ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

18.05.2011 г.

             

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито   заседание на осемнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                 Членове: АТАНАС СЛАВОВ

мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно частно гражданско дело 234 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба на Ю.И.М. чрез адв. К.К. ***  против определение от 11.04.2011г., постановено по гр.д. № 169/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Сливен.

            Жалбоподателят твърди, че съда неоснователно и необосновано е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, тъй като неправилно е приел, че в случая се касае за разкриване на  престъпни обстоятелства, от установяването на които да зависи и изхода на горепосоченото гражданско дело.Твърди се, че единствено релевантно за спора по спряното гражданско дело е установяването на фактите, наведени от ответното дружество по реда на Общите условия за продажба на ел.енергия от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ”АД гр.Пловдив /ОУ ЕВН ЕР/. Обективирането на тези факти, според жалбоподателя в констативен протокол, изготвен при проверката и връчен по реда на чл.63 от ОУ ЕВН ЕР е предпоставката за пораждане на спорното право на ответното дружество да коригира сметката на ищеца, като начисли допълнително количество електроенергия за минал период.Твърди се, че не е налице, както първоинстанционния съд е приел в атакувания акт, обусловеност между установяването по надлежен ред на престъпните обстоятелства и изхода на спряното гражданско дело. От въззивния съд се иска отмяна на определението, с което е било спряно гражданското дело и постановяване на съдебен акт за възобновяването му, респ. продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.267, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба не е подаден от ответната по нея страна.

Частната жалба е допустима, подадена в законоустановения срок от лице, разполагащо с правен интерес за това срещу подлежащ на атакуване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е и основателна.

Предмет на производството пред СлРС е предявен от жалбоподателя в настоящото производство отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка на ищеца от страна на ответното дружество. С определение от 11.04.2011г., държано в открито съдебно заседание първоинстанционния съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Това е сторил, като е приел, че  в представения от ответното дружество констативен протокол № 001145/29.11.2010г., съставен от служители на „ЕВН България Електроразпределение” АД се съдържат данни за наличие на престъпни обстоятелства. В мотивите си съда е посочил,че доколкото се касае за констатирана в протокола извършена манипулация върху средството за измерване на ползваната ел.енергия / електромер/, като с това са създадени условия за непълното й отчитане, в случая са налице данни за извършено престъпление от общ характер с правна квалификация- чл.234в от НК. Съдът е приел, че именно установяването на това престъпление, както и неговия извършител е обуславящо изхода на гражданското дело.

Настоящият съдебен състав намира, че така формирания правен извод е в резултат на неправилно извършена преценка от първоинстанционният съд с оглед предмета на спора и нормата на чл.229, ал.1,т.5 ГПК.

При този иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищецът фактите, които го изключват, унищожават или погасяват. Ответникът следва да установи  факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане, едва след което ищецът следва да установи възраженията си за неговата недължимост.

В конкретния казус се касае за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕС/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на ел.енергия.

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, само въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период, а според чл. 54, ал. 2, т. 2 от ОУ на ЕВН ЕР само в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, ЕВН ЕР преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но не за не повече от 90 дни.

Следователно за да възникне въобще право на ответника да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР неправомерно въздействие на средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  последното се установява със съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ на ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи.

Именно спазването на описаната процедура е предмет на изследване от съда. В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин осъществанането на нерегламентиран достъп  до уреда за измерване на ел.енергия, като е без значение авторството на това деяние. Щом като Общите условия са в сила за съответния потребител, и след като съгласно реда на тези общи условия е констатирано неотчитане или неточно такова в резултат на неправомерно въздействие върху уреда, налице е обективно ползване от съответния абонат - потребител на тази неотчетена енергия, за която той по силата на договора дължи плащане.

Основание за спиране на гражданското дело по чл.229, ал.1, т.5 ГПК е налице, когато влязлата в сила присъда би била обуславяща изхода на гражданското дело относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. В конкретния казус това не е така, тъй като облигационното задължение за абоната възниква по силата на горепосочените общи условия и е независимо от неговата наказателна отговорност. В случая се касае до едностранно извършена корекция от страна на ответното дружество, чиято цел е да се компенсира разликата между заплатените от потребителя суми  и сумата, дължима за реално ползваната от него ел.енергия без да се търси нарушител и вина, а доколко правото за това е възникнало за ответника и са били спазени условията и реда на ОУ на ЕВН ЕР са предмет по същество на делото и основание за уважаване или отхвърляне на предявения иск.

С оглед изложените съображения, настоящия съдебен състав счита, че постановеното от СлРС определение за спиране на гражданското дело е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл.278, ал.2 ГПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

 

ОТМЕНЯ Определение  от 11.04.2011г., постановено в открито съдебно заседание по гр.д. № 169/2011 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което производството по делото е спряно.

ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Определението  не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          

           ЧЛЕНОВЕ: