ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

08.04.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на осми април…...……………………….

през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                              Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  137 описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частната жалба на Ж.Х.Д., чрез пълномощника й  против Определение от 30.12.2010г., с което е наложена обезпечителна мярка запор върху пенсията й, постановено по гр.д.№ 7457/2010г. по описа на Сливенския районен съд.  В жалбата си твърди , че с обжалваното определение, Сливенският районен съд е допуснал обезпечение на предявените от А.Г.Т. и А.П.Т. иск против Ж.Х.Д. за сумата в размер на 8 310 лева, претендирана като стойност на направени от тях като добросъвестни владелци подобрения в недвижим имот, собственост на ответницата, за сумата в размер на 5000 лева, получена от ответницата на отпаднало основание, и за сумата в размер на 240,82 лева, заплатени от ищците за данък сгради и такса смет за недвижимия имот, като една от обезпечителните мерки наложени от съда, е налагането на запор върху пенсията на ответницата. Определението, с което е допуснато обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка: „запор върху получаваната от Ж.Х.Д. с ЕГН ********** пенсия", е незаконосъобразно и необосновано. Обезпечителната мярка е наложена върху несеквестируем доход, получаван от ответницата. След като размерът на пенсията на ответницата е в размер под минималната работна заплата, изпълнение върху нея не би могло да бъде насочено. Удръжки от получаваната пенсия могат да се правят съгласно чл.446, ал.1 от ГПК, само ако размерът й е над минималната работна заплата. След като пенсията на ответницата представлява несеквестируем доход, то и изпълнение върху нея не може да бъде насочено. Поради това няма причина, която да оправдае налагането на запор върху този несеквестируем доход. Единствената последица, която би имала тази обезпечителна мярка, е ответницата да не получава единствените си доходи, нужни за нейното съществуване и за посрещане на основните си нужди за продължителен и неопределен период от време. Същата е инвалид със 100% чужда помощ. При постановяване на обжалваните определения, съдът не е изследвал въпроса за размера на пенсията на ответницата, което означава, че е действал незаконосъобразно. Моли съда да отмените обжалваното определение в частта, с която е наложен запор върху пенсията на ответницата, като обезпечителна мярка за обезпечение на предявените против ответницата искове.

            Частната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по съществото си е основателна.

            Ищците А.Г.Т. и А.П.Т. са предявили против Ж.Х.Д. обективно кумулативно и субективно активно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД  за присъждане на сумата 5 000лв.; с правно основание чл. 72 ал.1 от ЗС за осъждането на ответницата да им заплати сумата 8 310лв., представляваща увеличената стойност на имота в  резултат на извършените подобрения от тях  и иск за присъждане на сумата 240,82лв., представляваща заплатени данък сгради и такса смет. С исковата молба е поискано допускането на обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана; налагане на запор върху вземанията на ответницата от пенсия и спиране на изпълнението по изп.дело № 10102230400509 по описа на ДСИ при РС-Сливен с предмет предаване на владението върху недвижими имот. С обжалваното определение от 30.12.2010г.,  СлРС  е допуснал обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на ответницата и налагане на запор върху получаваната от ответницата пенсия до размера от 3 918,70лв. и отхвърлил искането в останалата му част.

            Постъпила е също допълнителна молба с искане за обезпечение, по който съдът  се е произнесъл с определение от  18.01.2011г., което не е предмет на обжалване с настоящата частна жалба.

            Във връзка с наложеното обезпечение на предявените искове чрез „налагане на запор върху получаваната от Ж.Х.Д. с ЕГН ********** пенсия” съдът намира че макар и да са налице условията за допускане на обезпечение, наложената обезпечителна мярка е недопустима на основание чл. 393 ал.2 от ГПК. С настоящата частна жалба е представено удостоверение от РУ „Социално осигуряване” гр.Сливен, изх.№ МП-573/20.01.2011г., от което е видно че размерът на пенсията, получавана от Ж.Х.Д. е 186,75лв. т.е. по-нисък от минималната за страната работна заплата. От последното следва да се направи извод че не може да се наложи запор върху вземането на ответницата, тъй като срещу него не може да бъде допуснато принудително изпълнение съгласно чл. 393 ал.2 от ГПК във вр. чл. 446 ал.1 от ГПК.

            С оглед изложените съображения съдът следва да отмени определението на СлРС в обжалваната част и постанови ново, с което остави без уважение искането за допускане на обезпечение чрез налагане на запор върху вземането на ответницата от пенсия.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

            ОТМЕНЯ Определение № 4179 от 30.12.2010 г.  по ч.гр.д. № 7457/2010 г. по описа на Районен съд Сливен, в частта му,  в която е допуснато обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка: „запор върху получаваната от Ж.Х.Д. с ЕГН ********** пенсия", като вместо това постановява:

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането за допускане на обезпечение на предявения от А.Г.Т. ЕГН ********** и А.П.Т. ЕГН ********** *** против Ж.Х.Д. ЕГН ********** *** иск с цена 5000лв., представляваща сума, получена на отпаднало основание, чрез обезпечителна мярка: „запор върху получаваната от Ж.Х.Д. с ЕГН ********** пенсия”.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: