ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Гр. Сливен, 03.06.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на трети юни през две хиляди и единадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИН МАРЕВА,

АТАНАС СЛАВОВ,

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д.№225 описа на съда за 201г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

В жалбата на Н.В.М. се твърди, че е получила покана за доброволно изпълнение по изп.лист. 10.10.2003г. издаден по гр.д. № 1152/98г. по описа на РС – Сливен, съгласно който е осъдена да заплати олихвяема сума от 881,09лв. със законната лихва върху тази сума от 20.07.1998г. – към момента в размер на 1495,85лв. и неолихвяема сума в размер на 745,66лв.

Твърди, че с решение № 172/18.03.2010г. по гр.д. № 1152/98г. на РС – Сливен на взискателя е отказано издаването на дубликат на същия изпълнителен лист, в което производство от нейна страна е било противопоставено възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че поради така постановеното решение изпълнителното производство е недопустимо. Излага доводи, че вземанията са погасени по давност, която е изтекла и след прекъсването й с образуването на изп.д. № 2583/04г. на СИС при РС – Сливен. Счита, че единствено изтичането на погасителната давност е мотивирало взискателя да поиска издаването на дубликат на изпълнителния лист, като в молбата за това е изложил, че не е получавал изпълнителен лист и не му е известна съдбата на оригинала. Счита, че влязлото в сила решение има сила на присъдено нещо по въпроса за недължимост на вземанията поради изтекла погасителна давност и се иска съдът след като констатира, че изпълнителното производство е недопустимо, да постанови решение, с което да го прекрати като такова.

Препис от жалбата е връчен на взискателя К.Б.В., който във възражението развива доводи, че въз основа на издадения по гр.д. № 1152/98г. на РС – гр. Сливен е образувано изпълнително дело, по което длъжницата Н.М. е подавала възражения, които са били отхвърляни. С постановление от 20.12.2007г. изпълнителното производство е било прекратено, като съобщението за това е било връчено на съпругата му. Считал е, че издаденият изпълнителен лист е изгубен, което е мотивирало и подаването на молба по чл. 409, ал. 1 от ГПК. В последствие с получения оригинал от изпълнителния лист е било образувано и.д. № 2483/04г. пред ЧСИ П. Р. и е направено присъединяване към и.д. № 149/10. Сумите отново не били събрание, поради което е направено и искане за образуване на изпълнително дело пред ДСИ при РС – Сливен - № 129/10г. Иска се постановяване на решение, с което жалбата против действията на съдебния изпълнител да бъде отхвърлена.

В обясненията на ДСИ дадени на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК се поддържа, че жалбата е неоснователна. Изпълнителното производство е образувано по представения от взискателя оригинал на изпълнителен лист, изтеклият погасителен давностен срок не се прилага служебно и е недопустимо прилагането му в изпълнителното производство.

Въз основа на приложеното копие и.д. 129/2011г. на ДСИ – С., и.д. № 2583/04г. на СИС при РС – Сливен и приложените с жалбата и възражението писмени доказателства, се налага извода, че жалбата е недопустима, към което имат отношение следните обстоятелства:

Изпълнително дело № 129/2011г. е образувано въз основа на представения от К.Б.В. изпълнителен лист от 10.10.2003г. издаден въз основа на решение № 1426/12.02.2003г. по и.д. № 1152/98г., с което Н.В.М. е осъдена да заплати на взискателя 1233,59лв., от които олихвяеми – 881,09лв.352, 50лв. – обезщетение за забава и деловодни разноски в размер на 393,61лв.

Изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК.

По гр.д. № 1152/98г. на РС – Сливен е разгледана молба на основание чл. 409, ал. 1 от ГПК – за издаване на дубликат на изпълнителният лист, която с решение № 172/18.03.2010г. е оставена без уважение. В същото производство на основание чл. 409, ал. 3 от ГПК ответницата е противопоставила възражение, че не дължи поради настъпила след постановяване на решението погасителна давност.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата е недопустима.

Извършените към момента на подаване на жалбата действия се изразяват в образуването и връчването на ПДИ, което съдебният изпълнител съгласно императивната норма от публичен ред, съдържаща се в чл.426, ал. 1 от ГПК, е длъжен да стори въз основа на подадената от взискателя молба и представеното с нея годно изпълнително основание. Съдържанието на ПДИ, което по същество оспорва жалбоподателят, също отговаря на императивните изисквания на чл. 428, ал. 1 и ал.2 от ГПК, от които съдебният изпълнител е обвързан без възможност за преценка.

Хипотезите, в които длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител са изброени изчерпателно в нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Към момента на подаването на жалбата липсва извършено, каквото и да е от съдебния изпълнителни действие, което да е посочено в жалбата и да е подлежащо на обжалване съгласно тази разпоредба. Не се касае за наложена глоба, наложената обезпечителна мярка запор не се атакува като незаконосъобразна. Оплакванията в жалбата и искането нямат за предмет действия на същинско принудително изпълнение, които да са насочени към имущество или доходи, които длъжникът смята за несеквестируеми, нито ЧСИ е пристъпил към отнемане на вещи или отстраняване от недвижим имот.

Предмет на жалбата е искането на длъжницата за прекратяване на изпълнителното производство, което е възможно само в хипотезите – изброени в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ГПК, но не и по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител.

Въпросът, който жалбоподателката поставя е свързан с наличието на влязло в сила решение по въпроса за погасяването на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. Такова е изтичането на погасителния давностен срок по чл. 110 във вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

На първо място следва да се отбележи, че от чисто формална страна представеното решение № 172/18.03.2010г. по гр.д. № 1152/98г. на РС – С. не е удостоверено, като влязло в сила.

Дори да е влязло в сила, в обхвата на СПН на това решение не се включва въпросът за съществуването на дълга. Такова възражение съгласно разпоредбата на чл. 409, ал. 3 от ГПК длъжникът може да противопостави и то има функцията на защитно средство, но само срещу искането за издаване на дубликат на изпълнителния лист. Решението по чл. 409, ал. 1 от ГПК не разрешава със задължителна сила въпроса за съществуването на дълга и възможността на взискателя да търси принудително изпълнение въз основа на вече издадения по делото и съществуващ изпълнителен лист. Аргумент в тази насока е както разпоредбата на чл. 298, ал. 4 от ГПК, която придава задължителна сила на решенията само по искания и възражения за прихващане и  право на задържане, така и нормата на чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК, която поставя изискване оспорването на изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист, в т.ч. изтекла погасителна давност, да е уважено с решение по иск на основание чл. 439 от ГПК. По аргумент от по-силното основание още по-малко е допустимо оспорването на изпълнението поради изтекла погасителна давност в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 225\11 по описа на ОС – гр. Сливен и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.В.М., ЕГН **********,*** 11 Г 10 за оспорване наличието на изпълнително основание по и.д. № ************** на ДСИ – Сливен при РС – гр. Сливен като НЕДОПУСТИМА.

 

Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването пред Бургаски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

  

    2.