ОПРЕДЕЛЕНИЕ

28.07.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито   заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                        мл.с.           КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно частно гражданско дело № 260 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.396 ГПК.

Образувано е въз основа на  депозирана частна жалба от Р.Г.Д., чрез пълномощника й адв. М.С. ***.

Атакува се Определение № 190/18.01.2011г. на РС-Сливен по гр.д.№ 102/2011г. по описа на същия съд в частта, относно определения размер на парична гаранция в размер на 2500 лв.

В жалбата се твърди, че районния съд немотивирано е определил висок размер на паричната  гаранция, а именно 2500лв./две хиляди и петстотин лв./. Излагат се доводи за невъзможност на ищцата да плати така определения размер на гаранцията, предвид социалното й и имотно състояние. Представят се декларация, с която ищцата и настояща жалбоподателка декларира, че не работи, регистрирана е като безработна и живее в общинско жилище, както и други писмени доказателства в тази насока. Жалбоподателката счита, че по аналогия с чл.83, ал.2, вр.чл.397 и сл. ГПК, предвид социалното й и имотно състояние, следва определената парична гаранция да бъде отменена изцяло или алтернативно да се намали определения размер  на 1000 лв./хиляда лв./. От въззивния съд се иска отмяна на Определението на РС-Сливен изцяло в частта, в която е определена парична гаранция или намаляване размера на същата от определения 2500лв на 1000лв.

Частната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила  в законоустановения срок от субект, разполагащ с правен интерес от обжалване.

В срока, указан от съда са постъпили отговори от ответните страни,  които намират жалбата за основателна.

          

 

 

След като се запозна с материалите по гр.д. № 102/2011г. по описа на РС-Сливен, доказателствата представени с частната жалба и като обсъди доводите на страните, настоящата съдебна инстанция намира жалбата за неоснователна.

С обжалваното определение СлРС е уважил молбата на ищцата Р.Д. за обезпечение на предявения от нея иск по чл.341 ГПК против В.В.Д., В. Николов Ф. и Е.Д.Ф., чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.дело № 20108370400746 по описа на ЧСИ П.Г., вписан в КЧСИ с рег. № 837, с район на действие ОС-Сливен до приключване на гр.д. №102/2011г. на СлРС с влязло в сила решение, след представяне на парична гаранция по смисъла на чл.391, ал.1, т.2 ГПК в размер на 2500 лв./ две хиляди и петстотин лв/.  Районният съд е постановил определението, предмет на настоящата проверка като е приел, че се касае за допустим и вероятно основателен иск, наличие на обезпечителна нужда и съответствие на нуждата с исканата обезпечителна мярка.

Двете предпоставки, визирани в чл.391, ал.1, т.1  и т.2 ГПК могат да се кумулират, съгл. ал.2 на чл.391 ГПК и съдът може да иска от ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случаите, когато искът е подкрепен с писмени доказателства.

Гаранцията има за цел, освен да обезщети ответника и да дисциплинира молителя, като го възпира от подаване на неоснователни молби, насочени не към действително гарантиране на правата му, а към затрудняване на противната страна с цели, стоящи извън процеса.

Настоящата съдебна инстанция счита, че оплакванията, досежно размера на определената парична гаранция са неоснователни.

Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответника ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. На преден план се поставя въпросът за евентуалните вреди, които би понесъл ответника от неоправданата намеса в правната му сфера и не зависи от материалното или социално положение на ищеца и въобще от невъзможността му да предостави такава гаранция, поради което е немислимо прилагане по аналогия на чл.83, ал.2 ГПК в обезпечителното производство. В конкретния случай е предявен иск за делба, като материалния интерес на жалбоподателката възлиза на 37185 лв./тридесет и седем хиляди сто осемдесет и пет лв./, съобразно   претендираните от ищцата идеални части. При това положение определеният от РС-Сливен размер на паричната гаранция от 2500лв. не е завишен и е съизмерим с размера на евентуалните вреди, които би претърпял ответника от наложената обезпечителна мярка.

Ето защо, определението на РС-Сливен се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

 

С оглед изложените съображения и на основание чл.396,вр.чл.274 и сл.ГПК, Сливенски окръжен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частна жалба на Р.Г.Д. *** срещу Определение  № 190/18.01.2011г., постановено по гр.д.№ 102/2011г. по описа на РС-Сливен.

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение  № 190/18.01.2011г., постановено по гр.д.№ 102/2011г. по описа на РС-Сливен, като законосъобразно.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:        

1.

                   2.