ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                               

                                         гр.Сливен, 03.08.2011 г.

 

 

     СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на трети август две хиляди и единадесета година, в състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:РАДКА ДРАЖЕВА                                                            

                                                            МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно частно гражданско дело № 370, по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производстово е въззивно и се развива по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

    Образувано е по подадена от ищеца по гр.д. № 6973/2010 г. частна жалба срещу Определение от 01.04.2011 г. на Районен съд – гр.Сливен, постановено по горепосоченото дело по описа на същия съд, с което производството по делото е било прекратено и ищецът е бил осъден да заплати сторените по делото разноски от ответника.

    Определението е обжалвано в срок от пълномощника на ищеца по гр.д. № 6973/2010 г. по описа на Сливенски районен съд. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното от районния съд определение. Съображенията за незаконосъобразност на определението за прекратяване на производството по делото се черпят от твърдяна незаконосъобразност на определението, с което е бил даден ход на делото. Жалбоподателят твърди, че с оглед разпоредбата на чл.232 от ГПК, съдът не е следвало да дава ход на делото, след депозирано /4 дни преди датата на насроченото съдебно заседание/ волеизявление от страна на ищеца за оттегляне на иска, тъй като към този момент не е било необходимо волеизявлението на ответника, за да бъде прекратено делото. Поради това определението, с което е бил даден ход на делото било недопустимо и процесуално незаконосъобразно. Също така се твърди, че са налице процесуални нарушения, обуславящи недопустимост и неоснователност на определението, с което съдът се е произнесъл по претенцията за разноски. Сочи се, че произнасянето на съда по въпроса за разноските е недопустимо. Не било ясно какъв е произходът на претендираните разноски, как е определен техния размер, а и с оглед липсата на списък по чл.80 от ГПК, съдът не дължал произнасяне по този въпрос. На следващо място претенцията за разноски била неоснователна, защото липсвала фактическа и правна сложност на делото, която да обуслови размера им.

            От Сливенски окръжен съд се иска да отмени обжалваното определение. В частта досежно произнасянето на съда за разноските в производството, се иска алтернативно или да бъде отменено изцяло определението или да бъде намален техния размер, поради гореизложените съображения. Жалбоподателят моли да му бъдат присъдени направените разноски.

             От ответната страна по жалбата не е постъпил отговор в законоустановения срок.

    След като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по делото, настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:

    Първоинстанционното производство е било образувано по подаден иск от НЦ „Европейски младежки програми и инициативи” – жалбоподател по настоящото дело. След администриране на исковата молба и депозиране на отговор от страна на ответника, в деловодството на съда е постъпило волеизявление на ищеца за оттегляне на иска. Съдът отложил произнасянето си по този въпрос, за откритото съдебно заседание по делото, в което след като дал ход на делото и взел становището на ответника по оттеглянето на иска, с определение прекратил производството по делото и осъдил ищеца да заплати разноските претендирани от ответника. 

    С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

     Настоящият състав намира жалбата за допустима, подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез съда постановил атакувания акт. Разгледана по същество, въззивният съд я намира за неоснователна, а обжалваното определение за правилно. Фактът, че съдът се е произнесъл по направеното волеизявление за оттегляне на иска, след като е дал ход на делото и е изслушал становището на ответника, макар и да не е било необходимо, не води до порочност нито на определението, с което е даден ход, нито на това с което делото е било прекратено. Направените в повече действия не опорочават процедурата, нито обуславят произнасянето на съда по въпроса за разноските. Такова произнасяне съдът дължи с оглед наличието на искане от страна на ответника и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК. С оглед обстоятелството, че искането за разноски е направено в срок, от процесуално легитимиран субект, то и произнасянето на съда по този въпрос е допустимо. Възраженията на жалбоподателя, че не бил представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, както и че не бил ясен техният произход, нямат отношение по въпроса за допустимостта на произнасянето на съда за разноските. Освен това по делото има представени доказателства за това какъв е произхода на претендираните разноски, както и  че действително са били направени от ответника . С оглед на тяхната основателност и направеното възражение за прекомерност, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения. Размерът на минималните възнаграждения, които се дължат на адвокатите за предоставените от тях услуги, са определени на основание чл.36, ал. 3 от ЗА в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., минималното дължимо възнаграждение в този случай е 660 лв. С оглед § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., при възражение за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, досежно правната и фактическа сложност на делото,  то не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в горецитираната наредба, т.е. в настоящият случай - 1980 лв. Поради гореизложените съображения, съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно.

             Предвид направеното искане за присъждане на разноски от жалбоподателя, съдът намира същото за неоснователно, с оглед изхода на производството по частната жалба. По отношение на искането за присъждане на разноските направени от жалбоподателя пред първоинстанционния съд, то същото е неоснователно, тъй като по арг. от противното от разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК следва, че при прекратяване на делото, ответникът има право на разноски, но не и ищеца.

    Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

 

                    

                          ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба НЦ „Европейски младежки програми и инициативи”, против Определение от 01.04.2011 г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д. № 6973/2010 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

              ПОТВЪРЖДАВА Определение от 01.04.2011 г., постановено по гр.д. № 6973/2010 г. по описа на Сливенски районен съд.

    

   Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

    Препис от настоящото определение ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните.

 

 

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.