О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 23.03.2011г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                                                               ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

като разгледа докладваното от  съдия  Светиева въззивно частно граждански дело № 150 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

             

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.                                          Образувано по частна жалба вх. № 1690/24.01.2011 година по вх. рег. на СлРС, подадена от пълномощник на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, срещу разпореждане от 17.12.2010 година, постановено по частно гражданско дело № 4719/2010 година  по описа на СлРС, с което на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК е обезсилена издадената в полза на жалбоподателя /заявител по заповедното производство/ срещу длъжника Д.Д. Д., Заповед № 3241 от 08.09.2010 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В жалбата се сочи, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като заявителя е изпълнил дадените указания от СлРС, като е предявил иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, в едномесечен срок, пред компетентния Сливенски районен съд. Сочи се, че исковата  молба, с  която  се  предявяват исковете е изпратена  по БП на 13.12.2010 година, поради което счита, че копие от исковата молба със съответен печат на регистратурата на съда не е било възможно да бъде  представен по частно гражданско дело № 4719/2010 година, което да се счете като  доказателства  за изпълнено условие по чл. 415, ал. 2 от ГПК. Воден от това си разбиране  жалбоподателят сочи, че с исковата молба въз основа на която е образувано гражданско  дело № 7123 /2010 година по описа на СлРС, били поискали издаване на съдебно  удостоверение за предявения иск, което да им послужи за представяне като доказателство по частно гражданско дело № 4719/2010 година, но и към момента на депозиране на  настоящата частната жалба такова не им било издадено, поради което счита ,че представяне  на  доказателства в изпълнение на  изискванията  на чл. 415 ,ал. 2 от ГПК не  е изпълнено поради независещи от жалбоподателя причини.

От въззивния съд се иска да постанови съдебен акт, по силата на  който обжалваното разпореждане да бъде отменено като незаконосъобразно и частното гражданско дело да се върне на първоинстанционния съд  за  продължаване  на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата не представя писмен отговор в предоставения от СлРС срок и не изразява становище по жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и  като  такава е процесуално допустима.

Съдът като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, и като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Срещу издадената в полза на жалбоподателя Заповед № 3241 от 08.09.2010 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, е подадено в срок възражение по чл. 415, ал. 1 от ГПК, от длъжника Д.Д. Д.. На кредитора ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп - гр. София изрично е указано със съобщение, редовно връчено на 12.11.2010 година - не само да предяви иск за установяване на вземането си, но и вмененото му с разпореждане от 03.11.2010 година задължение, да представи  доказателства, че  е предявил иск  и последиците от непредставяне на доказателства за това обстоятелство, а именно обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Следователно, на страната - заявител в заповедното производство, е вменено изпълнението на процесуално задължението, което е обвързано с предвиден от закона срок. В случая, едномесечният срок, в които жалбоподателя е следвало освен да предяви иск за  установяване  на вземането  си , и да представи доказателства за предявяването на иска по делото, по което е издадена заповедта за изпълнение, е изтекъл на 13.12.2010 г. Обжалваното разпореждане, с което заповедта е обезсилена, е постановено на 17.12.2010 година. Доказателства за предявяване на иска не са представени от кредитора, нито в указания срок, нито след постановяване на разпореждането. Такива  не  се  представени и към момента  на  депозиране  на  настоящата  частна  жалба  като доказателства  за релевираните  оплаквания. По частно гражданско дело № 4719/2010 година  на  СлРС,  от заявителя не са правени искания за справка по твърдяното от него като образувано гражданско дело по негова искова молба за установяване  на вземането му, подадена по пощата в последния ден от срока -13.12.2010 година. 

По изложените съображения, настоящия съдебен състав на въззивния съд прави извода за законосъобразност на обжалваното разпореждане от 17.12.2010 година постановено по частно гражданско дело 4719 по описа на СлРС за 2010 година. Кредиторът не е изпълнил вмененото му и изрично указано процесуално задължение за представяне в едномесечен срок на доказателства за предявяването на иск за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Релевираните в жалбата  оплаквания не  се споделят  от  настоящия съдебен състав не  само  защото  са  вътрешно  противоречиви, а и по причина,че се съобразява и създадената единна и непротиворечива практика на Върховен касационен съд, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК - напр. определение № 123 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на I т. о.; определение № 124 от 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на I т. о.; определение № 115 от 11.02.2010 г. по ч. т. д. № 91/2010 г. на II т. о.; определение № 247 от 18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на IV г. о. и др. Във всички посочени актове е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК в едномесечния срок по ал. 1 заявителят не само е длъжен да предяви иск относно вземането си, но и да представи доказателства за предявяването му, както и че неизпълнението на задължението за представяне на такива доказателства съставлява основание по чл. 415, ал. 2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение. При тези обстоятелства, които са  законово определени, ясни и категорични, съдебните произнасяния съобразени с характера на производството по издаването на заповедта за изпълнение, изложеното разбиране държи сметка, както за изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права, така и за изискването за дисциплинираност на страните и за законосъобразно и в срок упражняване на процесуални права и изпълнение на процесуални задължения. За разглежданият казус при съобразяване  на  момента на подаване на исковата молба, /изпратена по твърдения чрез БП в деня  на изтичане на срока за предявяване на иска за установяване на вземането и представяне  на  доказателства/ не могат да бъдат оправдани процесуални действия на страна в производството, чрез съда и то, дължащ разглеждане на исковото производство, чрез позоваване на „независещи от нас причини”, още повече, че за съда постановил обжалваното разпореждане, нито съществува задължение да извършва служебни  проверки, нито пък токова искане е отправяно до  него от заинтересованата страна в случая жалбоподателя. Всичко това несъмнено сочи, че жалбоподателят не е проявил достатъчна  добросъвестност и дисциплинираност при упражняване на процесуалните си права и  изпълнението в срок на вменени му процесуални задължения. От датата на получаване  на  съобщението с дадените указания до датата на постановяване на обжалваното разпореждане 17.12.2010 година, заявителят е разполагал с възможността  да  изпълни  в  срок процесуалното  си  задължение. След като не е сторил това от решаващия съдебен  състав постановил обжалваното разпореждане са предприети действия и при наличие на основанието на чл. 415, ал. 2 от ГПК, правилно с разпореждане от 17.12.2010 година  издадената  заповед е била обезсилена изцяло.

За пълнота и като допълнителна обосновка на изложеното по - горе, при положение, че се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че исковата молба за установяване  на вземането по издадената заповед за изпълнение е изпратена по Български пощи на 13.12.2010 година /в деня на изтичане на срока, определен с разпореждане от 03.11.2010 година / и при съобразяване  на чл. 125 от ГПК , съгласно който иска се счита предявен от постъпване на исковата молба в съда  се отбелязва налагащия се извод, че й той е предявен след изтичане на едномесечния срок, тъй като са нужни най - малко два дни, изпратеното по пощата от София писмо, съдържащо коментираната искова молба  да  пристигне респ. да постъпи в СлРС.                                                                                                            По изложените  съображения обжалваното разпореждане се  преценява  като  правилно и като такова следва да бъде потвърдено, поради съвпадение  на  правните изводи  на  двете инстанции.                                                                                                                                       Воден от горното, съдът

                                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.12.2010 година, постановено по частно гражданско дело № 4719/2010 година по описа на СлРС, с което на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК е обезсилена издадената в полза на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп - гр. София

срещу длъжника Д.Д. Д., Заповед № 3241 от 08.09.2010 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

 

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

      2.