О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 06.10.2011г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                          мл. съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

като разгледа докладваното от  съдия  Светиева въззивно частно граждански дело № 352 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

             

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Водоснабдяване и канализация” - Сливен ООД, срещу разпореждане № 417 от 13.05.2011 година, постановено по частна гражданско  дело № 70 по описа на РС - Нова Загора за  2011 година, с което съдът е оставил без уважение молба на заявителя в заповедното производство за допълване на заповед за изпълнение №66/10.02.2011 година, в частта за законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изпълнение.

С частната жалба се релевира оплакване, за незаконосъобразност и  неправилност на разпореждането на РС - Нова Загора от 13.05.2011 година. Жалбоподателят намира, че неправилно съдът не се е произнесъл по направеното със заявление от 10.05.2011 година искане, за поправка на очевидна фактическа грешка, в частта за законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изпълнение, а противно на искането му се е произнесъл по въпроса налице ли са условия за допълване на Заповед за изпълнение № 66 от 10.02.2011 година по частно гражданско дело № 70 /2011 година  по описа  на  РС - Нова Загора. Счита, че изложените в обжалваното разпореждане от съда мотиви са незаконосъобразни, тъй като в т. 9, б. „б” на Заявление  за  издаване  на  заповед  за  изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.02.2011 година, в частта относно искането за присъждане на лихви ясно е формулирана волята на заявителя, като е изписано - до изплащане на вземането. В тази връзка се подчертава, че подаденото последващо заявление от 10.05.2011 година е за поправка на очевидна фактическа грешка, поради  липса на произнасяне на съда, относно своевременно направено искане  за  присъждане на законната лихва върху главница от  805.80 лева , считано  от датата  на  подаване  на  заявлението за издаване на  заповед  за изпълнение до  окончателното изплащане, а не за нейното допълване. Считайки, че са  налице предпоставките за  уважаване  на Заявление от 10.05.2011 година  за поправка  на очевидна  фактическа грешка, претендира  за  отмяна  на  обжалваното  разпореждане, като  незаконосъобразно и връщане  на  делото на РС - Нова Загора  за  продължаване  на  съдопроизводствените  действия. Претендират се разноските във въззивното производство.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и  като  такава е процесуално допустима.

Съдът като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, и като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

 По правило правната квалификация на заявеното е задължение на съда, а не на страната. Наред с това преценката на съда относно заявеното искане е по същество. Проверявайки  правилността на  разпореждането  при  квалифициране  на искането и този  съдебен състав достигна  до  извода, че се касае не до очевидна фактическа грешка, а до искане за допълване на разпореждането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.

С оглед на горното, този съдебен състав  приема, че РС - Нова Загора е бил сезиран  на 10.05.2011 година с молба /наименувана заявление/ по  чл. 250 от ГПК.                                     Молбата по  чл. 250 от ГПК за постановяване на допълващ съдебен акт /формулирана от страната като такава по чл. 247 ГПК/ се приема за недопустима. Съгласно посочената разпоредба искането за допълване се подава в едномесечен срок от влизането в сила на акта, по отношение на който се иска допълване. Тази хипотеза се отнася за случаите, в които акта който ще се допълва не подлежи на обжалване. В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила за заявителя  в деня на постановяването й на 10.02.2011 година и от тогава е започнал да тече едномесечния срок по чл.250 от ГПК, който е преклузивен. При това положение молбата от 10. 05. 2011 година за допълнително произнасяне е недопустима и следва да се остави без разглеждане, като подадена след изтичането на законния срок. Изложеното мотивира извода  за наличие на условия за  обезсилване на обжалваното разпореждане  като  постановено по недопустимо искане.

Настоящия съдебен състав, въпреки изложеното по – горе, счита за нужно да изложи и съображенията  си  по същество, приемайки хипотетично молбата по чл. 250 от ГПК за  допустима. И при така зададената допустимост на молбата се  стига до  извода, че предпоставките за уважаването й не са  налице, тъй като противно на твърдяното, от заявлението по чл. 410 от ГПК, не е видно  заявителят  да е направил  надлежно искане за присъждане й на законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Съдът се е произнесъл по направеното искане, като  е присъдил лихва върху главницата, изтекла към 23.08.2010 година, така както е поискана в т. 9, б. „б” на Заявление  за  издаване  на  заповед  за  изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.02.2011 година. Друго надлежно формулирано искане в подаденото заявление няма изписано. Следва да се отбележи, че щом като няма никакъв запис, формулиращ начален момент от които се търси лихвата, от типа на конкретно посочване на датата или словесно изписване в бланката „от подаването  на  заявлението”, само следвайки бланката, носеща запис  „до изплащане на задължението”, се приема, че със заявлението такова искане не се прави. От тук следва извода, че при липса на искане,  не  се дължи присъждане на търсената лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението  като  главница. Противното би означавало, присъждане свръхпетитум което  е  недопустимо. Доколкото в  Заявление  за  издаване  на  заповед  за  изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.02.2011 година, въз основа  на  което  е издадена заповед за изпълнение № 66/10.02.2011 година, няма направено искане за присъждане  на  законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението, станало на 07.02.2011 година до окончателното изплащане на задължението се прави извод, че не  са  налице условията на  закона за допълване  на постановения от РС-Нова Загора  акт - разпореждане за издаване на заповед за парично вземане, с присъждане и на законните лихви от подаване на заявлението до окончателното плащане. - Заявлението  не обективира идентично на това искане на заявителя, респ. не са налице условията на закона, поради уважаване на главното вземане, последното като акцесорно на вземането за главницата, да бъде присъдено, чрез включването му в предметните предели на издадената заповед.

  По изложените съображения, обжалваното разпореждане се преценява като  подлежащо на обезсилване като постановено по недопустимо искане, което  е следвало  да  бъде  оставено без разглеждане.                                                                                                  Воден от горното, съдът

 

                                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 417 от 13.05.2011 година, постановено по частно гражданско дело № 70/2011 година по описа на РС-Нова Загора, с което отхвърлено като неоснователно заявление от 10.05.2011 година  на "Водоснабдяване и канализация” - Сливен ООД,  за допълване на Заповед за изпълнение на парично задължение № 66/10.02.2011 година, издадена по частна гражданско  дело № 70 по описа на РС - Нова Загора  за 2011 година.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба /заявление/ от 10.05.2011 година  на "Водоснабдяване и канализация” - Сливен ООД,  за допълване на Заповед за изпълнение на парично задължение № 66/10.02.2011 година, издадена по частна гражданско  дело № 70 по описа на РС - Нова Загора  за 2011 година НЕДОПУСТИМА

 

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                                                              

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                           

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

      2.