ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. Сливен, 27.04.2011г.

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА,

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д.№157 описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

В жалбата на ЗК „Уника” АД се твърди, че определения размер на задължението и съответно наложения по и.д. № 20117680400060 по описа на ЧСИ М. М. с район на действие ОС - Сливен запор върху имуществото на ЗК „Уника” АД в размер на общо 207669,18лв. не отговарят на действителния размер на задължението на дружеството по посоченото изпълнително дело в частта, касаеща адвокатския хонорар от 8700лв. Твърди се, че хонорара в този размер е чувствително завишен и не съответства на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Съобразно разпоредбите на чл. 10, т. 2 във вр.- с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата максимално допустимия размер на възнаграждението на пълномощника е 6379,88лв., а не 8700лв.

Иска се съдът да постанови решение, с което да задължи съдебния изпълнител да преразгледа и да преизчисли сумите, определени в тежест на длъжника, като се иска и спиране на принудителното изпълнение.

В отговора на взискателите – всички чрез адв. П. Н. *** са изложени аргументи за неоснователност на жалбата. Развити са доводи, че сумата от 8700лв. е съобразена с разпоредбите на чл. 10, т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата и правилото на § 2 от ДР към Наредбата, както и с обстоятелството, че се касае за самостоятелни вземания спрямо един и същи длъжник на трима взискатели, по които молбата за принудително изпълнение е подадена общо само за удобство.

Съдебният изпълнител е приложил писмено хронологическо описание на извършените действия по изпълнителното дело, като на практика липсват обяснения във връзка с поставения в жалбата въпрос.

Въз основа на данните от изпълнителното дело съдът намира, че жалбата е недопустима.

ЗК „Уника” АД е длъжник по и.д. № 20117680400060, а взискатели са Д.С.А. с вземане в размер на 15000лв. и законна лихва върху тази сума считано от 24.10.2004г. и непълнолетните деца К.Д.В. и П.Д.В. – всеки от тях с вземане в размер на 45000лв., заедно със законната лихва върху сумата считано от 24.10.2004г. до окончателното изплащане. Молбата е подадена чрез процесуалните представители – адв. П. Н. и Е. Д. като съдружници в  Адвокатско дружество „Н., Д.”, видно от приложените пълномощни и договори за правна помощ, в които е посочено заплащането на възнаграждение в размер на по 3450 лв. от името на К.Д.В. и П.Д.В. и 1800лв. от името на Д.С.А..

След образуването на изпълнителното дело ЧСИ е връчил на длъжника призовка за доброволно изпълнение, в която е посочил, че в рамките на общия размер на задълженията – 207669,18лв. се дължи 8700лв. адвокатско възнаграждение.

Поканата е връчена на длъжника на 22.02.2011г., а жалбата е подадена на 28.02.2011г.

В ПДИ ЧСИ е посочил, че налага запор върху банкови сметки на длъжника.

Във връзка с наложения запор на 14.03.2011г. по и.д. № 20117680400060 е получено, писмо от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, в което е посочено, че във връзка с връченото запорно съобщение е преведена дължимата сума от 207936,67лв.

Въз основа на гореизложеното се налагат следните правни изводи:

Извършените към момента на подаване на жалбата действия от ЧСИ се изразяват във връчването на ПДИ и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

По повод на наложения запор на банкови сметки оплакванията на длъжника са във връзка с общия размер на дължимите суми, които според длъжника следва да се редуцират чрез намаляване на сумите – дължими за разноски и представляващи заплатен от взискателите адвокатски хонорар.

Хипотезите, в които длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител като незаконосъобразни са изброени изчерпателно в разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба длъжникът има правен интерес да обжалва постановлението на съдебния изпълнител във връзка с разноските, но от данните по делото е видно, че такъв акт не е налице.

Издаването на постановление от съдебния изпълнител на основание чл. 78, ал.5 от ГПК се включва в неговите правомощия. Отношенията между страните, участващи в съдебни процеси по повод на разноските, включващи и адвокатско възнаграждение са уредени в глава VІІІ, Част първа от ГПК „Общи правила”. Уредените в тази част на процесуалния кодекс правила, видно и от наименованието, са относими към всички съдебни производства, които са предмет на регламентация с ГПК – исков процес, обезпечителни производства, изпълнително производство и охранителни производства. Като лице, което прилага правилата на ГПК свързани с изпълнителното производство, което е ад хок съдебно производство, за съдебния изпълнител съществува безусловно задължение за тяхното прилагане при наличието на предпоставки за това.

Намаляване на разноските в частта относно заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат е обусловено от кумулативно изискуемите от чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки - то да се преценява като прекомерно спрямо правната и фактическа сложност по делото и да е направено искане от насрещната страна за това. При възражение за прекомерност ЧСИ дължи произнасяне с постановление по въпроса за намаляването на разноските, които са платени съгласно представените договори за правна помощ. Такова искане обаче не е отправено към ЧСИ, а чрез жалбата срещу непоисканото и неизвършено действие се иска извършването му за първи път от съда, което е недопустимо, т.к. лишава насрещната страна от възможност за защита. При липсата на предпоставка за издаването на постановление за намаляване на разноските, липсва предмет на обжалване по смисъла на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане по същество.

Поради недопустимост на жалбата следва да се остави без уважение и искането по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнителното производство.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 166\11 по описа на ОС – гр. Сливен и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЗК „УНИКА” АД, ЕИК 040451865 със седалище и адрес на управление: гр. София 1612, ул. „Ю.” № *-* подадена с искане за намаляване на дължимите разноски по и.д. № 20117680400060 като НЕДОПУСТИМА.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването пред Бургаски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

ЧЛЕНОВЕ: