О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 20.06.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА                                                                                                                 мл. съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Светиева въззивно частно граждански дело 295 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

    

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК.  

Обжалвано е определение № 1886 от 12. 05. 2011 година, постановено по гражданско дело № 7473 по описа на Сливенски районен съд за 2010 година, с което след като е отменено протоколно определение, държано в съдебно заседание на 12.04.2011 година, с което е даден ход на делото по същество е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявеният от С.Ж.И.  против Т.Ж.И.  установителен иск за собственост, намиращ правното си основание в чл. 124 от ГПК,  за признаване  за установено, че ищцата  е собственик на описания в обжалвания акт недвижим имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност и е прекратено производството по гражданско дело № 7473/2010 година по описа на Районен съд - гр. Сливен.

Определението е обжалвано в законоустановения срок от ищцата по първоинстанционното дело. С частната жалба се правят аргументирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от РС - Сливен определение и се иска същото да бъде отменено и делото  да бъде върнато  на  първоинстанционния  съд за продължаване  на съдопроизводствените действие.

От ответната по жалбата страна не е депозиран отговор.

След като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по първоинстанционното дело, настоящият състав на СлОС намира за установено следното:

Първоинстанционното гражданско дело № 7473/2010 година по описа на Районен съд - гр. Сливен е образувано въз основа на искова молба, подадена от С.Ж.И. против Т.Ж.И. установителен иск за собственост, намиращ правното си основание в чл. 124 от ГПК, за признаване  за установено, че ищцата  е собственик на описания в обжалвания акт недвижим имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност

В срока по чл. 119, ал. 3 ГПК,  не е депозирал  отговор. По делото на 21.03.2011 година, от ответника е представено писмено волеизявление, наименовано признаване на исковата молба, съгласно текста на което, правещия го изрично е заявил, че признава всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства, наред с което е направил  изрично волеизявление, че повече от десет години се е дезинтересирал от собствеността  върху процесния имот, който е владян през този  период от майката на страните, а след нейната смърт единствено и само от ищцата - негова  сестра.

В проведеното по първоинстанционното дело на 12.04.2011 година открито съдебно заседание, след направен от съда  доклад на  исковата  молба и писменото признание на иска, пълномощникът  на ищеца е изразил становището си по доклада, обосновал е защо счита, че е налице правен интерес от предявяването  на  иска с правно основание чл. 124 от ГПК и като е имал предвид депозираното от ответника и докладвано от съда признание, се е възползвал от предоставената му от закона процесуална възможност, заявявайки мотивираното си искане за постановяване на решение при признание на иска. Докладчикът по първоинстанционното дело, имайки предвид направеното от ответника признание на иска е счел, че нуждата от събиране  на  допуснатите от съда  доказателства е отпаднала, заради което е отменил свое определение, допускащо събирането  им и на  основание чл. 237, ал. 1 от ГПК е държал определение, съгласно което е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на съдебно решение, съобразно  признание  на иска.

На 12. 05. 2001 година, противно  на  предприетите по делото на СлРС  до този  момент процесуални действия, от докладчика по първоинстанционното дело, който въпреки обявеното от него  не  се  е произнесъл с решение при признание на иска, а е постановено обжалваното определение. В мотивите си, решаващия съдебен състав на Сливенския районен съд е разсъждавал върху наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост при предявяване на установителния иск за собственост.  Преценил е, че с оглед направеното признание на иска от ответника, страните не спорят за собствеността върху процесната сграда, т.е. липсвало правен спор. Посочил е още, че  за да съществува интерес от установителен иск е необходимо да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право, като при всяка от тези две форми на правен спор се  поражда нуждата от защита чрез установителен иск по причина, че някой смущава нормалното упражняване на  правото на ищеца.  Счел е, че в конкретния случай правен интерес би бил налице, ако някой оспорва собствеността на ищцата по отношение на процесната сграда, каквото оспорване не е налице. Обратното – ответникът е признал иска, заради което Сливенски районен съд е приел, че липсва спорно правоотношение, което да бъде признато или отречено със сила на присъдено нещо. Като последен свой аргумент към мотивите си Сливенският районен съд  е подчертал, че правото на собственост върху процесната жилищна сграда би могло успешно да бъде признато в едно охранително безспорно нотариално производство.

 Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез съда постановил атакувания акт.

Разглеждайки жалбата по същество, въззивният съд я намира за основателна, а обжалваното определение за неправилно по следните съображения.

Обжалваното определение е постановено в нарушение на  редица процесуални  правила от който настоящия състав ще коментира само тези  които пряко са допринесли за неправилността на атакувания съдебен акт.

Този съдебен състав счита, че така изложените съображения на СлРС, обусловили постановяването на атакувания съдебен акт са правно несъстоятелни, с изключение на коментара, досежно необходимостта  от наличие на правен интерес за предявяването на установителния иск за собственост. Дали е налице или не правен интерес от предявяване на иска, съобразно правилата на процеса, следва да се преценява към правно релевантния момент, регламентиран в чл. 130 от ГПК, непосредствено следващ проверката за редовността  на  исковата молба, правена след сезиране на съда с искова молба. Към този момент частната жалбоподателка с исковата молба е претендирала едно свое оспорвано право, обосновавайки наличие на правен интерес и то с позоваване на представени писмени доказателства, всички те установяващи съсобственост между страните в процеса. От тези  доказателства, които са били на разположение за преценка на съда още след сезирането му с исковата претенция,  дори и да се приеме, че правото на ищцата не се оспорва, отново налагащия се логичен извод е наличие на правен интерес от търсената съдебна намеса и то по причина, че същото е застрашено от такова оспорване, всякога когато, както е и в конкретния случай липсва съдебен акт, установяващ със сила на присъдено нещо правото на собственост, като придобито по твърдения от ищцата оригинерен способ. Именно затова ищцата има правен интерес и е било необходимо въпросът за собствеността да бъде разгледан в състезателно производство, в което ответната страна да има възможност да изложи своите възражения. Заради съдебното признание  на  собствеността, ползващо  се  със сила на присъдено нещо този процес е иницииран от ищцата, в рамките, на който ответникът е заявил признание на иска. Това признание той е направил едва след  запознаване с исковата молба и изложените в нея твърдения и искания като е преценил, че или няма да е в състояние да докаже обратното или няма интерес от това да прави възражения. Очевидно е, че в един  по-късен момент от този, в който съдът е следвало да преценява наличието на правен интерес противната страна е заявила, че признава иска и всички твърдени факти и обстоятелства изложени в исковата молба. Налага се извода, че решаващия съдебен състав на СлРС, който е преценявал наличието на абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск за собственост след приключване на съдебното дирене, а не към правно релевантния за това  момент, следващ сезирането му с исковата молба  е постановил един незаконосъобразен акт, подлежащ на отмяна.  

  Буди недоумение как след като първоинстанционният съд е приел, че следва да се произнесе с решение при признание на иска е счел, че разполага с процесуални възможности да отменя определения, които изобщо не е държал, /а именно за даване ход на делото по същество/ пропускайки да отмени тези, които действително  е постановил,/ а именно за приключване на съдебното дирене и за пристъпване към постановяване на съдебно решение съобразно признание на иск/ и при наличието на тези процесуални нарушения е преразгледал и то неправилно /по съображенията, изложени по - горе/ въпроса за правния интерес. Колкото до отразеното от Сливенския районен съд в края на мотивите му становище, имащо характера на напътствие към страната, настоящият съдебен състав е на мнение, че СлРС не разполага с възможност да дава подобни указания. Нещо повече дори и да се приеме, че това е възможно то също по съдържание е неправилно, тъй като и в случай на успешно признаване в едно охранително, безспорно, нотариално производство на правото на собственост всякога ответника, разполага с възможността, считайки себе си за собственик да оспори правото на  легитимиращата се с нотариален акт като собственик  ищца. Това е още един аргумент в подкрепа изложеното от настоящия съдебен състав становище, сочещо, че и към момента на приключване на съдебното дирене е бил налице правен интерес за ищцата от установяване със сила на присъдено нещо, че е собственик на имота придобит от нея посредством оригинерния способ на давностнота владение.

Като не е съобразил тези правила, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да се отмени и делото да се върне на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане и решаване със сила  на  присъдено неща на предявения иск.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯВА определение № 1886 от 12.05.2011 година, постановено по гражданско дело № 7473 по описа на Сливенски районен съд  за 2010 година, с което е отменено протоколно определение, държано в съдебно заседание на 12.04.2011 година, с което е даден ход на делото по същество, оставен е без разглеждане като процесуално недопустим предявеният от С.Ж.И. против Т.Ж.И.  установителен иск за собственост, намиращ правното си основание в чл. 124 от ГПК, за признаване за установено, че ищцата е собственик на описания в обжалвания акт недвижим имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност и е прекратено производството по гражданско дело № 7473/2010 година по описа на Районен съд - гр. Сливен, като незаконосъобразно.

 

ВРЪЩА гражданско дело № 7473 по описа на Сливенски районен съд за 2010 година за продължаване на съдопроизводствените  действия по разглеждане и решаване със сила  на  присъдено неща на предявения иск.

 

Определението е окончателно.

              

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

     

     2.