Закон за енергетиката, поради което съгласно § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, се преценява качеството й на "потребител на енергия" с оглед сключения с ответника договор. Определящото за подсъдността на иска е, че ищцата има това качество.

         В този смисъл е и постоянната съдебна практика - Определение № 214 от 15.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 173/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева.

         За потребителите на услуги, разпоредбите на чл.113 от ГПК, предвижда привилигирован режим при предявяване на исковата молба, а именно по постоянен или настоящ адрес. В случая ищцата В.В. е посочила както личен, така и съдебен адрес, като и двата са в гр. Сливен. Поради това, местно компетентния районен съд, който следва да разгледа делото се явява Сливенски районен съд.

         Предвид горното, атакуваното определение от 03.01.2011г. се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Мотивиран от горното, настоящия въззивен състав на Сливенски окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

        

ОТМЕНЯ определение от 03.01.2011г. по гр.д. № 5997/2010г. по описа на СлРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                       2.