О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 25.03.2011 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                         ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

като разгледа докладваното от  М. Сандулов въззивно ч. гр. д. N 159  по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по частна жалба против определение от 21.02.2011 г. по гр. д.№ 101/2011 г. на Районен съд - Сливен, с което са оставени без разглеждане предявени искове за заплащане на сума, представляваща удържана в резултат на наложено дисциплинарно наказание „уволнение” стойност на работно облекло и за заплащане на сума, представляваща удържано в резултат на  наложеното наказание „уволнение” едно трудово възнаграждение. Твърди се, че определението в тази част е незаконосъобразно. Изводите на съда, че по отношение на исковете за осъждане на работодателят да върне удържаните от ищеца, във връзка с дисциплинарното уволнение, суми за работно облекло и едно брутно трудово възнаграждение изискват като условие за допустимост да е наличие на влязло в сила решение за отмяна на наложеното наказание „уволнение”. Поради това съдът е приел, че на този етап претенциите са преждевременно предявени, но тези изводи не намират подкрепа в материалния и в процесуалния закон. По същество тези искове представляват неизплатено от работодателя трудово възнаграждение на работника. Поради това се иска отмяна на определението в тази част.

    

Жалбата е основателна.

Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. С това обезщетение се репарират вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника или служителя. Задължението за обезвреда им се възлага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, които са основания за налагане на дисциплинарно наказание уволнение при прекратяване на трудовото правоотношение. Заявената претенция за възстановяване на удържаното от трудовото възнаграждение на ищеца обезщетение в полза на работодателя по чл. 221, ал. 2 от КТ може да бъде основателнаа предвид акцесорността й и с оглед  евентуалното уважаване на главната претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, при което ще отпадне основанието за заплащането й от страна на работника. Поради това атакуваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено в тази част.

Ръководен от изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

      ОТМЕНЯ  определение от 21.02.2011 г. по гр. д.№ 101/2011 г. на Районен съд - Сливен, с което са оставени без разглеждане предявени искове за заплащане на сума, представляваща удържана в резултат на наложено дисциплинарно наказание „уволнение” стойност на работно облекло и за заплащане на сума, представляваща удържано в резултат на  наложеното наказание „уволнение” едно трудово възнаграждение. 

 

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: