ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр.С., 09.03.2011 год.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, второ въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на ДЕВЕТИ МАРТ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

           ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                              ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                               

като разгледа докладваното от съдия Атанас Славов частно Въззивно гражданско дело /В/ № 123 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 122 и сл. от ГПК

         Производството е образувано по повод повдигнат пред Сливенски окръжен съд спор за подсъдност с Определение № 253/от 28.02.2011 год. по ч.гр.дело № 248/2011 по описа на Новозагорски районен съд, за определяне на родово компетентен съд между Сливенски районен съд и Районен съд гр.Нова Загора, за разглеждане на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК депозирано от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕШЪЛ СЪРВИС” ЕАД гр.С. район Л. бул.”Ч.В.” № * против Г.И.В. с посочен адрес гр.С. ул.”Т.В.” № * с ЕГН: **********.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА.

         Производството по ч.гр.дело № 5752/2010 год. по описа на Сливенски районен съд е образувано по повод подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕШЪЛ СЪРВИС” ЕАД гр.С. против Г.И.В. депозирано на 25.10.2010 год. с Вх.№ 22757 на Сливенски районен съд, за заплащане на сумата главница в размер на 189,09 лева, договорна лихва за периода от 01.10.2007 год. до 30.09.2010 год. в размер на 154,52 лева и законна лихва от датата на подаденото заявление до съда до окончателното й изплащане, ведно със такса за обслужване на кредита в размер на 205 лева , по договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 28.06.2006 год.

         С Разпореждане от 26.10.2010 год. Сливенски районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕШЪЛ СЪРВИС” ЕАД гр.С. против Г.И.В., за сумата главница в размер на 189,09 лева, договорна лихва за периода от 01.10.2007 год. до 30.09.2010 год. в размер на 154,52 лева и законна лихва от датата на подаденото заявление до съда до окончателното й изплащане, ведно със такса за обслужване на кредита в размер на 205 лева , по договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 28.06.2006 год.

         Въз основа на това разпореждане е издадена заповед за изпълнение № 3971/26.10.2010 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за заявените суми. В разпоредително заседание от 16.11.2010 год. Сливенския районен съд е задължил заявителя да представи удостоверение за адресната регистрация на длъжника. По делото е представено удостоверение № 14590/21.12.2010 год. на СДВР от което е видно , че длъжникът Г.И.В. има постоянен и настоящ адрес с. К. общ.Н. З. ул.”С.” № * регистриран от 21.12.2010 год.

         С определение № 109/12.01.2011 год. Х-ти състав на сливенски районен съд като е взел предвид постъпилото Удостоверение е Обезсили издадената Заповед за изпълнение № 3971/26.10.2010 год. по ч.гр.дело № 5752/2010 год. по описа на |Сливенски районен съд, прекратил е производството по делото и изпратил делото по компетентност на Районен съд гр.Нова Загора

         В районен съд Нова Загора е образувано ч.гр.дело № 248/2010 год. по повод определение № 109/12.01.2011 год. Х-ти състав на Сливенски районен съд по Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕШЪЛ СЪРВИС” ЕАД гр.С. против Г.И.В., за вземането по за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 28.06.2006 год.

         С определение № 253/28.02.2011 год. по ч.гр.дело № 248/2011 год. на Новозагорски районен съд е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд Нова Загора и Районен съд гр.С..

         За да повдигне спор за подсъдност Новозагорски районен съд е приел в мотивите си , че Сливенски районен съд е сезиран със заявлението, и неговата компетентност е била посоченото в заявлението основание „постоянния адрес на длъжника” изрично изписан в самото заявление в гр.С.. В хода на процедурата по връчване на препис от издадената заповед за изпълнение СлРС е констатирал, че постоянния адрес на длъжника е друг и по правилата на чл.411 от ГПК е изпратил делото на компетентния съд по постоянен адрес на длъжника, като е обезсилил издадената от него заповед за изпълнение. Съдебния състав от Новозагорски районен съд е приел, че проверката относно компетентността на съда по заявление по смисъла на чл.118 от ГПК е предварителен въпрос и се разглежда от сезирания съд преди произнасянето по същество и издаване на заповед за изпълнение. Последващото произнасяне от съда след постановяване на съдебен акт по същество е недопустимо.

         От така установеното, СЪДЪТ  прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

настоящия съдебен състав НА Сливенски окръжен съд, след преценка на процесуалните действие на Районен съд Сливен и Районен съд гр.Нова Загора намира, че местно компетентен да се произнесе по искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕШЪЛ СЪРВИС” ЕАД гр.С. против Г.И.В., за сумата главница в размер на 189,09 лева, договорна лихва за периода от 01.10.2007 год. до 30.09.2010 год. в размер на 154,52 лева и законна лихва от датата на подаденото заявление до съда до окончателното й изплащане, ведно със такса за обслужване на кредита в размер на 205 лева , по договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 28.06.2006 год. е РАЙОНЕН СЪД гр.С..

За да достигне до този правен извод съдът се позовава на основните принципи на заповедното производство залегни в ГПК като едностранно и формално производство, при местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.

Нормата на чл.411 от ГПК  определя компетентния съд, който да издаде заповед за изпълнение  по заявление за парично задължение по реда на чл.410 от ГПК. Поради тази причина първоначално Сливенски районен съд е приел и разгледал по същество заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по същество и издал Разпореждане от 26.10.2010 год. и Заповед за изпълнение № 3971/26.10.2010 год., тъй като съгласно правилата на чл.411 от ГПК като постоянен адрес на длъжника е посочен гр.С.. Поради обстоятелството, че длъжникът не е открит на посочения в заявлението адрес, Сливенски районен съд правилно е поискал да му се представи от заявителя, удостоверение за постоянен и настоящ адрес на длъжника, с оглед приложението на разпоредбата на чл.47 ал.3-5 от ГПК.

Прекратяването на производството пред Сливенски районен съд и обезсилването на издадената заповед за изпълнение № 3971/26.10.2010 год. по ч.гр.дело № 5752/2010 год. по описа на Сливенски районен съд е недопустимо тъй като не почива на законова правна норма. Сливенски районен съд при липсва на законово правно основание е прекратил производството по ч.гр.дело № 5752/2010 год. и е обезсили издадената от него Заповед за изпълнение № 3971/26.10.2010 год. Съгласно нормите на ГПК съществуват различни хипотези при които съдът може да обезсили издадената от него заповед за изпълнение, но в случая Сливенския районен съд не е бил изправен при хипотеза при която е следва да обезсили издадената от него Заповед за изпълнение, а е следва да продължи процесуалните действия по връчване на заповедта за изпълнение, с оглед предвидената в закона процедура за момента от който тече срока в полза на длъжника за подаване на възражение против издадената заповед за изпълнение.

Промяната на обстоятелствата настъпила след постановяване на заповед за изпълнение относно постоянния и настоящ адрес на длъжника не може да послужи на Сливенския районен съд за обезсилване на издадената от него заповед за изпълнение, а единствено и само за нейното надлежно връчване. Този извод се налага от обстоятелството, че при постъпване на заявлението съдът се произнесъл по предварителните въпроси между които и неговата компетентност по реда на чл.411 от ГПК, като приел и разгледал заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с което е бил сезиран и е постановил акт по същество като уважил заявление и издал заповед за изпълнение.

Предвид горе изложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд намира, че местно компетентен да се произнесе по подаденото от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕШЪЛ СЪРВИС” ЕАД гр.С. заявление за издаване за заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл.410 от ГПК е СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, поради което делото следва да бъде изпратено на този съд за произнасяне по съществото на заявлението.

Водим от гореизложеното и на основание чл.122 от ГПК Сливенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОПРЕДЕЛЯ  за местно компетентен да се произнесе по заявление по образец по чл.410 от ГПК депозирано в канцеларията на Районен съд гр.С., с Вх. № 22737/25.10.2010 год. от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕШЪЛ СЪРВИС” ЕАД гр.С. против Г.И.В. за сумата главница в размер на 189,09 лева, договорна лихва за периода от 01.10.2007 год. до 30.09.2010 год. в размер на 154,52 лева и законна лихва от датата на подаденото заявление до съда до окончателното й изплащане, ведно със такса за обслужване на кредита в размер на 205 лева , по договор за предоставяне на кредит – „Транскарт” на физическо лице от 28.06.2006 год. е РАЙОНЕН СЪД гр.С..

ИЗПРАЩА делото на Районен съд гр.С. за произнасяне по същото заявление.

Препис от настоящото определение ведно с ч.гр.дело № 248/2011 год. по описа на Новозагорски районен съд да се изпрати на Районен съд – Нова Загора за сведение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: