ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4

 

08.11.2011 г.

             

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в открито   заседание на втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               Членове: МАРТИН САНДУЛОВ

мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

в присъствието на секретар Е.Х. и прокурор ………….. като разгледа докладваното от младши съдия Кондова въззивно  гражданско дело 417 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на  чл. 274 и сл. ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на И.С.М., М.Т.С. и В.С.В. чрез пълномощника им адв.Цв.М. ***. По същество жалбата е насочена срещу решение № 498/20.06.2011г. по описа на РС –Сливен в частта му, в която е отхвърлено искането на настоящите жалбоподатели за разпределяне ползването на недвижим имот, предмет на съдебна делба, в частност жилищна сграда построена в имота. Жалбоподателите считат, че неправилно съда  е отхвърлил искането им за разпределяне ползването на първия етаж от жилищната сграда, построена в имота, предмет на делба, като е приел, че разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК се отнася само и единствено за наследствени имоти, а не до всички съсобствени имоти. На второ място счита се, че искането да бъде разпределено ползването на съсобствения имот е безспорно доказано, тъй като между страните не е било спорно, че жалбоподателите изобщо не са ползвали делбения имот.

По делото и в отговор на подадената жалба е депозирано възражение от другите двама съделители Щ.А.Щ. и Д.П.Щ., с което считат подадената жалба за неоснователна, а постановеното решение на СлРС за правилно и законосъобразно. Смятат, че жалбоподателите имат малка идеална част от делбения имот – по 1/36 ид.част за всеки един от тях и не могат да искат ползване на целия първи етаж от жилищната сграда, построена в имота, още повече, че никога не са претендирали ползване на имота.

Решението в частта по допускане на съдебна делба не е обжалвано и е влязло в сила.

С определение от 27.09.2011г. производството за разглеждане на частната жалба е насрочено в открито съдебно заседание, като е назначена и съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите, досежно разпределение ползването на делбения имот, респ. заплащане на обезщетение за ползването му.

След като взе предвид направените в жалбата оплаквания, становището на ответната страна, изложено в депозираното възражение и като съобрази данните по първоинстанционното дело, настоящия съдебен състав намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск за делба. С атакуваното решение, състав на СлРС е допуснал делба между настоящите жалбоподатели И.С. ***, М.Т.С. *** и В.С.В. *** и Щ.А.Щ. и Д.П.Щ. *** на следния съсобствен недвижим имот: поземлен имот № VІІІ-333,кв.41, по плана на с.Стара река, общ.Сливен с площ от 1240 кв.м., при граници: юг и изток – улици;север – ПИ V---334; запад –ПИ ІХ-332, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа с разгърната застроена площ от 144 кв.м., състояща се от четири стаи на първия етаж и четири стаи на втория етаж, лятна кухня със застроена площ от 20 кв.м. и стопанска сграда със застроен обем 126 куб.м. с данъчна оценка на имота 7217,50 лв. при квоти на собственост 33/36 идеални части за Щ.А.Щ. и Д.П.Щ. в режим на СИО, 1/36 ид.част за И.С.М., 1/36 ид.част за  М.Т.С.  и 1/36 ид.част за В.С.В..

С решението е отхвърлено искането на тримата настоящи жалбоподатели на основание чл.344, ал.2 ГПК да им бъде предоставено ползването на първия етаж от жилищната сграда, построена в делбения имот.

Решението в частта, в която съдът се е произнесъл на направено искане с правно основание чл.344,ал.2  ГПК има характер на определение, поради което се обжалва с частна жалба и неговото обжалване е подчинено на режима на атакуване на определенията. Частната жалба се подава в едноседмичен срок от съобщаване на съдебния акт. В случая определението като част от решението е било съобщено на жалбоподателите на 15.07.2011г., а жалбата им, имаща характер на частна жалба е депозирана по пощата на 29.07.2011г./дата на пощенското клеймо/ или след изтичане на законоустановения срок. Независимо от това същата не следва да се счита за просрочена, доколкото съдът погрешно е дал указания на страните, че решението, което инкорпорира и обжалваното определение, подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Ето защо, така подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество и основателна.

За да отхвърли направеното искане от жалбоподателите за разпределяне ползването на делбения имот до приключване на делбата, респ. заплащане на обезщетение за неползването му, съдът е приел, че нормата на чл.344, ал.2 ГПК се отнася за съсобственост, възникнала от наследство, а в настоящия случай съсобствеността е възникнала по наследство за тримата настоящи жалбоподатели и посредством покупко-продажба за съделителите Д. и Щ. Щ..

Така формираният правен извод е неправилен. Действително за адресати на  разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК буквално се посочват наследници и наследствени имоти, но такова тясно тълкуване на процесуалните норми е в противоречие на материалния закон, доколкото в чл.34 ЗС е посочено, че всеки съсобственик може да иска делба, а разпоредбите за делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Следователно легитимирано лице по смисъла на чл.344, ал.2 ГПК е всеки съделител, който не ползва съсобствените имоти, съобразно правата си. Искането може да бъде както за разпределение на ползването, така и за заплащане на обезщетение. Съдът е обвързан от искането на съделителя. Касае се за привременна мярка в процеса, т.е. до съдебна администрация, а съдебния акт, който се постановява има характер на определение и не се ползва със сила на присъдено нещо, тъй като не се разрешава материално-правен спор между страните. Именно затова разпределението се извършва най-рано с решението по допускане на делбата и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата.

В настоящият казус тримата жалбоподатели са направили искане, както с отговора на исковата молба, така и в открито съдебно заседание на 27.05.2011г. да бъде разпределено ползването на жилищната сграда в делбения имот, като им бъде предоставено ползването на две стаи от нея, ведно с правото да ползват санитарния възел или да се осъдят ответниците по жалбата да заплащат обезщетение за това, че ползват изцяло имота, предмет на делба - претенция с правно основание чл.344, ал.2 ГПК за постановяване на привременна мярка до окончателното поделяне на делбения имот. Постановяването на такава привременна мярка е обусловено от следните кумулативно налични предпоставки: не всички съделители да ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, имотите да могат да бъдат реално разпределени и да е постъпило искане за разпределение на ползването от съда. В конкретния случай не е спорно между страните, че имота, предмет на делба се ползва единствено от ответниците по жалбата, а от тримата жалбоподатели е било отправено искане за разпределяне ползването на имота, алтернативно за заплащане на обезщетение за неползването му, съобразно правата им.

В хода на производството е назначена, изготвена и изслушана съдебно-техническа експертиза, досежно възможността за реално разпределяне на ползването на имота / третата кумулативно предвидена предпоставка/ между съделителите.  Квотите на тримата жалбоподатели в съсобствеността са по 1/36 ид.част за всеки един от тях и 33/36 ид.части за двамата ответници по жалбата в режим на СИО. Експертизата е изготвена в два варианта, относно възможността за разпределяне ползването на имота за всеки един от жалбоподателите поотделно, съобразно правата им в съсобствеността – 1/36 ид.част и по отношение съвместното ползване на имота от тримата заедно – 3/36 ид.части. Видно от заключението на вещото лице в първия случай реално разпределяне на ползването е невъзможно, поради реалното изражение на квотата на всеки един жалбоподател в съсобствеността – 1/36 ид.част, равняваща се на 6,02 кв.м. от сградния фонд, а във втория случай 3/36 ид.части, равняващи се на 18,06 кв.м. прави невъзможно разпределението за ползване без извършване на преустройство, тъй като ще се получат зони за общо ползване  - помещения, единствени за сградата, с оглед на предназначението им, при което ще се получи равностойно ползване, както от собствениците на обща квота 3/36 ид.части, така и от тези с квота 33/36 ид.части в режим на СИО. Вещото лице е определило и средния пазарен месечен наем на процесния имот, посредством използването на два метода на изчисляване, а именно метод на „вещната стойност” и сравнителен метод, като е посочило за справедлива пазарна месечна стойност на имота сума в размер на 61,00 лв. или за 1/36 ид.част, притежавана от всеки от тримата жалбоподатели сума в размер на 1,70 лв.месечно.

Разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК гласи, че когато не всички съделители ползват съсобствените имоти, съобразно правата си, съдът постановява кои съделители от кои имоти ще се ползват или какви суми едните ще заплащат на другите срещу ползването. От анализа на нормата е видно, че разпределението на ползването става при съобразяване правата на съделителите в съсобствеността. В конкретния казус тримата жалбоподатели притежават по 1/36 ид.част срещу 33/36 ид.части на двамата ответници по жалбата. Освен това по делото е установено, че жалбоподателките И.М. и М.С. ***, а третия жалбоподател В.В. ***. От друга страна ответниците по жалбата Д. и Щ. Щ. живеят  и ползват постоянно делбения имот, находящ се в с.Стара река, общ.Сливен. При така установеното от фактическа страна и съобразявайки заключението на вещото лице, настоящия съдебен състав намира, че не следва да се разпределя ползването на делбения имот, доколкото реално такова не може да бъде извършено. Не би било удачно и да се възложи за ползване  първия етаж от къщата на тримата жалбоподатели срещу заплащане от тяхна страна на съответно обезщетение, тъй като по този начин на практика би се получило разпределяне на ползване несъобразено с правата, които те притежават в съсобствеността и несправедливо ощетяване за тези съделители, които не само, че  притежават по-големи квоти, но и са установени  трайно и живеят и ползват постоянно процесния имот.

Ето защо, съдът намира, че в конкретния случай ответниците по жалбата Д. и Щ. Щ. ще следва да заплащат обезщетение на тримата жалбоподатели -  И.М., М.С. и В.В. по 1,70 лв. месечно за всеки от тях, за ползване на делбения имот, считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата.

Предвид изложеното атакуваното решение на СлРС ще следва да се отмени в частта, имаща характер на определение, с която е отхвърлено искането на тримата жалбоподатели за разпределяне ползването на делбения имот или заплащане на обезщетение за неползването му  и се постанови ново в горния смисъл.

В първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави с решението по извършване на делбата, поради което не следва да се държи диспозитив от настоящата съдебна инстанция.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл.278, ал.2 ГПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                  

ОТМЕНЯ Решение № 498/20.06.2011г ., постановено по гр.д. № 7460/2010 г. по описа на Районен съд – Сливен в ЧАСТТА ИМАЩА ХАРАКТЕР НА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, с което е отхвърлено искането на И.С.М., ЕГН ********** ***, М.Т.С., ЕГН ********** *** и В.С.В. ***-Б-8, с правно основание чл.344, ал.2 ГПК да бъде разпределено ползването на първия етаж от жилищната сграда, намираща се поземлен имот № VІІІ-333, кв.41, по плана на с.Стара река, с площ от 1240 кв.м.,при граници юг и изток – улици;север – ПИ V---334; запад –ПИ ІХ-332, като вместо него постановява:

 

ОСЪЖДА Д.П.Щ., ЕГН ********** и Щ.А.Щ. ЕГН ********** ***, да заплащат на И.С.М., ЕГН ********** ***, сумата от 1,70 лв./един лев и 0,70 ст./ месечно, на основание чл.344, ал.2 ГПК, за ползването на делбения имот поземлен имот № VІІІ-333,кв.41 по плана на с.Стара река, общ.сливен, с площ от 1240 кв.м.,при граници юг и изток – улици;север – ПИ V---334; запад –ПИ ІХ-332, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа с РЗП от 144 кв.м., състояща се от четири стаи на първия етаж и четири стаи на втория етаж, лятна кухня със застроена площ от 20 кв.м. и стопанска сграда със застроен обем 126 куб.м. с данъчна оценка на имота 7217,50 лв., считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата.

ОСЪЖДА Д.П.Щ., ЕГН ********** и Щ.А.Щ. ЕГН ********** ***, да заплащат на М.Т.С., ЕГН ********** ***, сумата от 1,70 лв./един лев и 0,70 ст./ месечно, на основание чл.344, ал.2 ГПК, за ползването на делбения имот поземлен имот № VІІІ-333,кв.41 по плана на с.Стара река, общ.сливен, с площ от 1240 кв.м.,при граници юг и изток – улици;север – ПИ V---334; запад –ПИ ІХ-332, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа с РЗП от 144 кв.м., състояща се от четири стаи на първия етаж и четири стаи на втория етаж, лятна кухня със застроена площ от 20 кв.м. и стопанска сграда със застроен обем 126 куб.м. с данъчна оценка на имота 7217,50 лв., считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата.

ОСЪЖДА Д.П.Щ., ЕГН ********** и Щ.А.Щ. ЕГН ********** ***, да заплащат на В.С.В. ***, сумата от 1,70 лв./един лев и 0,70 ст./ месечно, на основание чл.344, ал.2 ГПК, за ползването на делбения имот поземлен имот № VІІІ-333,кв.41 по плана на с.Стара река, общ.сливен, с площ от 1240 кв.м.,при граници юг и изток – улици;север – ПИ V---334; запад –ПИ ІХ-332, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа с РЗП от 144 кв.м., състояща се от четири стаи на първия етаж и четири стаи на втория етаж, лятна кухня със застроена площ от 20 кв.м. и стопанска сграда със застроен обем 126 куб.м. с данъчна оценка на имота 7217,50 лв., считано от влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на делбата.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Определението  не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          

           ЧЛЕНОВЕ:

                            1.

                            2.