О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Сливен, 31.05.2010 г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети и първи май през две хиляди и единадесета година в състав:

           

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                              мл.с.  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Кондова ч. гр. д. № 261 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 122, изр. 2 ГПК.

С определение № 447/20.05.2011 год., постановено по ч. гр. д. № 218/2011 год., Новозагорски районен съд е повдигнал спор за подсъдност между Старозагорски районен съд и Районен съд-Н.З. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417,т.2 ГПК против Г.М.Г.. Със същото определение делото е изпратено на настоящата инстанция за определяне на местно компетентен съд, който да разгледа заявлението.

От данните по ч. гр. д. № 436/2011 год. на Новозагорски  районен съд се установява, че производството по делото е образувано първо пред Старозагорски районен съд по заявление на „Банка ДСК”ЕАД - София за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417,т.2  ГПК срещу длъжника Г.М.Г..

По образуваното пред него ч. гр. д. № 218/2011 год., Старозагорският районен съд първоначално е уважил заявлението, издавайки исканата заповед. Впоследствие, предвид невъзможността за лично връчване на посочения в заявлението адрес, с разпореждане от 13.04.2011г. съдът е изискал справка от заявителя  за адресната регистрация на длъжника. От представената по делото такава се установило, че постоянният адрес на длъжника Г. е с.С.П., общ.Н.З.. Това мотивирало Старозагорският  районен съд да постанови Определение № 5591 от 03.05.2011 год. по същото дело, с което издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т.2 ГПК и издадения въз основа на същата изпълнителен лист са  обезсилени, а производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Новозагорски районен съд по подсъдност.

След получаване на делото Новозагорският районен съд е повдигнал настоящия спор за подсъдност, като приема , че не е местно компетентен да се произнесе. Счита, че проверката за местна подсъдност се извършва от сезирания съд преди произнасяне по същество на искането и след като Старозагорския районен съд е приел заявлението и се е произнесъл с акт по същество, то последващото установяване, че длъжника е с различна адресна регистрация от посочената в заявлението не е основание за ново произнасяне по същото искане от друг съд.

Сливенският окръжен съд, по така очертания спорен предмет, намира следното:

Съгласно чл. 411, ал. 1 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Съдът е обвързан от посочения в заявлението адрес на длъжника, поради формалния характер на производството.В случая заявителят е посочил адрес на длъжника в гр.Стара Загора. Съдът не е задължен да следи служебно за верността на едностранните твърдения на заявителя и да изисква доказателства. за постоянния адрес на длъжника, тъй като извършва проверка само дали посоченият от заявителя адрес на длъжника съответства на съдебния му район, т.е. дали е спазена местната подсъдност. Това следва от разпоредбата на чл.410 ал.2 от ГПК, която препраща към чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК, но не и към ал.2 на чл.127 ГПК. Съдът е задължен да извърши връчване на препис от заповедта за изпълнение на длъжника, в съответствие с разпоредбата на чл.411 ал.3 във вр. с чл.47 ал.7 от ГПК.

В заповедното производство местната подсъдност е ясно и конкретно определена чрез императивната норма на чл.411, ал.1 ГПК и не поражда никакви съмнения, относно невъзможността за дерогирането й чрез общите правила на местната подсъдност. След като е установено, че постоянния адрес на длъжника не съответства на посочения в заявлението, т.е. не попада в съдебния район на съответния съд, то не са налице и предпоставките за издаване на заповед за изпълнение от този съд. В конкретния казус, произнасянето с акт по същество от Старозагорски районен съд не може да стабилизира местната подсъдност, тъй като заповедното производство е специално и по отношение на него не се прилагат общите правила. Щом изначално не е бил компетентен да се произнесе Старозагорския районен съд, то и издадената от него заповед за изпълнение е недопустима.

Ето защо, Сливенският окръжен съд намира, че местно компетентен да постанови заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т.2 ГПК е Новозагорски  районен съд, поради което и на основание чл. 122, изр. 2 ГПК,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            КОМПЕТЕНТЕН да разгледа подаденото от „Банка ДСК”ЕАД – София заявление е Новозагорски районен съд.

            ИЗПРАЩА делото на същия съд.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: