ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр.С., 28.02.2011 год.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , второ гражданско отделение, в закрито заседание на ДВАДЕСЕТ И ОСМИ И ФЕВРУАРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                              ПЕТЯ СВЕТИЕВА                              

                            

като разгледа докладваното от съдия Атанас Славов Частно гражданско дело /В/ № 89 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХI ГПК "Обжалване на определенията" и се развива по реда на чл. 66 ал.2 в вр. чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „КОЛХИДА – СЛИВЕН АД със седалище и адрес на управление гр.С., кв. „И.” , представлявано от Г.Г.Г. и В.Х.Б., чрез Х.С.Б. член на СД на „КОЛХИДА – СЛИВЕН АД и пълномощник съгласно пълномощно № 11343/2008 год. против Определение №…../ 10.01.2011 год. по гр.дело № 5165/2010 год. на Сливенски районен съд, с което не е уважена молбата на молителя за продължаване на срока по чл.131 от ГПК по реда на чл.64 ал.2 от ГПК.

Ответната страна по частната жалба Н.И.Т.., чрез процесуалния си представител адвокат Г.Х.  от АК-Сливен, изразява становище, че частната жалба е недопустима но е неоснователна. Намира, че в случая не са налице особено непредвидими обстоятелства , които страната не е могла да преодолее, условие предвидено в хипотезата на нормата на чл.64 ал.2 от ГПК.

Определението, с което не е уважена молбата на молителя за продължаване на срока по чл.131 от ГПК, по реда на чл.64 ал.2 от ГПК е обявено на жалбоподателя на 21.01.2011 год. , а частната жалба против него е постъпила на 25.01.2011 год.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима.

Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.66 ал.2 в вр.чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

В случая жалбоподателя се представлява от лице по чл.32 ал.1 т.3 предл. 2 от ГПК.

За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че молбата за продължаване на срока по чл.131 от ГПК по реда на чл.64 ал.2 от ГПК е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на предвидения едноседмичен срок и липсват особено непредвидими обстоятелства на които да се дължи пропускането на този срок.

Жалбоподателя в частната си жалба твърди, че Определението на съда е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че е пропуснал срока за подаване на отговор на исковата молба по гражданското дело поради факта, че съдът го е въвел в заблуждение., относно предявените против дружеството от Н.Т. искове. С определение СлРС е разделил в отделни производство предявените от Н.Т. искове и не е връчил на жалбоподателя препис от това определение или най-малко поне да е отразен диспозитива на това определение в съобщение. Твърди, че заблудата се изразява в това у законните представители на жалбоподателя се е породило мнение, че деловодството на съда е объркало поради грешка номера на делото и поради тази причина има две дела с различни номера и с второто съобщение грешката е поправена. Моли съда да отмени първоинстанционото определение и постанови определение с което  възстанови срока на жалбоподателя за подаване на отговор на исковата молба подадена от Н. Иванов Т. по реда на чл.64 ал.2 от ГПК.

Въззивния съд като се запозна с представените по делото доказателства и прецени доводите на жалбоподателя и приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени Н.И.Т. предявени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1  и т.4 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор в трудовата книжка, иск по чл.128 от КТ за неплатено трудово възнаграждение и иск за обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ за вреди поради незаконното задържане на трудовата книжка.

С Определение от 12.10.2010 год. първоинстанциония съд съобразявайки се с нормата на чл.310 т.1 от ГПК е разделил в отделни производство разглеждането предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.4 и искът по чл.128 от КТ от една и страна и в друго производство искът по чл.226 ал.2 от КТ от друга страна.

Предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.4 и чл.128 от КТ се разглеждат по реда на глава ХХV от ГПК „Бързо производство”. Искът по чл.226 ал.2 от КТ не е включен в нормата на чл.310 от ГПК, където исковете подлежащи на разглеждане по реда на „Бързото производство” са изрично изброени. В изложения смисъл и на основание чл.210 ал.2 от ГПК Сливенски районен съд в съответствие със закона е разделил производството по тези искове.

Препис от исковата молба и приложение е връчен на жалбоподателя с нарочно съобщение на 15.10.2010 год. В дадения от съда срок жалбоподателя в качеството си на ответник в производството не е дал отговор на исковата молба.

Поискал е с нарочна молба от 24.11.2010 год. възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба по смисъла на чл.131 от ГПК в вр. чл.64 от ГПК.

Сливенския районен съд с обжалвано определение е оставил без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване на срока по чл.131 от ГПК.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Производството се развива по чл. 66 ал.2 в вр. чл. 274, ал. 1, т.2 от ГПК

Частната жалбата е неоснователна.

Определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Основния въпрос, който се поставя в случая е длъжен ли е бил първоинстанциония съд да връчи на страната препис от определението си по чл.210 от ГПК.

В частната жалба се поддържа становището, с оглед принципа на добросъвестността първоинстанциония съд е бил длъжен да връчи на жалбоподателя препис от определението си по чл.210 от ГПК , с което е разделено производството по разглеждането предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.4 и искът по чл.128 от КТ от една и страна и в друго производство искът по чл.226 ал.2 от КТ от друга страна.

Принципите на ГПК като основни начала за залегнали в глава „Втора” „Основни начала” чл.5-13 от ГПК.

Съгласно нормата на чл.7 от ГПК „Служебно начало”  съдът е длъжен служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Законът е въздигнал служебно задължение на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. За съда възниква и служебно задължение да връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.

В настоящия случай определението по чл.210 ал.2 от ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване по аргумент на противното на чл.274 ал.1 от ГПК.

В изложения смисъл първоинстанциония съд не е бил длъжен да връчи препис от определението си от 10.01.2011 год. по чл.210 ал.2 от ГПК на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

За да се постанови възстановяване на пропуснат срок по реда на чл.64 от ГПК е необходимо да са налице няколко при условията на кумулативност обстоятелства : Страната, която е пропуснала установения от закона срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства и тя не е могла да ги преодолее. Тези обстоятелства са материално правно естество.

За да се уважи молбата за възстановяване на пропуснат срок е необходимо да се спазят и няколко изисквания на закона от процесуално естество , а именно : Молбата за възстановяване да се подаде в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му.

По съществото на жалбата:

В настоящия случай не са налице и не посочени и представени никакви доказателства за възникнали особени непредвидени обстоятелства, за жалбоподателя и то от такова естество, че тя не е могла да ги преодолее. Законът задължава в производството по чл.64 и сл. от ГПК страната която да е поискала възстановяване на срока да представи  всички обстоятелства, които я обосновават и  всички доказателства за основателността й, а в настоящото производство такива не са представени.

В този смисъл настоящия съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанциония съд, че не са налице основания на чл.64 от ГПК за възстановяване на срока в полза на жалбоподателя за подаване на отговор на исковата молба по смисъла на  чл.131 от ГПК.

На Жалбоподателя е връчено определението на първоинстанциония съд по реда на чл.140 от ГПК на 23.11.2010 год. с приложение самото Определението с включен проекто доклад по делото. Несъмнено в случая, че от този момент за жалбоподателя тече срока по чл. 64 ал.3 от ГПК да поиска от съда възстановяване на пропуснатия срок по чл.131 от ГПК за отговор на исковата молба. Молбата по чл.64 ал.2 от ГПК от страна жалбоподателя е постъпила в съда на 24.11.2010 год. в едноседмичния срок.

С определението си по чл. 140 ГПК, сезираният първоинстанционен съд се произнася по редовността и допустимостта на предявените искове, както и по другите искания и възражения на страните т.е. съобразно изричния регламент на нормата съдът с определението си по посочения текст се произнася по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. Следователно, констатацията на съда относно пропускане на срока по чл. 131, ал. 1ГПК, с оглед систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 140 ГПК е именно такъв въпрос от предварителен порядък, който е относим към подготовката на делото за разглеждането му в открито заседание. Този извод произтича от това, че нормата на чл. 140 ГПК изрично определя процедирането на съда по проверка на исковата молба, допустимостта на иска и отговора на исковата молба /така както хронологично са регламентирани в глава ХIII, р.I на ГПК/. С обсъжданият съдебен акт приключва тази предварителна проверка, така, че констатациите относно процесуалното поведение на ответника, свързано с осъществяване на правата му по 131 ГПК, намират своето място именно в определението по чл. 140 ГПК и съответно редовното получаване на съобщение за него, определя и началния момент на срока по чл. 64, ал. 3 ГПК.  В изложения смисъл молбата за възстановяване на срок не е просрочена.

За пълнота на изложението настоящия съдебен състав намира, че жалбоподателя не е упражнил правата си с дължимата добросъвестност в разглеждания случай, като страна в процеса.

Безспорно е , че жалбоподателя е получил две призовки със приложения, искова и молба и приложения към нея, но с различни номера на гражданските дела. При проявление на принципа за добросъвестност жалбоподателя, чрез процесуалния си представител е имал възможност в месечен срок да провери в деловодството на съда за образуваните дела, несъмнено би получил необходимото съдействие и тогава би установил, че се касае да две производства със едни и същи страни но с различен предмет и би му станало известно определението на съда по чл.210 ал.2 от ГПК.

Страните в процеса е длъжни упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави по силата на чл.3 от ГПК. В настоящия случай жалбоподателя не е проявил необходимата добросъвестност по отношение на процесуалните си права и поради тази причина частната жалба се явява неоснователна.

Поради изложеното частната жалба се явява неоснователна и съдът не следна да я уважи. Определението на първоинстанциония съд е правилно и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл. 278 от ГПК въззивният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВРЪЖДАВА  като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Определение №   … / 10.01.2011 год. по гр. д. № 5165/2010 год. на Сливенски районен съд, с което е оставено без уважение искането на Х. К. Б. в качеството му на процесуален представител на „КОЛХИДА-СЛИВЕН” АД за възстановяване на пропуснат срок за подаване на писмен отговор на исковата молба по смисъла на чл.131 от ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: