О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

      гр.Сливен, 19.09.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                                          мл.съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Светиева частно въззивно граждански дело 383 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

    

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 278 от ГПК.      

Образувано е по частна въззивна жалба на Е.Н.Е. *** против определение от 09.06.2011 година, постановено по гражданско дело  №1609 по описа на СлРС за 2011 година, с което жалбоподателката – ищца  по делото  на  първоинстанционния съд, след прекратяване на  делото поради оттегляне на иска, е осъдена на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК  да заплати  на ответника  направените разноски в размер на 400 лева, представляващи  заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се прави оплакване за неправилност на определението. Обосновавайки оплакването си частния жалбоподател посочва, че присъдения размер е прекомерно завишен, предвид обстоятелството, че превишава два пъти и половина, минимума, определен с Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения за този вид дела. Подчертава се факта, че първоинстанционното производство е прекратено поради оттегляне на исковата молба преди провеждане на първото по делото заседание, заради което от страна  на  ответника, освен подаване на отговор  не са извършвани  други процесуални действия /пр. явяване в съдебно  заседание/ и не правени разходи /пр. пътни разноски/. Наред с това се сочи, че прекратеното гражданско  дело е било образувано  по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, за който  не счита, че представлява казус с фактическа  и правна сложност.

Моли се за отмяна на обжалваното определение.

Въззиваемата страна в писмен отговор по частната жалба моли съда да не я уважава, като неоснователна, а да потвърди обжалваното определение, което счита за правилно. Излага съображения в тази насока и насока опровергаване на направените с жалбата оплаквания. Не ангажират нови доказателства.

Настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд, като взе в пред вид въведените в жалбата оплаквания по частната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона намира, че жалбата, като предявена от надлежна страна, в срока по чл. 275 ГПК, е допустима, но  разгледана по същество, е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Фактически констатации:

На 13.12.2010 година, РС - гр. Плевен е сезиран с искова молба, подадена от Е.Н.Е. срещу В.И.Г., с която е предявена искова претенция по чл. 59 ал.9 от СК. След получаване на исковата молба ответникът е сключил  договор за правна защита и съдействие с адв. Т., упълномощавайки я да го  представлява пред първоинстанционния съд по заведеното дело. Видно от отразеното в цитирания договор, възнаграждението на упълномощения адвокат е уговорено  в размер на 400 лева и е реално платено. Подавайки отговора на исковата молба, към който  като приложение е представил пълномощното и договора за правна защита и съдействие  от упълномощения процесуален представител на ответника е направено възражение за неподсъдност на основание чл. 119 , ал. 3 от ГПК, което е уважено от РС-Плевен, респ. образуваното пред него дело е прекратено с определение на 24.01.2011 година и е изпратено по подсъдност на СлРС. На насроченото от СлРС за провеждане  на 19.04.2011 година, съдебно заседание, ответникът и неговия пълномощник са  се  явили,  но  ход на делото не е даден, поради наличие на процесуални пречки за това - нередовно призоваване на ищцата. Разглеждането на делото е отложено от СлРС за 13.06.2011 година. След изготвяне и представяне на социален доклад по делото, станало на 10.05.2011 година, но преди насроченото открито съдебно заседание на 16.05.2011 година, ищцата чрез пълномощника си е поискала прекратяване на делото, поради  оттегляне на предявения иск. С определение от 17.05.2011 година в закрито  съдебно заседание съдията - докладчик по първоинстанционното дело, като  е счел ,че са  налице предпоставките на чл. 232 от ГПК е прекратил производството по делото, поради оттегляне на иска. С молба от 08.06.2011 година, пълномощникът  на ответника е поискал  от съда да ми бъдат присъдени направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

С определение от 09.06.2011 година, съдията - докладчик е приел ,че са  налице условия на чл. 78 , ал. 4 от ГПК  за  уважаване на  направените с молбата  искане  и  е осъдил ищеца да заплати на ответника направените от последния по делото разноски  за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Правни изводи:

Съдебният акт, с който е приключило производството е определение за прекратяване на същото, поради оттегляне на иска. В този случай, единственото което постановява закона в  чл. 78, ал. 4 ГПК е дължимостта на разноските на ответника от страна на ищеца. Хипотезата на  чл. 78, ал. 4 ГПК, приложима в случаите, когато не се разглежда предявения иск по същество и липсва произнасяне на съда по него със съдебно решение, е относима и към процесния случай на прекратяване на производството поради оттегляне на иска. Законът не регламентира изключения от тази разпоредба съобразно причините довели до оттеглянето на иска. И това е така, тъй като това действие на ищеца довежда до десезиране на съда от търсената съдебна защита на нарушено правоотношение с последиците от това, включително и относно разноски по осигуряване на тази защита.- Разноските на ответника, които  са неоснователно направени следва да бъдат понесени от ищеца. Размерът на адвокатското възнаграждение за ползваната от ответника  - физическо лице, правна помощ от адвокат, се определя при условията на свободно договаряне, като съгласно разпоредбите на чл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не може да бъде по-малък от определения от наредбата минимален размер за съответния вид помощ в конкретния случай 150 лева минимум съгласно чл. 7, ал.1, т. 4 от сочената Наредба. Съгласно  чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Т. искане - за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност, по делото не е правено, поради което  се приема, че за съда не съществува възможност служебно да намали размера на адвокатското възнаграждение. Отделно от това, дори да е било направено своевременно т. искане, съгласно § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 64 от ГПК (отм.), както и в случаите на  чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, т. е  в настоящия случай - не по-ниско от 450 лв. Следователно по правилата на  чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът ще може обосновано и мотивирано да намали размера на заплатеното адвокатско възнаграждение до минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. в много редки случаи, и то ако откаже приложение на разпоредбите на § 2 от ДР на Наредбата, поради противоречието им с нормативен акт от по-висок ранг - ГПК.                    В случая договореното възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника е в рамките на допустимото, поради което  даже  и  да бе направено  надлежно  искане  за намаляването му , а т. няма, отново би се стигнало до извода за липса  на прекомерно по смисъла на  чл. 78, ал. 5 от ГПК, без да е необходимо да се обсъждат останалите предпоставки за намаляване на възнаграждението.

Без да има правно значение за конкретното произнасяне, от съда  се констатира, че между ищцата - жалбоподател и пълномощника й е договорено възнаграждение за  правна  защита  и съдействие в размер на 600 лева, 300 от които реално платени. Само сравняване  на  договорени възнаграждение по двата договора за  защита  и съдействие е достатъчна, за да разколебае категоричността на аргументацията, изложена в жалбата, тъй като ясно личи, че и изложилия оплакванията в  жалбата пълномощник, сам е на  мнение,  че делото не е лишено от фактическа и правна сложност, щом като договаря възнаграждение за представителство в размер на 600 лева, т. е т.  надхвърлящо  както трикратния размер по  § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - със 150 лева,  така  и този който  е договорен между ответника  и пълномощника му с 200 лева. 

С оглед на горното, настоящият съдебен състав  счита, че частната жалба, с която  се иска отмяна като неправилно  на определението от 09.06.2011 година, постановено по гражданско  дело № 1609 по описа на СлРС за 2011 година е неоснователна и като  такава не следва да се уважава.

Обжалваното определение е правилно  и следва  да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.06.2011 година, постановено по гражданско дело № 1609 по описа на Сливенски районен съд за 2011 година.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                              

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                           2.