О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 15.07.2011 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  открито заседание на петнадесети юли през две хиляди и единайсета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:     МАРТИН САНДУЛОВ

              Мл.с.:  КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от  М. Сандулов въззивно ч. гр. д. N 326 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по възражение по реда на чл.423 от ГПК.

Твърди се че по подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК от „Топлофикация Сливен” ЕАД в СлРС е била издадена Заповед за изпълнение против подалия възражението за дължими суми към дружеството заявител. Тази заповед обаче е следвало да бъде надлежно връчена и да се осигури на длъжника възможността по чл.414 от ГПК да подаде възражение. Твърди се че постоянният адрес на длъжника е гр.С., ул.”Х.” № *, но адреса посочен в съобщението на съда е гр.С., ул.”К.С.” № * вх.* ап.*. В него било отбелязано, че длъжникът е отказал да получи съобщението и съдът е приел, че връчването е редовно, поради което след изтичане на срока за възражение приел, че заповедта е влязла в сила и е издал изпълнителен лист за посочените в заявлението суми. Твърди се обаче, че длъжникът случайно е узнал за издадената Заповед за изпълнение. Поради това в случая е налице хипотезата на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, а именно че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника. Сочи се че той действително притежава недвижим имот, находящ се на ул.”К.С.” № * ап.*, но не живее в него, а живее на постоянния си адрес и именно това е адресът на който е следвало да бъде призован. Твърди че на посочения в заявлението адрес се намира имот, който е отдаден под наем и не се обитава от длъжника. Поради това в случая съдът е можело да приеме, че връчването е извършено надлежно само ако наемателят се е съгласил да приеме съобщението и да поеме задължение да го предаде на длъжника, но това не е станало и не е налице надлежно връчване. Иска се съдът да приеме възражението против издадената Заповед за изпълнение, да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с указания към дружеството заявител по реда на чл.415 ал.1 от ГПК.

В Сливенският районен съд е било подадено заявление вх.№ 8881/13.04.2011г. със заявител „Топлофикация Сливен” ЕАД против длъжника Н.С.К. *** за заплащане на ползвана, но не платена топлинна енергия за този имот. По повод на заявлението съдът е издал заповед № 1655/14.04.2011г., с която е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора претендираните суми. Разпоредено е на длъжника да бъде връчена Заповедта за изпълнение и на 14.04.2011г. съобщението е било връчено с отбелязването, че адресата отказва да го получи. С разпореждане от 18.04.2011г. РС е приел, че съобщението е редовно връчено по реда на чл.44 ал.1 предл.последно от ГПК и е разпоредил делото да се докладва след изтичането на срока за възражение. От разпита на свид. М.Г.Д., работещ като призовкар в РС – Сливен се установява обаче, че съобщението не е било връчено по надлежния ред. В случая той е установил, че ответникът се намира на посочения в съобщението адрес, но не го е открил и не е разговарял лично с него, а с друго лице и в случая е извършил отбелязването, че ответникът отказва да приеме съобщението. Правилно е било призовкарят да продължи с опитите да открие ответника и да му връчи съобщението съобразно чл. 45 от ГПК. Неправилно в случая той е пристъпил към възможността, която му дава чл. 44 от ГПК, без да е установил лично, че адресатът отказва да получи съобщението, който отказ се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Поради това депозираното възражение следва да бъде прието като основателно, тъй като са налице предпоставките на чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК и заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника. Изпълнението на издадената заповед по чл. 410 от ГПК следва да бъде спряно, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

По искането за присъждане направените в това производство разноски, съдът счита, че въпросът следва да бъде разрешен или в хода на образувания исков процес съгласно разпоредбата на чл. 415 от ГПК или ако такъв иск не бъде предявен, след обезсилване заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист.

Ръководен от изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

      ПРИЕМА възражението на  Н.С.К. ЕГН ********** *** подадено чрез процесуалния му представител адв. Н. *** срещу заповед за изпълнение № 1655/14.04.2011 г. на Сливенския районен.

      СПИРА изпълнението по издадената заповед за изпълнение № 1655/14.04.2011 г. на Сливенския районен.

      ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за изпращане на указание до заявителя по реда на чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

 

         ЧЛЕНОВЕ: