ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Сливен, 21.03.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

 

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 104 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба на основание чл.274, ал.1, т. 1 от ГПК и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Частната жалба е подадена от адв. Ст. Р. – член на АК – Сливен, в качеството му на пълномощник на В.Й.В. против определение от 23.11.2010г. за прекратяване на производството по гр.д. № 4780/10.

Производството било образувано по исковата молба на В.Й., с която същия предявил установителен иск по отношение на Община Сливен и Държавата – Република България на основание чл. 8, ал. 4 от ЗН. След администриране на исковата молба и получаване на отговорите от ответниците районния съд е прекратил производството по делото като недопустимо. В допълнително представена частна жалба са развити доводи за незаконосъобразност досежно извода на съда, че правния интерес на едно лице за установяване на качеството му на наследник на друго лице съществува само при наличието на правен спор с други лица, от който кръг са изключени общината и останалите юридически лица. Твърди, че изводът е неправилен, т.к. нито в ЗН нито в ГПК кръга на ответниците по установителни искове не е сведен само до физически лица. Действително съгласно характера на наследяването качеството на наследник може да има само физическо лице, което не се отнася до кръга от лицата оспорващи това качество. От тук е направен и извода за надлежна процесуална легитимация на общините и Държавата по такъв спор. Оспорва се съображението на първоинстанционния съд, че ищецът разполага с възможността за уреждане на отношенията на плоскостта на административното право. Изводът е оспорен както с доводи за проведено обжалване на индивидуалния административен акт – заповед за отказ за издаване на удостоверени за наследници на починалата В.М., така и по съображения – изведени от мотивировъчната част на заповедта за отказ – липсата на доказано право на ищеца да наследи В.М.. Освен това административният съд, след като отменил обжалвания отказ, е върнал преписката за ново произнасяне с указания за изследване на всички възможни доказателства. Развити са доводи, че наличието на гражданско право у ищеца за наследяване би могло да се установи само по реда на ГПК, което е мотивирало предявяването на установителните искове. Изтъква липсата на изчерпателност на нормата на чл. 110 от ГПК относно исковете, породени от спорове във връзка с наследяването, като от уреждането на тяхната подсъдност прави довод за наличие на правен интерес и придадено то закона правно значение на правото - заявено с исковата молба право. С оглед постановения от Кмета на Община Сливен отказ, счита че е налице и гражданско-правен спор между доверителя му от една страна и от друга – ответниците Община Сливен и Държавата, относно кръга на наследниците на починалата съгласно чл.8, ал. 4 от ЗН.

Приложени са преписи от съдебна практика, на която се позовава        и решение № 130 от 29.09.2010г. по адм.д. №181/2010г. по описа на Сливенски административен съд.

Отговор на жалбата по ч. 276, ал. 1 от ГПК е подаден от Министъра на финансите – С.Д., в качеството му на представител на държавата съгласно чл. 31, ал. 1 от ГПК чрез младши юрисконсулт Т. Г. съгласно упълномощаване с пълномощно № П-222/29.09.2010г. С отговора частната жалба се оспорва като неоснователна и недопустимост на съдебното производство по ГПК с аргумент да наличие на възможност за защита на гражданските права на ищеца чрез обжалване по административен ред на отказа за издаване на удостоверение за наследници, като счита, че твърденията за неправилност и незаконосъобразност не са обосновани.

Частната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, преграждащ по нататъшното развитие на делото.

Разгледана по съществото си е частично основателна.

Производството по гр.д. № 4780/2010г. на РС – Сливен е образувано по подадената от адв. Ст. Р. като пълномощник на ищеца – В.Й.В. ***, Кмета на Община Сливен – Й.Л. в качеството му на лице по ГС и Република България в лицето на министъра на финансите, с която е поискано да се признае със сила на присъдено нещо, че е наследник на основание чл. 8, ал. 4 от ЗН на починалата на 18.12.2009г. в гр. Сливен В.М. В..

В исковата молба се излагат обстоятелства – свързани със заповед № РД – 15-552/10.05.2010г. на Кмета на Община Сливен, с която на ищеца е отказано издаването на удостоверение за наследници на починалата В. В. с мотив, че починалата е имала възходящи, които са починали преди нея – М. В. и М.Г.Т., като е невъзможно проследяването на наследниците само на М.Т., но не и това на баща й – М. В.,, т.к. липсвали семейните регистри от 1933г. С това Кмета на Община Сливен бил оспорил качеството на ищеца като наследник на В.М. В. с указания за установяване на правата на ищеца по реда на чл. 542 от ГПК. Изложени са подробно твърдение относно родствените връзки, обуславящи правото на ищеца на наследяване на починалата, според които, ищецът наред с неговия брат и други братовчеди на починалата са нейни наследници съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗН.

Относно наличието на правен интерес се твърди, че с постановения отказ Община Сливен оспорва качеството на ищеца като наследник, а поради изчерпване по този начин на кръга на наследниците по закон, счита, че се претендира право на Държавата на наследяване съгласно чл. 11 от ЗН

В отговора на Община Сливен предявения иск е оспорен като неоснователен досежно посочената от ищеца правна квалификация, като се твърди, че с отказа за издаване на удостоверение за наследници не е оспорено качеството на ищеца на наследници на посоченото починало лице.

В отговора на министъра на финансите предявения иск е оспорен като недопустим по съображения, че установяване качеството на ищеца на наследник на В.М. В. е допустимо само по административен ред – чрез обжалване на заповедта за отказ за издаване на удостоверение за наследници като ИАА по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Посочено е, че единствено по този ред е възможно задължаването на административния орган да издаде искания административен акт, което е недопустимо в производството по иск на основание чл. 124 от ГПК. Посочена е липсата на твърдения за изчерпване на този ред за защита. Изтъкната е липсата на обстоятелства обосноваващи наличието на надлежна процесуална легитимация за държавата, поради което се поддържа искане за прекратяване на производството по този иск.

В обжалваното определение на първостепенния съд, след като са изложени съображения, че не е налице гражданскоправен, а административноправен спор, производството е прекратено като са възприети доводите – изложени в отговора, подадено от името на министъра на финансите като представител на държавата.

Въз основа на гореизложеното се налага извода, че макар и не по изложените в частната жалба съображения, същата е основателна досежно частта, в която производството е прекратено по отношение на Община Сливен.

Възприетите от първоинстанционния съд изводи – изложени в становището от името на министъра на финансите, като краен ефект налагат потвърждаване на определението в частта, с която е прекратено по отношение на държавата. Определението следва да се потвърди и по отношение на Кмета на Община Сливен – същият е само законен представител на учреждението, което се твърди, че не е в състояние да състави съответните документи.

Съгласно чл. 2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

Тази норма налага на първо място при пристъпване към разглеждането на молбата да се извърши преценка за това, дали с нея се търси защита или се иска съдействие по повод упражняването на претендираните граждански права. Степента, в която се проявява необходимостта от издаването на съдебен акт в случая, не налага извода за наличие на гражданско правен спор относно съществуването и развитието на определено материално право, което да е накърнено от определено цивилно правонарушение. Искането е за издаване на съдебен акт, който като краен и непосредствен ефект засяга само правната сфера на ищеца, но нито отрича, нито потвърждава определено право или правно състояние, която да засяга пряко патримониума, на който и да било от ответниците.

Правилно първоинстанционния съд е достигнал до извода, че със съдебния акт, чието издаване се търси, не се цели защита на дадено право като накърнено, чиято защита да се постига непосредствено от решение по установителен иск съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК. Незаконосъобразно обаче, с оглед задължението на съда по чл. 2 от ГПК, е отказано правосъдие чрез прекратяването на производството, т.к. от изложените обстоятелства несъмнено се налага извод за необходимост от установяването по съдебен ред на факти, имащи правно значение за твърдяното качество на В. Й. В. като наследник на В. М.: произхода на бащата на ищеца – М. В. от наследодателката – В.М. В.. На следващо място, както от данните в молбата, така и от становищата на ответниците е видно, че няма спор относно самия произход, а относно възможността за установяването му, която е препятствана от липсата на определени, предвидени от закона удостоверителни документи.

Не може да се сподели възприетото в обжалваното определение становище за неприложимост на охранителното производство по чл. 542 и сл. от ГПК, обосновано с липса на твърдение, че предвидените от закона актове са унищожени, изгубени или не са съставени. Твърдението в тази насока е обективирано в молбата чрез позоваването на мотивите за отказ в заповед № РД – 15-552/10.05.2010г. на Кмета на Община Сливен – липсата на семейни регистри за 1933г. По-съществен е въпросът за уточняването в петитума на конкретните факти с правно значение – раждането и/или смъртта на дадено лице, както и неговото семейно положение, за които е необходимо надлежното удостоверяване посредством АГС във връзка с наследяването по чл. 8, ал. 4 от ЗН. Доколкото те са обхванати с твърдението за наличие на посочените в обстоятелствената част родствена връзка и произход, уточняването е следвало да се извърши по реда на чл. 101 от ГПК във вр. с чл. 540 от ГПК. По същия ред е следвало да бъде изяснен и кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 544, ал. 2 от ГПК. След отстраняване на тези нередовности молбата следва да се разгледа по реда на гл. L от ГПК, с  произтичащите от това последици на разпореждане за съставяне на съответните документи.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение от 23.11.2010г., с което производството по гр.д. № 4780/2010г. на РС – гр. Сливен е прекратено В ЧАСТТА относно претендираните от В.Й.В., ЕГН ********** *** чрез адв. СТ. Р. – член на АК – Сливен с адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.” № *, ет. * спрямо ОБЩИНА СЛИВЕН права и ВРЪЩА делото за продължаване на производството съобразно указанията в мотивите на настоящото определение, като

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В.Й.В., ЕГН ********** *** чрез адв. СТ. Р. – член на АК – Сливен с адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.” № *, ет. * против определение от 23.11.2010г., с което производството по гр.д. № 4780/2010г. на РС – гр. Сливен е ПРЕКРАТЕНО по отношение на държавата – Република България чрез министъра на финансите и Кмета на Община – Сливен като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

2.