О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 14.04.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и десета година в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                                  ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

като разгледа докладваното от  съдия  Светиева въззивно частно граждански дело № 152 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

    

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Обжалвано е разпореждане, с което е отхвърлено заявление на СНЦ  „ Бизнес център/ Бизнес инкубатор – Сливен ” , за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК, въз основа на документ  по чл. 417, т. 9, пр. първо от ГПК.

Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, произтичаща от неправилното възприятие на РС - Сливен, относно  представеното  копие на документ  по чл. 417, т. 9, пр. първо от ГПК, довело до неправилен извод, че представеният запис на заповед не е редовен от външна страна и съответно не удостоверява, подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците, както и че не е  извършено предявяване на менителничния ефект по надлежния ред. В подкрепа на  първото си  оплакване сочи, че непредставянето от страна на заявителя на оригинала на записа на заповед, не може да се счита за порок, който да не може да бъде поправен по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК и счита, че при всички случаи на представяне на копия от документите, съдът дава разпореждане за представяне на оригиналите, за да се направят конкретните констатации и отбелязвания. С жалбата се представя оригинала на  документа по чл. 417, т.9 , пр. първо  от ГПК - запис на заповед, издаден на  04.08.2009 година, в гр. Сливен. Оспорва още й правилността на аргументите на съда, постановил обжалваното разпореждане, отнасящи се до предявяването на записа на заповед, който счита, че не почиват нито на законовите разпоредби, нито на трайната съдебна практика. В тази връзка аргументира оплакването си като излага съображения извлечени от тълкуване  на  относими разпоредби от ТЗ и позоваване на Тълкувателно  решение  № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС.

Считайки атакуваното разпореждане на СлРС за незаконосъобразно, моли въззивния съд да го отмени и постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез съда постановил атакувания акт.

След като се запозна със заявлението и представените пред РС към него документи, както и с тези представени пред настоящата инстанция СлОС счита, че частната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Съгласно чл. 418 ал.2 от ГПК изпълнителният лист се издава след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Несъмнено е обстоятелството, че записът на заповед не е представен в оригинал при подаване на заявлението пред СлРС, а е представено заверено /от заявителя/ копие, поради което от решаващия съдебен състав е счетено, че не е възможно да се прецени редовността на записа на заповед от външна страна, респ. да изпълни задължението си по чл. 418 ал.2 от ГПК.

Настоящият въззивен състав счита, че така формирания извод е правилен, воден от категоричното си становище, че заявителят следва да представи оригинала на документа  при подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Представянето  на  оригинала на документа към този правно релевантен момент /заедно със заявлението, при  подаването  му  в съда/ се  налага, тъй като именно със заявлението, наред с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение от заявителя е поискано и издаване на изпълнителен лист. При уважаване на искането по заявлението, съгласно предвижданията на чл. 418, ал. 2, изречение последно от ГПК, от съда следва да се направи съответното отбелязване върху представения документ и върху издадения изпълнителен лист. Тълкуването на тази разпоредба, при съобразяване на характера на производството   неминуемо сочи, че представеният със заявлението  документ следва  да  е наличен и то в оригинал. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че оригинала следва да се представи при издаването на изпълнителния лист. Непредставянето на оригинала на записа на заповед препятства преценката на съда, която съобразно задължението си по чл. 418 ал.2 от ГПК е длъжен да направи самостоятелно и непосредствено, а не посредством преценка на заверилия копието субект, без значение дали това е заявителя, негов  представител или нотариус, по причина, че тези субекти нямат правна възможност да удостоверят обстоятелствата, подлежащи  на  преценка от сезирания със заявлението съд. Освен това и като  допълнителен аргумент в  подкрепа  на  изложеното  становище се  наслагват и  предвидените в закона кратки срокове, в рамките на които, съдът дължи  произнасяне  по  заявено  искане  за издаване  на  заповед  за  незабавно  изпълнение, както и изискването за правна сигурност. В тази  връзка и за изчерпателност в  обосновката  на  становището си, настоящият съдебен състав, счита за нужно да опровергае и позицията  на жалбоподателя, за възможностите за  саниране на  пропуска  му да представи оригинала по реда  на чл. 129, ал. 2 от ГПК, за  което  РС - Сливен не му е дал възможност. – Категоричното становище на този съдебен състав е, че с оглед характера на производството процедурата по чл. 129, ал. 2  от ГПК е неприложима, по причина че в заповедното производство е допустимо да се дават указания само на основание чл. 425, ал. 2 от ГПК относно образеца на заявление.  Представянето на  оригинала на документа по чл. 417, т. 9, пр. първо от ГПК, като приложение към частната въззивна жалба не повлиява правилността на произнасянето на СлРС, тъй като не е бил предоставен към правно релевантния  момент, към който от него е извършена преценката по чл. 418 , ал. 2 от ГПК. Късното  представяне на документа в оригинал и то пред въззивната инстанция не ползва заявителя и предвид факта, че СлОС се произнася по правилността на обжалваното  разпореждане по въведените  в  сезиращата  го  частна  жалба оплаквания.

Становището  на  въззивния съд по коментирания въпрос е съответно на установената трайна съдебна практика. В подкрепа на последното се подчертава, че с Определение № 205 от 14.02.2011 година  по к.ч.т.д.№1009/2010 година на ВКС /на което РС –Сливен се е позовал в разпореждането си/ е разгледан идентичен въпрос, като е прието, че разпоредбите на чл. 417 и чл. 418, ал. 2 от ГПК, уреждащи предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ и обхвата на съдебната проверка за външна редовност на документа и за изискуемост на обективираното в съдържанието му вземане, са ясни и пълни. По приложението им е създадена непротиворечива съдебна практика, в която е възприето становището, че представянето на оригинала на документа пред съда, сезиран със заявление по чл.417 от ГПК, е едно от условията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документа”. Позоваването сочи, че развитото в настоящото изложение становище от СлОС изцяло съвпада със застъпеното от ВКС становище в цитираното  определение.

Следователно  извода на РС - Сливен, че представеното от заявителя копие от  запис на заповед не може да се счита за редовен от външна страна документ и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците е правилен и само това  е било достатъчно като основание за отхвърляне на заявлението. Предвид последното заключение, предявяването или непредявяването е ирелевантно за изхода на делото и за основателността на заявлението по чл. 417 от ГПК и е безпредметно  да  се коментира от настоящата инстанция, тъй  като дори  и да се  приеме за  основателно, то  по  никакъв  начин  не  би могло  да  повлияе изхода  на  произнасянето,  щом  като  и  този  съдебен състав е на мнение, че представения пред СлРС документ не е бил годен да удостовери подлежащо на  изпълнение  вземане.

По изложените съображения, СлОС намира жалбата за неоснователна, а  обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно,  поради което следва да го потвърди.

Ръководен от  гореизложените  съображения, съдът

 

                                       О  П   Р   Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 10.03.2011 година по частно гражданско дело № 1212 по описа за 2011 година  по описа на РС – Сливен.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страната при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             2.