ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

16.09.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на шестнадесети септември…...……………………….

през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

Членове: ХРИСТИНА МАРЕВА

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…Снежана Бакалова………….………..…ч.гр..дело №  395 описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частната жалба на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД гр. София против Разпореждане № 4245 от 17.03.2011 г.  по ч.гр.д. № 4652/2009 г. по описа на Районен съд Сливен.  В жалбата се твърди, че с Определение № 4245 от 17.03.2011г., ГК, по ч. гр. д 4652/09г., на PC Сливен е отхвърлено искането му, отправено с молба от 28.02.11г.  за присъждане на разноски в размер на 125 лв. в рамките на заповедното производство по ч. гр. д 4652/09г. по повод на успешно проведен  установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК. В мотивите си, първоинстанционният съдебен състав е приел, че съдебни разноски от 125 лв. са присъдени на ищеца с диспозитива на решение № 546/20.07. 2010г. по исковото гр.д. 766/2010г. на СлРС. Счита че обжалваното от него определение е незаконосъобразно и необосновано, като съображенията му за това са следните: Съдебният състав, издал обжалваното определение, погрешно бил приел, че в исковото производство са му присъдени разноските от заповедното такова.. Счита че двете процедури (по издаване на заповед за изпълнение и по установяване съществуването на вземането) се изпълняват в две различни дела, в случая по ч. гр. д. 4652/09г. и гр. д 766/10. по описа на PC Сливен. Съдебни разноски са претендирани и в двете производства, съобразно приложени по всяко дело списък по чл. 80 от ГПК. В този смисъл, разноските, присъдени в диспозитива на решението по гр. д 766/10г. представляват уважена отделна претенция от тази по ч.гр. д  № 4652/09г. Моли съда да отмените определение № 4245 от 17.03.2011г., ГК, по ч.гр. д 4652/09г. на PC Сливен  като  незаконосъобразно и необосновано. Моля настоящата инстанция да постанови определение, с което да задължи първоинстанционния съд да издаде Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в които да бъдат включени разноските от 125 лв. по ч.гр.д 4652/09г. съобразно списъкът по чл. 80 от ГПК, приложен към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по същото дело.

            Частната жалба е допустима (чл. 407 ал.1 от ГПК) и подадена в срок от лице имащо интерес от обжалването, а разгледана по съществото си е основателна.

            Производството по ч. гр.д.№ 4652/2009г. на СлРС е било образувано по заявлението на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД по чл. 410 от ГПК за издаване на Заповед за изпълнение срещу длъжника А.И.А.. Към заявлението е приложен списък на направените разноски по чл. 80 от ГПК – 25 лв. от държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.  С Разпореждане от 28.10.2010г., СлРС  е постановил да бъде издадена и е издал Заповед № 2937 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.10.2009г., за осъждането на  А.И.А. да заплати на Ти Би Ай Кредит” ЕАД гр. София сумата 440,36 лв.главница по договор за потребителски кредит от 02.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2009г. и разноски по делото в размер на 125лв.

            Длъжникът е възразил в срок и по исковата молба на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД е било образувано гр.д.№ 766/10 на СлРС по иск за установяване на вземането.  Производството по това дело е приключило с влязло в сила решение, с което е призната дължимостта на сумата 440,36 лв. главница, по договор за потребителски кредит от 02.07.2007г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2009г.до окончателното заплащане на сумата и е осъден А.И.А. да заплати направените разноски в производството по гр.д.№ 766/2010г. на СлРС.

            С обжалваното разпореждане, СлРС е постановил да се издаде изпълнителен лист  за главницата и отхвърлил искането за издаване на изпълнителен лист за разноските в размер на 125 лв. по  ч. гр.д.№ 4652/2009г. , тъй като липсва такъв диспозитив решението.

            Постановеното разпореждане, в частта му, с която е отказано издаването на изпълнителен лист за присъдените  разноски в заповедното производство е незаконосъобразно. Според чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. В случая разпореждането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК е приключващия акт в производството по ч. гр.д.№ 4652/2009г. на СлРС и в този смисъл, правилно първоинстанционният съд е присъдил на заявителя направените от него разноски, за които са представени доказателства. В тази си част акта има характер на определение. Определението за присъждане на разноски подлежи на самостоятелен контрол, отделно от самата заповед – чл. 413 ал.1 от ГПК. В конкретния случай то не е обжалвано от страните, поради което е влязло в сила и подлежи на принудително изпълнение на основание чл. 404 т.1 от ГПК. За да е налице годно изпълнително основание за събиране на направените разноски в заповедното производство не е необходимо в диспозитива на решението по чл. 415 ал.1 от ГПК да бъде признавано за установено дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. В исковото производство, съдът следва де се произнесе относно дължимостта на претендираното вземане и на основание чл. 81 от ГПК за разпределяне на направените в това производство разноски.

            С оглед изложените съображения съдът следва да отмени определението на СлРС в обжалваната част и сам да реши въпроса по жалбата, като постанови ново разпореждане, с което постанови издавеното на изпълнителен лист за направените разноски в размер на 125лв.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

            ОТМЕНЯ Разпореждане от 17.03.2011 г.  по ч.гр.д. № 4652/2009 г. по описа на Районен съд Сливен., в частта му,  в която е отказано издавеното на изпълнителен лист за разноските в производството по ч. гр.д.№ 4652/2009г. на СлРС, като вместо това постановява

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за осъждането на А.И.А. да заплати на Ти Би Ай Кредит” ЕАД гр. София сумата 125 лв. разноски в производството по ч. гр.д.№ 4652/2009г. на СлРС, след внасянето на съответната държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: