ОПРЕДЕЛЕНИЕ                                    

27.07.2011г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд. в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ЧЛИНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като се запозна с докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 329  по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано частна жалба подадена на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК

В частната жалба на „Х и Г“ ООД – Сливен се поддържа, че определение № 2164 от 06.06.2011г. по гр.д. 292/2011г. по описа на РС – Сливен е неправилно и незаконосъобразно.

С решение № 369/19.04.2011г. по същото дело „Карбон инвест“ ООД е осъдено да заплати на „Х и Г“ ООД разноски в размер на 323,28лв., представляващи държавна такса и не са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Неправилно съдът приел, че молбата на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е недопустима, след като не е представен списък на разноските. Съгласно чл. 80 от ГПК непредставянето на списък за разноските е пречка за обжалване на определението в тази му част, но не прегражда възможността да бъде поискано допълването на решението в тази му част.

Действително не е представен списък на разноските, но в с.з. изрично е поискано присъждането им, вкл. За заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което се иска обжалваното определение да бъде отменено.

Частната жалба е допустима при наличието на правен интерес и основание предвидено в нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във р. С чл. 48, ал. 3 от ГПК.

Въз основа на данните от гр.д. № 292/11г. по описа на РС – Сливен се установяват следните релевантни обстоятелства във връзка с обжалваното определение:

С решението по делото са уважени изцяло прядевените от частния жалбоподател осъдителни искове за заплащането на 2170,98лв. – главница и мораторна лихва в размер на 540,28лв., както и сумата от 323,28лв., представляваща разносик по делото.

Размерът на присъдените разноски не е обоснован в мотивите на решението. Дължимата и запалтена  при подаването на исковата молба държавна такса е в размер на 108,48лв. С разпореждане при образуването на делото, съдът е приел че претендираната сума по всяка от фактурите представлява отделен иск, за всеки от който се дължи д.т. в размер на 4% и не по-малко от 50 лв., поради което е указал довнасянето на държавна такса в размер на 241,80лв., които указания са изпълнени от ищеца.

С исковата молба е представено и адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, в който е посочено, че е уговорено и е платено възнаграждение в размер на 900лв.

С молба от 20.04.2011г. пълномощникът на ищеца – адв. Ел. П. е поискала допълване на решението в частта относно разноските за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Искането за присъждане на разноски за заплатената държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение е напарвено в самата искова молба. До приключване на последното заседание пред първоинстанционния съд ищецът не е представил списък на разноските и това не се оспорва в подадената от него частна жалба.

В обжалваното определение съдът е приел, че молбата – подадена на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК е недопустима именно поради липсата на представен списък за разноски, като се е позовал на нормата на чл. 80 от ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че частната жалба е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 248 от ГПК е озаглавена „Изменение на решението в частта за разноските“, като в първата алинея е предвидена възможност за страната да поиска допълване или изменение на решението в частта относно разноските в срока за обжалване на решението.

С ДВ бр. 100/2010г. в сила от 21.12.2010г. разпоредбата на чл. 80 от ГПК е изменена, като за неизпълнението на задължението на страната да представи списък на разноските е предвидена като санкция невъзможност да се иска именно изменение на решението в тази му част.

Семантиката на разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава различните хипотези за изменение на решението в частта относно разноските в зависимост от това, дали съдът е определил неправилно размера, в който следва да бъдат присъдени или изобщо – нито чрез формирана в мотивите, нито в диспозитива на решението правна воля, не се е произнесъл по направеното искане. С оглед заглавието на разпоредбата на чл. 248 от ГПК следва да се приеме, че под „изменение“ законодателят е включил в това понятие и двете предвидени хипотези в нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Така формулираната законодателна воля насочена към стимулиране на процесуалната дисциплина на страните, налага извода, че санкцията – предвидена в нормата на чл. 80 от ГПК за неизпълнение на задължението за представяне на списък на разноските се отнася както относоно искане за измененяване, така и за допълване на решението съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК. Следователно обжалваното определение, с което първоинстанционния съд е оставил без разглеждане като недопустима молбата на ищеца за допълване на решението в частта относно разноските, е правилно и законосъобразно, частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

Аргументът, изложен в частната жалба, а именно, че неизпълнението на задължението за представяне на списък на разноските прегражда само възможността за обжалване на съдебните актове в тази им част, е неправилно и несъобразено с изменението на разпоредбата на чл. 80 от ГПК съгласно ДВ бр. 100/2010г. в сила от 21.12.2010г.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от „Х и Г“ ООД, ЕИК 829087032, със седалище и адерс на управление: гр. С., ул. „М.к.“ № *рез пълномощник адв. Е.п. против определение № 2164/06.06.2011г. по гр.д. № 292/2010г. по описа на РС – Сливен като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: