О П Р Е Д Е Л Е Н И Е      N 

 

гр. Сливен, 28.03.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                                        АТАНАС СЛАВОВ

като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 155 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Атакувана е като недопустима заповед № 3717 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.10.2010г. от заявителя.

Частният жалбоподател твърди, че заповедта е недопустима, тъй като макар да е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, СлРС е разпоредил и издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която връчил веднага на длъжника, който подал възражение,/без да е спазил срока/, а съдът съобщил на заявителя, че може в 1 месечен срок да предяви установителен иск. Частният жалбоподател счита, че това връчване следва да се извърши от СИ, но понеже не му е бил издаден изпълнителен лист заедно със заповедта /както би следвало, ако тя беше издадена по реда на чл. 418 от ГПК/, процедурата е нарушена, а възражението е преждевременно подадено. Поради това моли въззивния съд да обезсили като недопустимо разпореждането за издаване на заповед № 3717/08.10.2010г. и върне делото с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, каквото е било заявеното първоначално искане. Претендира разноски.

Няма постъпил отговор на частната жалба.

Настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е допустима и основателна, поради което следва да се уважи.

Разпореждането и заповедта за изпълнение са издадени на 08.102010г., заповедта, заедно с изпълнителен лист, са връчени срещу подпис на заявителя на 14.01.2011г., настоящата частна жалба е постъпила в СлРС на 21.01.2011г.

Частният жалбоподател има правен интерес да обжалва разпореждането, макар с него да се постановява издаване на заповед за изпълнение. Действително правната норма на чл. 413 ал. 1 от ГПК изрично разписва, че заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване.

Основното оплакване на жалбоподателя е, че заявлението му е било за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, съдът е издал, въз основа на разпореждане от 08.10.10г., заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от същата дата – 08.10.10г., която е връчил на длъжника, а той е подал възражение извън двуседмичния срок от връчването, което пък, от своя страна, следвало да бъде извършено по реда на чл. 418 ал. 5 от ГПК от съдебния изпълнител, но това не е сторено, поради незапочнало изпълнително производство, следователно не са поставени в течение нито срокът за възражение, нито обусловения от него такъв за предявяване на установителен иск.

Несъмнено СлРС е бил сезиран със заявление по чл. 417 от ГПК, а е издал заповед по чл. 410 от ГПК. Чисто формално, като краен резултат, самото искане на заявителя е удовлетворено, тъй като чл. 417 от ГПК представлява детайлизирана частна хипотеза на чл. 410 от ГПК.

Съдът, обаче, на първо място, е длъжен да се произнесе точно по това искане, с което е сезиран, щом се е произнесъл по друго – то актът му е недопустим. На второ място, заповедта по чл. 410 от ГПК и заповедта по чл. 417 от ГПК, макар с идентичен материалноправен ефект, стартират различни процедури, свързани с осъществяването на процесуални права на двете страни и предвиждат различна последователност относно уведомяването на длъжника,  образуването на изпълнително производство против него, възможностите му за възражение, правото на контра реакция на заявителя,  и поставяне в течение на съответните срокове за това.

Поради това за заявителя има значение какъв вид заповед ще бъде издадена, за да прецени в кой момент какви действия може да предприеме.

В този смисъл не може да се приеме, че искането, такова, каквото е било отправено до съда , е уважено – обратното, по него произнасяне липсва, уважено е непредявено такова. Това прави разпореждането недопустимо.

Ето защо въззивният съд следва да го обезсили като такова и върне делото на СлРС с указание за произнасяне по заявлението от 06.10.2010г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

Разноските по делото следва да се присъдят от СлРС при уважаване на заявлението по чл. 417 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

 

ОБЕЗСИЛВА разпореждане от 08.10.2010г. по ч.гр.д. № 5349/10 г. на СлРС за издаване на  заповед №3717 от  08.10.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като НЕДОПУСТИМО.

ВРЪЩА делото на СлРС за произнасяне по заявление вх. № 21259/06.102010г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

                            

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: