ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 20.04.2011г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети  април през две хиляди и единадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ЧЛЕНОВЕ:ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д. № 136 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частната жалба подадена на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и подлежи на разглеждане по реда на чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частната жалба подадена от Централен кооперативен съюзи (ЦКС) – София против разпореждане от 18.01.2011г. по ч.гр.д. № 6092/10г. по описа на РС – Сливен, с което е обезсилена издадената в полза на ЦКС – София заповед за изпълнение № 4316/10.11.2010г.

Посочва се, че със съобщение от 14.12.2010г. ЦКС е бил уведомен за подаденото от длъжника – „Есо-комерс” ООД възражение, като със същото съобщение е указан и едномесечен срок за предявяването на иск за установяване на вземанията. Исковата молба с изх. № 11-03-1/04.01.2011г. е била подадена по пощата и е получена на 04.01.2011г. от РС – Сливен, с което срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК е бил спазен и по нея е образувано гр.д. № 63/2011г. В исковата молба е било направено искане за издаване на удостоверение във връзка със задължението по чл. 415, ал. 2 от ГПК, както и същото да бъде приложено по гр.д. № 6092/10г. на РС – Сливен. На 25.01.2011г. е било съобщено да се представи документ за д.т от 5 лв. за издаване на удостоверението, като указанията са били изпълнени с молба от 27.01.2011г.

Предвид изложеното се поддържа, че след като е спазено изискването на чл. 415, ал. 1 от ГПК то обжалваното разпореждане е издадено при неправилно тълкуване на нормата на чл. 415, ал. 2 от ГПК, т.к. едномесечния срок е установен като преклузивен за предявяване на иска за установяване на вземанията по заявлението по чл. 410 от ГПК, но не и по отношение на задължението за представяне на доказателства.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното разпореждане.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу съдебен акт, преграждащ пътя за защита в заповедното производство и предявения във връзка с него иск по чл. 422 , ал. 1 от ГПК.

От данните по ч.гр.д. № 6092/10г. на РС – Сливен е видно, че в полза на жалбоподателя е била издадена заповед за изпълнение № 4316/10.11.2010г. срещу „Есо – комерс” ООД за заплащане на сумата от 1070,98лв., представляваща стойност на консумативи за отдаден поднаем имт за периода 01.03.2010г. – 14.03.2010г., както и за сумата от 25лв- разноски в заповедното производство. На 18.11.2010г. заповедта е била връчена длъжника, който е подал възражение срещу нея на 01.12.2010г. Заявителят е бил уведомен за подаденото възражение на 14.12.2010г. Видно от представените с частната жалба преписи е подал Исковата молба с изх. № 11-03-1/04.01.2011г., която е получена в РС – Сливен на 07.01.2011г. С нея е поискано издаването на съдебно удостоверение, което да се представи в заповедното производство съгласно задължението по чл. 415, ал. 2 от ГПК, като същото е издадено и приложено по ч.гр.д. № 6092/10г. по описа на РС – Сливен на 01.02.2011г.

Междувременно – на 18.01.2011г., след като е констатирал, че по ч.гр.д. № 6092/10г. по описа на РС – Сливен не са представени доказателства за предявяването на иск за установяване на вземанията по заповед за изпълнение № 4316/10.11.2010г., същата е била обезсилена.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че частната жалба следва да бъде уважена.

Обезсилването на заповедта за изпълнение е предвидено като правна последица по чл. 415, ал. 2 от ГПК при бездействие на заявителя, изразяващо се в непредявяването на иск в по чл. 422, ал.1 в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В същата норма е предвидено освен това задължение на заявителя за представяне на доказателства за спазване на изискването по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от ГПК не е предвиден срокът за изпълнение на задължението за представяне на доказателства, че искът е предявен в посочения (в чл. 415, ал. 1 от ГПК) срок. Следователно срокът за изпълнение на това задължение не следва да се счита изтекъл с изтичането на едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Поради това и въз основа на представените с частната жалба нови писмени доказателства, които установяват спазването на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът следва да отмени разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение.

Такъв е и настоящия случай. Видно от приложеното по ч.гр.д. № 6092/10г. по описа на РС – Сливен удостоверение и от приложените към частната жалба писмени доказателства, в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземанията по заповед за изпълнение № 4316/10.11.2010г., поради което разпореждането за обезсилването й следва да се отмени.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 18.01.2011г., с което на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК е обезсилена издадената по ч.гр.д. № 6092/10г. по описа на РС – Сливен заповед за изпълнение № 4316/10.11.2010г..

 

Определението не подлежи на касационно обжалване

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.