ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

19.07.2011 г.

             

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито   заседание на деветнадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                       Членове:        ХРИСТИНА МАРЕВА 

мл.с.    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно частно гражданско дело № 312 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 279 , вр.чл.274, вр.чл.407  ГПК.

Въззивният съд е сезиран  с поредица частни жалби с вх. № СД-0501-3432/18.05.2011г., вх.№ СД-05-01-4324/23.06.2011г. и Вх. № 4919/18.07.2011г.по описа на СлОС, подадени  от Й.В.С. *** срещу разпореждане на РС-Сливен от 11.05.2011г., с което е оставено без разглеждане и върнато като просрочено възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1357/01.04.2011г. на основание чл.410 ГПК. Тъй като процесуалния закон не предвижда такава процедура по атакуване на върнато възражение, то е следвало районния съд, когато възражението е просрочено само да го приложи по делото със съответно отбелязване без да го връща.  В такъв случай длъжникът ще може да се защити срещу евентуално неправилната преценка на съда, касателно просрочие на възражението по реда предвиден в чл.407 ГПК, като обжалва разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз  основа на влязлата в сила заповед за изпълнение. Ето защо в конкретния случай, макар и да липсва доказателство за деня на връчване на покана за доброволно изпълнение на жалбоподателката, следва настоящата жалба / първоначално подадената/ да се разглежда едновременно и като насочена и срещу разпореждането на СлРС от 27.04.2011г., с което е издаден изпълнителен лист за събиране на вземането.

С оглед изложените съображения въззивният съд приема жалбата  за редовна и допустима, тъй като е подадена   в срок от правно легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на посочените по-горе съдебни актове. Първоинстанционния съд е извършил процедурата по размяна на книжа, визиран в нормата на чл.276 ГПК и препис от частната жалба е връчен на ответната страна Топлофикация Сливен ЕАД на 06.06.2011г., който не е подал отговор по жалбата.

Жалбоподателката С. твърди, че на 17.05.2011г. получила съобщение, с което РС-Сливен я уведомява, че възражението, депозирано от нея срещу издадената заповед за изпълнение в полза на „Топлофикация – Сливен” ЕАД не е подадено в законоустановения срок. Същата излага твърдения, че е подала два броя възражения, като твърди, че първото от тях е подала на 08.04.2011г., а последващото второ възражение на 04.05.2011г. Прилага и копия от двете възражения, като само това от 04.05.2011г. е с посочен  Вх.№ 10684/04.05.2011г. В жалбата се развиват и подробни съображения, относно недължимостта  на търсените от „Топлофикация – Сливен” ЕАД суми.

След като се запозна с материалите по ЧГД 1953/2011г. по описа на РС-Сливен и като обсъди доводите наведени в частната жалба, настоящата съдебна инстанция, намира за установено следното:

По депозирано заявление с Вх. № 7710/01.04.2011г., 10,46 часа от „Топлофикация-Сливен” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с разпореждане от същата дата Сл РС е издал заповед № 1357/01.04.2011г., с която е осъдил жалбоподателката Йорданка В.С., ЕГН: ********** *** *-*-* да заплати на „Топлофикация-Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”С.К.” № *, сумата 649,91 лв. главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2007г. до 31.10.2010г. за обект гр.С., кв.”Д.” *-*-*, лихва  в размер на 148,36 лв. за периода от 30.11.2007г. до 14.03.2011г., законна лихва считано от 01.04.2011г. и разноски в размер на 25,00 лв.

Видно от уведомление и съобщение /лист 8 и 9 от делото/ на 06.04.2011г. е залепено уведомление на адреса на жалбоподателката по реда на чл.47 ГПК, а на следващия ден 07.04.2011г. препис от заповедта за изпълнение е получен лично от нея в канцеларията на съда, връчен й от деловодител  Р.И..

Тъй като не е постъпило възражение в законоустановения двуседмичен срок, който в случая е изтекъл на 21.04.2011г., заповедта за изпълнение е врязла в сила и с разпореждане от 27.04.2011г. на СлРС е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя „Топлофикация -Сливен” ЕАД.

С Вх.№ 10684/04.05.2011г. е входирано „Възражение- второ” от жалбоподателката, като същото с разпореждане от 11.05.2011г. е оставено без разглеждане, тъй като е подадено след предвидения  законов срок. 

Установеното от фактическа страна, налага следните правни изводи.

Частната жалба е неоснователна.

Разпореждането от 27.04.2011г.,  с което е издаден изпълнителен лист на заявителя „Топлофикация - Сливен” ЕАД, както и разпореждане от 11.05.2011г., с което е върнато възражение на жалбоподателката от 04.05.2011г. като просрочено са правилни и законосъобразни.

Заповедното производство е насочено към осигуряване по-бързото принудително изпълнение на задължения, които не се оспорват от длъжника, при това без да се провежда исков процес. Заповедта за изпълнение по своята същност замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение проверката, относно съществуването на вземането следва да се извърши в общия исков процес.

След получаването на препис от издадената заповед за изпълнение, длъжника има възможност да възрази писмено в двуседмичен срок от връчването й, който срок не може да бъде продължаван. Вярно е, че жалбоподателката представя попълнено „Възражение първо” с дата 08.04.2011г., но такова възражение не е било  входирано в деловодството на РС-Сливен, нито пък се сочат доказателства за входирането му на тази дата. Жалбоподателката посочва входящ номер единствено на подаденото заявление на 04.05.2011г. По повод на подадена от настоящата жалбоподателка жалба от 31.05.2011г.до РС-Сливен, в която се сочи, че е било  подадено възражение с дата 08.04.2011г., с разпореждане на съдията докладчик от 07.06.2011г. е извършена справка в деловодството на съда, относно всички постъпили от Й.В.С. възражения и жалби. Видно от така изготвената справка, в деловодството на съда не е входирано възражение с дата 08.04.2011г., а единствено това от 04.05.2011г. под вх.№ 10684. С разпореждане от 09.06.2011г. на СлРС на жалбоподателката С. е било съобщено това обстоятелство, както и е бил връчен препис от изготвената справка по ЧГД № 1953/2011г. по описа на СлРС.

С оглед изложените съображения и най-вече поради липсата на доказателства, относно входиране в деловодството на СлРС възражение от жалбоподателката, подадено в периода 07.04.2011г. – 21.04.2011г., издадената заповед за изпълнение №1357/01.04.2011г. е влязла в сила, което пък е довело до законосъобразното издаване на изпълнителен лист на основание чл.416, вр. чл.404, т.1,пр.3 ГПК.

Атакуваните разпореждания на СлРС, съответно от  27.04.2011г. за издаване на изпълнителен лист и от 11.05.2011г., с което е оставено без разглеждане и върнато като просрочено възражение срещу издадена заповед за изпълнение са правилни и законосъобразни, поради което частната жалба, предмет на настоящото разглеждане /както и всички последващи жалби/  следва да бъде оставена без уважение.

 

Ръководен от горното, Сливенски окръжен съд,

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна  частна жалба от   Й.В.С. ***  против разпореждане от 27.04.2011г. на СлРС за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя „Топлофикация-Сливен” ЕАД и разпореждане от 11.05.2011г. на СлРС, с което е оставено без разглеждане и върнато като просрочено възражение срещу издадена заповед за изпълнение №1357/01.04.2011г.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                               1.

                               

                                                                                                               2.