О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                               

                                    гр.Сливен, 14.09.2011 г.

 

 

  СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

    СВЕТОСЛАВА КОСТОВА                                                          

                                                            

 

като разгледа докладваното от съдия Костова въззивно частно гражданско дело № 379, по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производстово се развива по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

   Образувано е по подадена от заявителя по ч.гр.д. № 2919/2011 г.  на РС – Сливен частна жалба срещу Определение от 05.07.2011 г. на Районен съд – гр.Сливен, постановено по горепосоченото дело по описа на Сливенски районен съд, с което е обезсилена изцяло издадената заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.411, ал.2, т.4 от ГПК и е прекратено производството по делото.

  Определението е обжалвано в срок от пълномощника на заявителя по ч.гр.д. 2919/2011 г. по описа на Сливенски районен съд. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното от районния съд определение, с което е била обезсилена издадената от същия съд заповед за изпълнение № 2162 по чл.410 от ГПК. Твърди, че с оглед изискването на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, какъвто не е настоящият случай. Видно от приложената по делото адресна справка, длъжникът е с постоянен адрес съвпадащ с този посочен в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което съдът е следвало да разпореди връчването да се извърши по реда на чл.47 от ГПК и след изтичане на законоустановените срокове да се приеме, че е налице редовно връчване, респективно влязла в сила заповед за изпълнение и да издаде изпълнителен лист въз основа на нея.

  От Сливенски окръжен съд се иска да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

           След като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по делото, настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:

            Частно гражданско дело № 2919 по описа на Сливенски районен съд за 2011 г. е било образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В заявлението са били посочени, трите имена и адрес на длъжника в гр.Сливен. След извършена проверка по чл.410 и чл.411 от ГПК, районният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на заявителя. При посещение на адреса посочен в заявлението, за да се връчи издадената вече заповед за изпълнение, призовкарят е направил отбелязване върху съобщението, че адресатът не е бил открит на адреса, нито пък лице от домашните, което да е било съгласно да предаде заповедта за изпълнение. Залепено било уведомление на 15.05.2011г. С разпореждане от 02.06.2011 г. районният съд е указал на заявителя да представи адресна справка за длъжника. От депозираната такава по делото е видно, че постоянният адрес на длъжника е същият като този посочен в заявлението, на който е било залепено и уведомлението, но като настоящ адрес е посочен – Гърция. Поради това, съдът е приел, че длъжникът няма обичайно местопребиваване в страната и на основание чл.411, ал.2, т.4 е обезсилил издадената вече от него заповед за изпълнение и прекратил производството по делото.

         Съобщението е връчено редовно на заявителя на 15.07.2011г., като същия ден е депозирана и частната жалба против постановеното определение.

            С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

            Настоящият състав намира жалбата за допустима, подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез съда постановил атакувания акт.

Разгледана по същество, въззивният съд намира частната жалба за основателна, а обжалваното определение за неправилно. Доколкото длъжникът има регистриран постоянен адрес в РБългария, е следвало не само да се залепи уведомление по чл.47 от ГПК, но и да се приложат последиците на връчването чрез залепване на уведомление, а именно да се приеме, че е налице редовно връчване след изтичане на срока за получаване на заповедта за изпълнение от канцеларията на съда - чл.47, ал.5 във вр. с ал.7 на ГПК, като след това на основание чл.416 от ГПК да бъде издаден изпълнителен лист. Съдът правилно е указал на заявителя да представи адресна справка, след като уведомлението се е върнало с отбелязване, че адресата не е открит и същия не се е явил в двуседмичен срок да получи книжата от канцеларията на съда по реда на  чл.47, ал.3 от ГПК. След представяне на адресната справка се установява, че посоченият в заявлението и в заповедта за изпълнение адрес на длъжника съвпада с този, на който е залепено уведомлението, поради което е следвало съдът да приеме, че връчването е надлежно и да пристъпи към издаване на изпълнителен лист. Съобщението е било залепено на регистрирания адрес, а ако към тази дата длъжникът е нямал обичайно местопребиваване в РБългария, на това основание може да иска обезсилване на заповедта, но от въззивния съд /чл.423, ал.1, т.2 от ГПК/, не и заповедта да се обезсили от издалия я съд. Такова правомощие процесуалният закон не предоставя на първоинстанционния съд. Окончателният стабилитет на заповедта за изпълнение настъпва след преклудиране на правото на възражение по чл.423 от ГПК, като идеята е да не се стигне до принудително изпълнение срещу такъв длъжник, без вземането да е съдебно проверено при гарантирано участие на самия длъжник в производството.

    Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

 

                    

                        ОПРЕДЕЛИ:

 

     ОТМЕНЯ Определение от 05.07.2011 г. на Сливенски районен съд по частно гражданско дело № 2919/2011 г., с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение № 2162/09.05.2011г., издадена от Сливенски районен съд по ч.гр.д. № 2919/2011 г. и прекратено производството по делото.

 

     ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Сливен, за продължаване на съдопроизводствените действия по частно гражданско дело № 2919/2011 г. по описа на същия съд.

 

    Определението не подлежи на обжалване.                                                                             

 

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                   2.