О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 13.09.2011 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 382 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение за прекратяване на исково производство и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателката – първата ищца пред РС, твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно, поради което моли въззивния съд да го отмени и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявява, че определението представлява отказ от правораздаване, твърди, че по гр.д. № 871/09г. на СлРС двамата ищци в настоящото производство не са имали качество на необходими другари и първата от тях не е обвързана от СПН на решението по него. Следователно няма идетичност между страните и предявеният от нея установителен иск е допустим. Освен това заявява, че придобиването на спорния имот по давност не е било предмет на разглеждане в предходното дело, а съдът е приел, че спорът не касае т. неделимо право /като съвместната собственост на съпрузите/, което да налага участието на двамата като необходими другари. Сочи, че СлРС не е указал в определението си пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване определението му.

Ответната  по частната жалба страна не е подала писмен отговор в законовия срок.

Решаващият съд е приел, че е недопустимо ищците да предявят установителен иск, основаващ се на факти, касаещи изтекла придобивна давност,  осъществени преди постановяване на решението по ревандикационен иск за същия имот между същите страни, тъй като възражението е преклудирано, независимо, че не е било обсъдено от съда поради несвоевременното му отправяне. С определение от 30.06.2011г. СлРС е отменил определението си за даване ход по същество,прекратил е производството като недопустимо и е оставил без разглеждане субективно съединените искове като недопустими.

Това определение е предмет на настоящата частна жалба от първата ищца.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект имащ интерес от обжалването, поради което е допустима, но по същество е неоснователна, с оглед което не следва да бъде уважена.

Този състав счита аргументите на частния жалбоподател за неоснователни. Напълно споделя мотивите на СлРС, с които е прекратил производството.

Предявените активно субективно съединени установителни искове за собственост са недопустими.

Производството по гр.д. № 871/09г. на СлРС, образувано преди настоящото, е приключило с влязло в сила решение по ревандикационен иск, предявен от ответника в това производство, против втория ищец и искът е уважен. Претенцията е била основана на деривативен придобивен способ – покупко-продажба. Ответникът е имал възможност да я отблъсне, като е бил длъжен, съгласно правилата на ГПК, да инвокира всички свои възражения и насрещни твърдения, както и да въведе всички, настъпили до този момент, релевантни факти, от значение за изхода на спора. Несъмнено възражението за изтекла в негова полза придобивна давност е т. средство за защита и  то също е следвало да бъде направено. Непозоваването на него или несвоевременното му повдигане при разрешаването на този спор резултира в преклудиране на възможността това да бъде сторено в друг процес, касаещ същото право на собственост, основаващо се на същите факти, тоест, в случая - изтекла до предявяването на ревандикационния иск придобивна давност. Незаявените основания на ищеца могат да бъдат предмет на разглеждане в друг процес, но положението на ответника, предвид ефекта на преклузията, засягаща всички пропуснати възражения, е различно. Неговият установителен иск за собственост може да се основе само на нови факти – на нова давност, започнала и, евентуално,  изтекла след този момент. Приемането на обратното представлява превратно прилагане на процесуалния и материалния закон, което води до скрито пререшаване на вече разрешен със сила на пресъдено нещо спор между същите страни, и е недопустимо. Така влизането в сила на съдебното решение по гр. д. №871/09г. на СлРС е заключило споровете по всички относими факти, настъпили до постановяването му, без значение дали страната, имаща интерес от това, ги е навела или не.

Това прави предявените искове недопустими. Що се отнася до възражението във връзка с идентичността на страните по двете дела, следва да се посочи следното. В предходното производство ответник е бил само вторият ищец. Първата ищца е негова съпруга и, независимо, че не е била конституирана като ответница, с оглед специфичния режим на собственост, действащ между съпрузи, силата на пресъдено нещо на решението се простира и върху нея, тя разполага с всички права като на участник в процеса. Двамата са необходими другари и в това производство, спорното правоотношение е идентично спрямо двамата и произнасянето по него следва задължително да е еднакво за всеки от тях. Така, дори да се приеме, че СПН по гр.д. № 871/09г. на СлРС действа само за втория ищец, щом по описаните причини неговият иск е недопустим, то поради правната същност на необходимото другарство, такъв се явява и искът на първата ищца – негова съпруга.

Непосочването на  реда за обжалване не е основание за отмяна на атакувания акт, тъй като по този начин съдът не може да отнеме тази процесуална възможност на страната и доколкото тя я е осъществила, нейните права не са нарушени.

Поради изложеното СлОС намира, че предявените искове са недопустими, т. е и развилото се по тях производство, и то следва да бъде прекратено, а исковете – оставени без разглеждане.

Като е стигнал до аналогични правни изводи слРС е постановил правилно и законосъобразно определение, поради което частната жалба против него е неоснователна.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2439 от 30.06.2011г. по гр.д. № 2200/10г. на СлРС прекратяване на производството по делото и оставяне без разглеждане, като недопустими, на предявените искове, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението  подлежи на касационно обжалване обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването.

 

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: