ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

 

гр. Сливен, 22.06.2011г.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ ЮНИ  ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

        МЛ.С.: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ гр.д. № 294 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба на НИКОЛАЙ П.К. в качеството му на Управител на „ОБЩИНСКА ОХРАНА И СОТ-СЛИВЕН”” ЕООД с ЕИК119547647 със седалище и адрес на управление гр.С. БУЛ.”Ц.О.” № * подадена на основание чл.435 ал.2 от ГПК и подлежи на разглеждане по реда на чл. 437 ал.1 от ГПК.

Обжалвано е Постановление на ЧСИ М.М. рег. № 768 с район на действие Окръжен съд гр.С. за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20117680400121, в частта за разноските

В жалбата са наведени доводи, че обжалваното Постановление е незаконосъобразно и неправилно, тъй като преди постановяването му жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 от ГПК и по отношение на разноските по изпълнителното дело като таксата по т.26 от тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е недължима, тъй като дължимата сума е изплатена в срока за доброволно изпълнение по което ЧСИ М.М. не се е произнесла.

В жалбата се твърди, че в дадения на длъжника срок за доброволно изпълнение е заплатил сумата 1 548,00 лева, като в тази сума се включва такса по съдебното изпълнение в размер на 48 лева.Към представената на съсдия изпълнител молба е приложил и препис от платежното нареждане и направил възражението по чл.78 ал.5 от ГПК. Независимо от това по наложен запор на съдия изпълнител е приведена сумата от 2 665,53 лева от третото задължено лице Банка „Пиреос”. На 18.05.2011 год. е установил, че производството по изпълнителното дело е прекратено с постановление на ЧСИ М.М. от 03.05.2011 год. Твърди, че постановлението е обжалвано в предвидения по чл.436 ал.1 срок, който тече от узнаването. Моли съда да отмени изцяло постановлението на съдия изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20117680400121 и върне делото за продължаване на изискуемите по закон действия.

В срока по чл.436 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от Взискателните по изпълнението, чрез процесуалния им представител по чл.32 от ГПК адв. Е.п. ***, с което оспорва твърденията в жалбата. Твърдят че разноските по изпълнението за образуване и водене на изпълнително дело са съобразени с Наредба № * за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съгласно параграф 2 от ДР от наредбата възнаграждението в трикратен размер.

Представени са и обяснения на ЧСИ М.М., с които твърди, че жалбата е неоснователна и поставеното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Като постави на разглеждане депозираната жалба, Сливенски окръжен съд прима за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Изпълнително дело № 20117680400121 на ЧСИ М.М. рег. № 768 с район на действие Окръжен съд гр.С., е образувано по молба на Б.И.Д., Б.А.Б., Е.М.Е., И.А.Х., Н.А.Й., С.Е.К. и С.Е.С.,чрез процесуалния им представител адв. Е.п. ***, в качеството и на техен процесуален представител по реда на чл.32 ал.1 т.1 от ГПК и са конституирани в качеството на взискатели по изпълнителното дело, въз основа на изпълнителен лист издаден по Определение от 17.03.2010 год. по гр.дело № 4418/2009 год. на Сливенски районен съд за сумата от 1200 лева, представляващи разноски за изплатено адвокатско възнаграждение и разноски пред ВКС, против ТД„ОБЩИНСКА ОХРАНА И СОТ-СЛИВЕН” ЕООД с ЕИК 119547647 със седалище и адрес на управление ул.”Ц.О.” № * представлявано от управителя Н. К.. Жалбоподателя се легитимира като длъжник по изпълнението.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощни и договори за правна помощ от взискателите посочени по-горе и адв. Е.П.. Договореното възнаграждение на всеки един от тях е в размер по 130 лева.

На длъжника ТД „ОБЩИНСКА ОХРАНА И СОТ-СЛИВЕН” ЕООД е връчена призовка за доброволно изпълнение на 26.04.2011 год. От този момент за длъжника тече двуседмичния срок по чл.428 ал.1 от ГПК, който изтича на 10.05.2011 год.

Ведно със призовката за доброволно изпълнение е връчено и запорно съобщение до Банка „Пиреос” с адрес гр.С.бул.”В.” № * връчено на 26.04.2011 год. с писмо с обратна разписка. С нареждане  от 03.05.2011 год. третото задължено лице „Банка Пиреос България” АД е привела на ЧСИ М.М. по изпълнителното дело сумата от 2 665,52 лева.

С молба входирана на под № 01167/02.05.2011 год. на ЧСИ М.М. дружеството длъжник чрез законния си представител уведомява съдия изпълнител, че изпълнява доброволно задължението си по изпълнителното дело и прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателите, като е внесъл доброволно сумата от 300 лева за адвокат защитник съобщено и моли съдия изпълнител да редуцира възнаграждението му до този размер. В молбата си твърди, че дължи такса общо в размер на 48 лева с включен ДДС такси за ЧСИ за образуване на изпълнително дело и връчване на книжа. В молбата е направил възражение , че не дължи сумата от 555,52 лева с изключение на внесени от него 48 лева с ДДС представляващи разноски на ЧСИ, тъй като е заплатил дължимата сума в срока за доброволно изпълнение.

Към молбата е представил платежно нареждане на сметката на ЧСИ М.М. в размер на 1 548,00 лева, по изпълнително дело № 20117680400121.

ЧСИ М.М. е извършила разпределение на сумата /лист 21 от изпълнителното дело/ като на взискателите е привела сумата от 2 110.00 лева и е събрала за себе си такси по изпълнението в размер на 551,52 лева по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители Приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.

С постановление от 03.05.2011 год. ЧСИ е прекратила изпълнителното дело като е констатирала, че претендираната сума е изцяло изплатена на взискателя.

Против постановлението е постъпила жалба от ТД „ОБЩИНСКА ОХРАНА И СОТ-СЛИВЕН” ЕООД чрез процесуален представител по която е събрана такса по т.5 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители  в размер на 140 лева.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата против постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е недопустима. В нормата на чл.435 ал.2 от ГПК са изчерпателно изброени хипотезите при които длъжникът по изпълнителното производство разполага в право на жалба. Против постановлението за прекратяване на изпълнителното производство длъжникът не разполага с право на жалба и в този смисъл жалбата е недопустима.

Настоящият състав на съда намира, че жалбата на основание чл. 435, ал. 2 ГПК би била допустима, ако се обжалва постановлението на съдия изпълнител в частта за разноските.

Нормата на чл.435 ал.2 от ГПК предвижда право на длъжника в подобна хипотеза, да има право да възразява относно прекомерността на заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат и да иска определянето на по-нисък размер на разноските на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и правото му да обжалва постановление на съдия изпълнител по отношение на разноските по дело.

За да бъде осъществен такъв контрол обаче, следва да е налице изричен акт на съдебния изпълнител в тази връзка. В конкретния случай, липсва такъв нарочен акт. Съдебният изпълнител не е изпълнил задължението си по чл.78 ал.5 от ГПК да се произнесе по направеното възражение от длъжника за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на взискателите и по чл. 79 от ЗЧСИ да изготви сметка, в която на основание чл.79 ал.2 от ЗЧСИ да посочи разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите. В представените по делото сметки не е посочен, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и т. н.

ЧСИ М.М. не се е произнесла и по изрично направеното искане на длъжника в изпълнителното производство за намаляване на адвокатския хонорар на адвокат пълномощника на взискателите поради прекомерност от 02.05.2011 год. преди да прекрати производството по изпълнителното дело с Постановление от 03.05.2011 год.

С оглед на изложеното, настоящият състав на съда намира, че следва да върне жалбата на ТД „ОБЩИНСКА ОХРАНА И СОТ-СЛИВЕН” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С. на ЧСИ - ЧСИ М.М. рег. № 768 с район на действие Окръжен съд гр.С., по компетентност за произнасяне по искането на длъжника за намаляване разноските направени от взискателите в изпълнителното производство, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и да обоснове разноските по изпълнението на основание чл.79 ал.2 от ЗЧСИ.

След произнасяне по молбата от ЧСИ, и при евентуалната жалба против постановлението й по отношение на разноските следва да бъде изпратена на СлОС за разглеждане.

В изложения смисъл жалбата се явява преждевременна и следва да се остави без разглеждане.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на НИКОЛАЙ П.К. в качеството му на Управител на „ОБЩИНСКА ОХРАНА И СОТ-СЛИВЕН”ЕООД с ЕИК:119547647 със седалище и адрес на управление гр.С. БУЛ.”Ц.О.” № * подадена на основание чл.435 ал.2 от ГПК, длъжник по изп. д. № 20117680400121 по описа на ЧСИ М.М. рег. № 768 с район на действие Окръжен съд гр.С. по отношение на разноските по изпълнението, като преждевременна.

ПРЕКРАТЯВА производството по Гражданско дело № 294/2011 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от редовното му обявяване пред Апелативен съд гр.Бургас.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

както следва.

1. по т.1 / образуване на съдебно изпълнение /                      20,00 лева

2. по т.9 / запор /                                                                      15,00 лева

3. по т.4 / връчване на книжа и съобщения/                         180,00 лева

4. по т.12/за изготвяне на сметка за размера на дълга/         30,00 лева.

5. по т.26 /изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума/                                                                                                          214,60 лева.

 

Или общо сумата от                                                              459,60 лева

ДДС                                                                                          91,92 лева

 

Общ размер на разноските по изпълнението                       551,52 лева

 

 

 

 

Жалба е постъпила на 17.02.2011 год. след връчване на копие от разпореждането на ЧСИ Надя Гангалова рег. № 836 с район на действие Окръжен съд гр.С. от 03.02.2011 год. и е подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. В жалбата се прави искане съдът да спре производството по изпълнително дело № 20108360400457 на ЧСИ Надя Гангалова рег. № 836 с район на действие Окръжен съд гр.С. до постановяване на решение по същество.

В случая жалбата е подадена от страна в изпълнителното производство, с която се обжалва отказ на съдия изпълнител да извърши определено изпълнително действие, т.е. подадена от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалваното действие и е в срока по чл.436 ал.1 от ГПК и поради тази причина тя е допустима.

Разгледана по същество жалбата е и ОСНОВАТЕЛНА.

Безспорно по делото се доказва от обективна страна, че по изпълнително дело № 20108360400457 на ЧСИ Надя Гангалова рег. № 836 с район на действие Окръжен съд гр.С., е образувано по искане на взискателя пратив длъжника за принудително изпълнение на парично задължение.

Като един от способите за изпълнение Взискателя е посочи и поискал от съдия изпълнител да насочи изпълнението към движими вещи собственост на длъжника представляващи:  колесен трактор , модел „FOTON FT404” с рег. № СН 01984, рама № TВ 048978Y и колесен трактор , модел „Kioti” с рег. № СН 01656, рама № GT8100001.

Съдия изпълнител е наложил и запор на тези движими вещи към датата на налагане запорното съобщение до Регионалната служба „Контролно-техническа инспекция” – Сливен връчено на 29.09.2010 год. Съдът намира, че съобразно нормата на чл.450 от ГПК този запор не е породил своето правно действие. Запор се налага в два алтернативно предвидени в чл.450 ал.2 от ГПК случая, а именно : с описване на вещта от съдебния изпълнител или със връчване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта, върху които се насочва изпълнението. Връчването на запорното съобщение на трето не задължено в случая лице не е породи целения правен резултат, длъжникът да се лиши от правото да се разпорежда с  вещта.

Независимо от горното до длъжника е връчено запор на процесните движими вещи Колесен трактор , модел „Kioti” с рег. № СН 01656, рама № GT8100001 и колесен трактор , модел „FOTON FT404” с рег. № СН 01984, рама № TВ 048978Y със съобщението за насрочения опис и запора е породил своето правно действие като е наложил на длъжника по изпълнението забрана да се разпорежда с тези вещи след тази дата , а именно 04.10.2010 год./ л.63 от изпълнителното дело/.

Към този момент 04.10.2010 год. е наложен запор върху вещите предмет на изпълнението, представляващи колесен трактор , модел „Kioti” с рег. № СН 01656, рама № GT8100001и колесен трактор , модел „FOTON FT404” с рег. № СН 01984, рама № TВ 048978Y  и от този момент запора поражда своето действие като налага забрана за длъжника да се разпорежда с веща.

Към 05.11.2010 год. Управителя на дружеството длъжник е представил фактури, с които се домогва да докаже, че вещите предмет на принудителното изпълнение представляващи колесен трактор , модел „Kioti” с рег. № СН 01656, рама № GT8100001 и колесен трактор , модел „FOTON FT404” с рег. № СН 01984, рама № TВ 048978Y са отчуждени преди налагане на запора. Представени са фактури Фактура № 214 от 08.09.2010 год и Фактура № 213/07.09.2010 год, както и Договори от 07.09.2010 год. и 08.09.2010 год.

Тези писмени доказателства не могат да се противопоставят на взискателя по принудителното изпълнение, тъй като тези действия за недействителни спрямо взискателя по силата на чл.452 от ГПК.

Този правен извод се налага от следните обстоятелства:

Договорите с които се прехвърля правото на собственост на регистрирана в страната самоходна техника, каквато представляват вещите предмет на изпълнението се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите съгласно чл.12 от  Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

Предвидената  в закона форма е форма за действителност и неспазването й винаги води до нищожност на договора.

В настоящия случая договорът е сключен в предвидената от закона форма и поради тази причина е валиден. Тези договори обаче са непротипоставими спрямо взискателя по изпълнението, тъй като спрямо него те са недействителни по силата на чл.452 от ГПК.

Както се изтъкна и по горе запор на движимите вещи предмет на изпълнението е наложена на 04.10.2010 год., а нотариалната заверка на подписите на договори, с които се прехвърля правото на собственост на вещите предмет на изпълнението са от 10.11.2010 год. т.е. договорите, с които се прехвърля правото на собственост в предвидената от закона форма.

В този смисъл жалбата е основателна, тъй като вещите предмет на запора е била собственост  на длъжника към момента на налагане на запора т.е. към 04.10.2010 год.

По отношение на направеното в жалбата оплакване, че ЧСИ Надя Гангалова е отказала да бъдат спрени от движение вещите предмет на изпълнението, представляващи колесен трактор , модел „Kioti” с рег. № СН 01656, рама № GT8100001 и колесен трактор , модел „FOTON FT404” с рег. № СН 01984, рама № TВ 048978Y и е постановено да се вдигнат запорите върху тях.

Настоящия съдебен състав намира това възражение за неоснователно. Съгласно нормата на чл.431 от ГПК при необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца.

По същество и правните последиците, които би породило  уважаване на искането по чл. 431, ал. 5 от ГПК е за налагане на принудителна административна мярка от категорията на визираната в чл. 171 от ЗДвП - временно спиране от движение на МПС. Редът и основанията, при които се прилага тази ограничителна мярка са уредени в Глава шеста от Закона за движение по пътищата. В чл. 171, т. 2, б. "а" - "ж" от ЗДвП са разписани случаите, когато административният орган може да наложи ограничителната мярка. Изброяването е изчерпателно и не позволява разширително тълкуване. В разпоредбата не е предвидена възможност за налагане на мярката по искане на съдия изпълнител по чл. 431, ал. 5 от ГПК за обезпечаване успешното провеждане на изпълнителните действия върху моторното превозно средство. За да бъде реализирана тази мярка, в специалния закон следва да съществуват правни норми, които съдържат фактическите основания за налагането й, органът, който е компетентен да постанови съответния индивидуален административен акт, процедурата за издаването и оспорването му. Такива норми към настоящия момент ЗДвП не съдържа. От направения анализ на действащите разпоредби в ЗДвП и издадените въз основа него подзаконови нормативни актове се налага извода, че се касае за празнота в закона, която празнота представляваща правна рестрикция, не може да бъде попълнена с прилагане на нормативни правила и процедури по аналогия или чрез друг правен способ. В този смисъл отказът на съдия изпълнител – за временно спиране от движение на описаните автомобили, обект на изпълнителните действия, е законосъобразен поради липсата на материалноправни основания за издаване на такава заповед.

По отношение на вдигнатия запор, настоящия съдебен състав намира, че това действие не е породило никакво правно действие. Както се изтъкна и по горе запор на движима вещ се налага с изпращане на съобщение до длъжника. В случая Регионалната служба „Контролно-техническа инспекция” – Сливен не е трето лице по смисъла на чл.450 от ГПК, тъй като към него длъжникът няма вземане.

Както се изтъкна и по-горе до Регионалната служба „Контролно-техническа инспекция” – Сливен запор на движима вещ не е налаган /виж. Мотивите по-горе/ Съгласно чл.450 от ГПК запорът върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението. В този смисъл изпратеното съобщение до Регионалната служба „Контролно-техническа инспекция” – Сливен не е породило действие по вдигане на запора.

Предвид изложеното, съдът намира, че действията на съдебния изпълнител са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Съдебният изпълнител следва да насрочи и извърши опис на движимите вещи предмет на изпълнението независимо къде се намират те и кой ги владее, след което предприеме действия по принудително изпълнение спрямо тях.

Съдът следва да отмени разпореждане на ЧСИ Надя Гангалова от 03.02.2011 год. като върне делото с указания за продължаване на изпълнителните действия върху движимите вещи предмет на изпълнението представляващи колесен трактор , модел „Kioti” с рег. № СН 01656, рама № GT8100001 и колесен трактор , модел „FOTON FT404” с рег. № СН 01984, рама № TВ 048978Y, собственост на трети лица на изпълнителното производство, които към момента на налагане на запора са били собственост на длъжника по изпълнението.

По отношение на разноските тъй като такива не са поискани съдът не следва да се произнася.

         Водим от гореизложеното и на основание чл.431 от ГПК, Сливенски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Разпореждане от 03.02.2011 год. по изпълнително дело. № 20108360400457 по описа на ЧСИ Надя Гангалова рег. № 836 с район на действие Окръжен съд гр.С. по жалба вх. № 011083/2010 г. по описа на  ЧСИ Надя Гангалова на  „ЕАР ЛУКС-В” ООД с ЕИК12154687 със седалище и адрес на управление гр.София , с което е отказано : да бъде насрочена нова дата за извършване на опис и оценка на два броя МПС-та собственост на длъжника по изпълнение „НИКРАС ОЙЛ”ООД представляващи колесни трактори : колесен трактор , модел „Kioti” с рег. № СН 01656, рама № GT8100001 и колесен трактор , модел „FOTON FT404” с рег. № СН 01984, рама № TВ 048978Y, и е постановено да се вдигнат запорите върху тях.

ОТХВЪРЛЯ  като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА жалбата против Разпореждане от 03.02.2011 год. по изпълнително дело. № 20108360400457 по описа на ЧСИ Надя Гангалова рег. № 836 с район на действие Окръжен съд гр.С. по жалба вх. № 011083/2010 г. по описа на  ЧСИ Надя Гангалова,  с което е отказано да бъдат спрени от движение, вещите предмет на изпълнението колесен трактор , модел „Kioti” с рег. № СН 01656, рама № GT8100001 и колесен трактор , модел „FOTON FT404” с рег. № СН 01984, рама № TВ 048978Y.

Указва на ЧСИ Надя Гангалова рег. № 836 с район на действие Окръжен съд гр.С. да предприеме действия по принудително изпълнение на вещите предмет на изпълнението.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: