О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 18.02.2011 год.

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                         АТАНАС СЛАВОВ

                         

 

като разгледа докладваното от  М. Сандулов въззивно ч. гр. д. N 99 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по повод частна жалба срещу разпореждане от 08.11.2010 г., постановено по ч.гр. д.№6072/2010 г на Районен съд –Сливен, с което е отхвърлено заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно. Твърди се , че към заявлението е бил приложен мемориален ордер, който съдържа информация относно извършено от банката плащане. Информацията съдържа референтен номер на парична транзакция, датата на плащането, основанието за плащането, сумата която се превежда на получателя, както и издателя на счетоводния документ. Фактът , че в мемориалния ордер не е посочена сметката на получателя не може да се тълкува като неизвършен паричен превод към получателя. Поради това се иска отмяна на разпореждането и делото да бъде върнато на Сливенския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

С атакуваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението на „Про Кредит Банк България” АД  за издаване на Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК тъй като е констатирал, че не е представена квитанция за надлежно внесена по сметка на районния съд държавна такса.  По делото е бил приложен банков документ, но посочената в него сметка не е била на районния съд. Поради това съдът е приел, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК, тъй като не е внесена дължимата държавна такса. Съдът е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на  чл. 129 ал.2 от ГПК за даване на указания на заявителя да отстрани нередовността, тъй като в заповедното производство е допустимо да се дават указания само на основание чл. 425 ал.2 от ГПК относно образеца на заявлението.

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. В конкретния случай действително е бил представен мемориален ордер, от който обаче съдът не може да направи извод, че е била внесена дължимата държавна такса. Безспорно е, че  съгласно изискванията на чл. 411 ал. 2 т.1 във вр. с чл. 410 ал. 2 във вр. с чл. 128 т. 2 от ГПК към заявлението следва да бъде приложен документ за внесените държавни такси, когато такива се дължат. В случая от представения документ не може да се приеме, че е била внесена държавната такса по сметка на районния съд, тъй като не е ясно кой е получателя. Поради това съдът законосъобразно е приел, че не е налице изискването  за прилагане на документ, който категорично установява внесената държавна такса и правилно е отхвърлил заявлението на това основание. Твърденията в частната жалба относно обстоятелството, че като не е посочена сметката на получателя, това в никакъв случай не следва да се тълкува като неизвършен паричен превод към него, е неоснователно, тъй като за съдът, който издава заповедта за незабавно изпълнение,  следва да бъде  ясно, че са изпълнени всички изисквания на закона и няма пречка да бъде издадена исканата заповед.

 

Ръководен от изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Про Кредит Банк България” АД със седалище  адрес на управление гр. С., район „В. „ бул .”Т. А.” против разпореждане от 08.11.2010 г. по ч.гр.д.№ 6072/2010 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено Заявление за издаване на Заповед аз изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: