ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

17.05.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на седемнадесети май……...……………………….

през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                              Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  219по описа за 2011година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частната жалба на Г.Д.Г. против Разпореждане от 13.04..2011г. по гр. д.№ 1691/2011г по описа на СлРС, с което е прекратено производството по гр.д. № 1691/2011 г. по описа на Сливенски районен съд и с което й е върната исковата молба с вх. № 6875/24.03.2011 г., като недопустима.

В жалбата си твърди че разпореждането на СлРС е неправилно и незаконосъобразно, по следните съображения: счита, че е легитимирана страна в исковото производство и като притежател на материални права, засегнати от правен спор, има право да заведе такъв иск.; в конкретния случай се касае за изпълнително основание по което няма формирана сила на присъдено нещо и което може да бъде атакувано по общия исков ред без ограничение във времето. В качеството си на длъжник по изпълнително дело има право на такъв иск, тъй като защитата си длъжникът в изпълнителния процес може да упражни , както чрез възражението по реда на чл. 414 от ГПК, така и по общия исков ред

Освен това с решение № 5/ 22.04.2010 г. постановено по к.д. № 15/2010 г. Конституционния съд на Република България е приел , че „Най-общо понятието „потребител" може да се определи като страната по сделка, която придобива стоката или приема услуга за лично ползване или потребление" В настоящия случай в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по никакъв начин не е установено и тя твърди, че не е потребител и не е сключвала сделка с ответното дружество за услугата за която е осъдена. В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист била лишена от възможността да подаде възражение, тъй като към него момент, била извън страната за периода от 01.04.2009 г. до 30.10.2009 г. и не е получавала съобщения за издадената заповед за изпълнение. По тази причина, била лишена от възможността да упражни правата си по чл. 414 от ГПК и да подаде възражение. За воденото производство по чл. 410 от ГПК и за издадения изпълнителен лист научила на 19.01.2011 г. след като получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ М.М.. Тогава видяла, че сумите, които претендира ответника за погасени по давност, тъй като до тогава по никакъв начин ответното дружество не е предявявало претенции за тези суми. В едномесечен срок от узнаването подала молба до ОС -гр. Сливен на осн. чл. 423 ал. 1 т. 2 от ГПК за възстановяване на срока за подаване на възражение. СлОС обаче в закрито заседание, без да събере поисканите от нея доказателства, постановил определение № 298/28.02.2011 г. по ч.гр.д. № 86/2011 г. на СлОС, с което не приел възражението й по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1498/2009 г. по описа на СлРС. В това производство ОС - Сливен постановил в закрито заседание определение, като не събрал поисканите от нея гласни доказателства, тъй като с писмени доказателства не могла да докаже твърденията си ,предвид обстоятелството, че след влизане на България в ЕС проверката по КПП се извършва на избирателен и случаен принцип. По този начин било ограничено и правото й на защита. И тъй като актът на въззивния съд, постановен по реда на чл. 423 от ГПК не подлежи на обжалване пред по-горен по степен съд, поради обстоятелството, че производството пред въззивния съд е извънинстанционно, то последната й възможност е предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането. Твърди че РС-Сливен не приел и наведените от нея твърдения за новооткрити обстоятелства, които не са й били известни до изтичането на срока за подаването на възражението или с които не е могла да се снабди в същия срок, а именно факта, който по обективна причина не й е бил известен е претенцията на ответника за заплащане на суми е за период от 2003 г-до 2005 г. , което научила от призовката за доброволно изпълнение по изпълнителното дело на 19.01.2011 г, че ответника има претенции към нея и то за суми, които са погасени по давност. Счита, че всеки има право да предяви иск за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Моли съда да отмени изцяло разпореждането на СлРС, като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Частната жалба  е допустима и подадена в срок . Разгледана по съществото си е неоснователна.

            Ищцата Г.Д.Г. е подала до СлРС искова молба против „Топлофикация- Сливен” ЕАД гр. Сливен с правно основание чл. 124 от ГПК, като е поискала от съда да признае за установено по отношение на ответника че не дължи сумата от 498,62лв. главница за изразходвана топлоенергия и мораторна лихва върху тази сума в размер на 226,06лв. и съответните законови лихви и разноски тъй като претенцията е погасена по давност. В обстоятелствената част на исковата молба е описала че срещу нея, в полза на ответника е издадена Заповед № 996/08.04.2009г. за посочените суми, а в последствие и изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело № 20107680400306 на ЧСИ М.М., с район на действие СлОС. Тъй като към момента на издаване на заповедта и изпълнителния лист отсъствала от страната и не могла да упражни правата си по подаване на възражение. С Разпореждане от 24.03.2011г., СлРС е оставил исковата молба без движение като е указал  на ищцата че следва да посочи кои са новооткритите факти от съществено значение на делото, които не са могли да й бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражение и от кога са й станали известни.

            С допълнителна молба от 14.04.2011г., ищцата е посочила че новооткрития факт представлява обстоятелството че тя е узнала за заповедното производство на 19.01.2011г., при получаване на призовката за доброволно изпълнение и тогава е установила че процесните вземания са погасени по давност. В допълнителната молба е посочила че е поискала от СлОС на осн. чл. 423 ал. 1 т. 2 от ГПК възстановяване на срока за подаване на възражение. СлОС, обаче, в закрито заседание, без да събере поисканите от нея доказателства, постановил определение № 298/28.02.2011 г. по ч.гр.д. № 86/2011 г. на СлОС, с което не приел възражението й по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1498/2009 г. по описа на СлРС. Тъй като това определение не подлежи на инстанционен контрол, счита че за нея остава единствено иска по чл. 124 от ГПК за признаване за установено че не дължи исковите суми.

            С атакуваното разпореждане от 13.04.2011г. по гр.д.№1691/2011г., СлРС е приел че искът предявен от ищцата е недопустим и е прекратил производството.

            Определението на СлРС е правилно и законосъобразно.

            Вярно е изложеното в частната жалба, че съществуването на вземането, по което е издадена заповедта за изпълнение, не е установено със сила на присъдено нещо, но законодателят е преклудирал възраженията срещу основателността на претенцията със срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Не е нужно то да е обосновано, защото при подаването му в срок, тежестта да установи вземането е за кредитора, който трябва да предяви иска по чл. 422 ГПК.  Ако длъжникът не възрази в срок, заповедта влиза в сила и на практика се получава ефект, близък до силата на присъдено нещо, защото единствената възможност за оспорване на самото вземане са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК. Извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане (такова разрешение е дадено в Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК). От допълнителната искова молба не може да се направи извод че ищцата основава иска си на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по см. На чл. 424 ал.1 от ГПК.

Ищцата се е възползвала от предоставеното й възможност по чл. 423 от ГПК да поиска възобновяване на срока за подаване на възражение, но молбата й е преценена като неоснователна от СлОС по ч. гр.д.№ 86/2011г. на СлОС

С оглед изложените съображения, настоящата инстанция намира че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

            Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 13.04..2011г. по гр. д.№ 1691/2011г по описа на СлРС, с което е прекратено производството по гр.д. № 1691/2011 г. по описа на Сливенски районен съд и с което е върната исковата молба с вх. № 6875/24.03.2011 г.на Г.Д.Г., като недопустима.

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: