О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

     16.09.2011г., гр. Сливен

      В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди и единадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

    ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МАРЕВА

 

                 СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия КОСТОВА ч.гр.дело № 398/2011г на СлОС, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по жалба на Р.С.С. и С.И.С., с искане за отмяна на определение № 2432/08.07.2011г. за прекратяване на гр.д. № 4141/2011г. по описа на СлРС.

В жалбата Р.С. и С.С. твърдят, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като при постановяването му не е направен анализ на доказателствата приложени към делото, като неточно са тълкувани и постановените съдебни решения до момента по процесния казус.

От съда се иска да отмени атакуваното определение.

Жалбата е правилно администрирана, като препис от нея е връчен на другата страна с право на отговор. В указания от съда срок е депозиран отговор, в който се сочи че жалбата е без основание, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Въз основа на представените писмени доказателства от страните, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

С решение № 770 от 01.08.2001г по гр.дело № 400/99г на СлРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Д. Й.С. срещу "ОББ"'АД - Сливен, Р.С.В. и С.Т.В., Р.С.С. и С.И.С. иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет - недвижим имот, представляващ апартамент № *, на * етаж, .вх."*" на жил. блок № *, в кв. "Д. " - гр.Сливен.

С решение от 02.07.2002г по гр.дело № 89/2002г на СлОС, е оставено в сила решението на първоинстанционния съд.

С решение № 2384/17.03.2004г. по дело № 2461/2002г. на ВКС е отменено горепосоченото решение на СлОС и спора решен по същество. В трети абзац на диспозитива на решението е вписано „Осъжда Р.С.С. с ЕГН……..и С.И.С. с ЕГН……..да предадат на Д.Й.Т. владението на недвижим имот, представляващ апартамент № * в блок *, вх.”*”, ет.* в гр. Сливен, кв.”Д.”…….”

Въз основа на решението на ВКС, което е окончателно, на 30.04.2004г. е издаден изпълнителен лист на Д.Й.Т. относно задължението на Р.С. и С.С. за предаване владението на имота.

По повод на подадена от Р.С.С. частна жалба срещу разпореждането на СлРС за издаване на изпълнителен лист по гр.дело № 400/99г. е образувано възз. ч.гр.дело № 406/2005г на СлОС.

С определение от 29.07.2005г по възз.ч.гр.дело № 406/05г на СлОС. съдът е оставил молбата без разглеждане като недопустима / подадена след изтичане на преклузивния срок. Частната жалба е върната и прекратено производството по делото.

С определение от 26.10.2005г на ВКС по частно гр. дело № 748/2005г., е оставено в сила определението на СлОС по възз. ч.гр.дело № 406/05г.

Гр. дело № 570/2004г на ВКС / 5-членен състав/ е образувано по повод молбата на Р.С. и С.С. за отмяна на решение по реда на чл. 231 ал.1 от ГПК и чл. 233 ал.2 . С решение от 18.05.2005г по същото дело, молбата е оставена без уважение .

По молба на Р.С. и С.С. за тълкуване на решение от 17.03.2004г по гр.дело № 2461/02г на ВКС и поправка на фактическа грешка, ВКС се е произнесъл с решение от 04.08.2006г, с което допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, втори абзац, като вместо думите "като иска в останалата му част за ревандикиране на същия имот отхвърля", следва да се чете: " като ревандикациионните искове , предявени срещу същите ответници , в останалите им части за ревандикиране на същия имот - отхвърля".

Въз основа на издадания изп.лист от 30.04.2004г по гр.дело № 400/1999г на СлРС е образувано изп.дело № 2297/04г на СИС при СлРС. и извършен въвод във владение.

Установеното от фактическа страна , мотивира следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена от лице което има правен интерес в законоустановения срок.

Частната жалба е срещу определение № 2432/08.07.2011г. по гр.д. № 4141/2011г. на СлРС, с което е прекратено производството по делото като недопустимо. В мотивите първоинстанционния съд сочи, че предявеният иск е недопустим с оглед петитума на същия – да бъде отречено съдебно признатото правото на ответницата Д.Й.Т. да получи владението върху процесния имот, като бъде отречено и задължението за предаване на имота. Спорът между страните е бил решен с влязло в сила решение, чиято СПН обвързвала страните и била задължителна за тях.

Въззивния съд споделя изложените мотиви в атакуваното определение като правилни и законосъобразни. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че спорът между страните е решен със съдебен акт, който се ползва със СПН между страните и е задължителен за тях. Недопустимо е предявяване на отрицателни установителни искове, които да отричат съдебно признатото право. Жалбоподателите са ползвали всички възможни гореописани процесуални способи за защита. Доказателствата, които представят относно правото на собственост са били обект на преценка във водените съдебни производства. Поради това, настоящия въззивен състав счита, че предявените искове са недопустими и производството по тях правилно е прекратено от първоинстанционния съд, прилагайки разпоредбата на чл. 299 от ГПК.

Ето защо атакуваното определение, като правилно и съобразено със законовите разпоредби следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на СлОС

 

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2532/08.07.2011г. постановено по гр.д. № 4141/2011г. по описа на Сливенски районен съд.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 и чл.281 от ГПК пред ВКС на РБ. 

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :          

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                   2.