О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 06.10.2011г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на шести септември през две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

       мл. съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от  съдия  Светиева въззивно частно граждански дело № 419 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

             

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.                                        Образувано по частна жалба вх. №18853/04.08.2011 година по вх. рег. на СлРС, подадена от пълномощник на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, срещу разпореждане от 13.07.2011 година, постановено по частно гражданско дело № 4581 по описа на СлРС за 2008 година , в частта с която е обезсилена издадената в полза на жалбоподателя Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1612 от 17.12.2008 година  и изпълнителен лист в частта над сумата 728.44 лева главница, обезсилва за присъдената законна лихва, считано от 16.12.2008 година, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 40 лева и за разноски в размер на 26.50 лева.

С жалбата се въвежда оплакване за незаконосъобразност на обжалваната част от разпореждането, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Посочва се, че поради неправилна оценка на фактите по делото и неправилно тълкуване на  Решение № 284 от 20. 04.2011 година, постановено по  ГД № 6090 по описа на СлРС за  2010 година, докладчикът по делото е стигнал до погрешния извод за обезсилване на издадената заповед за незабавно  изпълнение и изпълнителен лист и не е съобразил ,че исковото производство  е водено срещу двама от общо тримата наследници на починалия след образуване  на изпълнително  дело  длъжник. Не е отчетен факта, че третия наследник не  се  е възползвал от правото си да възрази срещу заповедта за незабавно изпълнение по предвидения в закона ред, поради което заповедта е влязла в законна сила и  по отношение на неговата част от задължението. Така направеното оплакване се мотивира, чрез подробно, хронологично  изложение  на релевантни факти, черпени от частно гражданско дело № 4581 по описа на СлРС за 2008 година,  Решение № 284 от 20. 04.2011 година, постановено по  ГД № 6090/2010 година на СлРС и тези от ИД № 450/2010 година, образувано въз основа на молба вх. № 4887от 13.05.2010 година, подадена  от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД.

Считайки, че издадената по ЧГД 4581/2008 година  на СлРС, Заповед за незабавно изпълнение № 1612 от 17.12.2008 година, въз основа  на  която  е издаден изпълнителен лист  е влязла  в законна  сила  и за тримата  наследници  на  посочения в нея длъжник В.Р. Г., а именно за М. и Р.Г., по силата на съдебно решение № 284 от 20.04.2011 година, постановено  по гражданско  дело №  6090/2010 година  на СлРС, а за М. Г. - на основание чл. 416 от ГПК, моли  въззивния съд  да постанови съдебен акт, съгласно който разпореждането в обжалваната част да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответниците по жалбата – М. И. Г. и Р.В.Г. представят писмен отговор в предоставения срок. Изразява се становище, че съдът напълно основателно и в съответствие с постановеното съдебно решение и с нормативните разпоредби е обезсилил заповедта  за  изпълнение и  изпълнителния лист  в частта,  която е отхвърлена исковата претенция с влязлото в сила решение, в това число и относно  акцесорните задължения за лихви  и разноски. С оглед съображенията си, изложени в отговора, молят въззивния съд да остави  без уважение подадената частна жалба.

 Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и  като  такава е процесуално допустима.

Съдът като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, и като провери данните по делото, намира частната жалба за основателна, по следните съображения:

На 16.12.2008 година от ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД пред СлРС е  депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника В.Р. Г..

На 17.12.2008 година е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД № 4581/2008 година на СлРС, по силата на която В.Р. Г. е осъден да заплати на ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД сумата от 1202.69 лева, дължима по запис на заповед от 18.08.2008 година, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2008 г., адвокатско възнаграждение в размер на 40 лв. и разноски в размер на 26 лв.

Изпълнителния лист е получен от представител на частния жалбоподател на 18.12.2008 година.

В хода на образуваното въз основа на молба на кредитора изпълнително дело е  установено, че В.Р. Г.  е починал на 19.05.2009 г. в гр. София, като е оставил за свой законни наследници съпруга - М. И. Г. - съпруга, М.В. Г.  – дъщеря и Р.В.Г. – син.

С разпореждане от 25.08.2010 година, ЧСИ П.Г. с район на действие СлОС е присъединил като длъжници по изпълнително дело  450/2010 година,  от наследниците на В.Р. Г. само М. И. Г. - съпруга и Р.В.Г. – син. На новоконституираните длъжници от ЧСИ са връчени Покани за доброволно изпълнение, които  са  получени  от М. И. Г. на 14.09.2010 и от Р.В.Г. на 08.10.2010 година. Поотделно двамата депозират възраженията си срещу издадената заповед и като  резултат от  това с Определение № 14732 от 05.10.2010 година, постановено  по ЧГД № 4581 по описа  на СлРС за  2008 година принудителното изпълнение по ИД № 20108370400450 по описа на ЧСИ П. Г. със  страни: взискател - ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД и М. И. Г. и Р.В.Г. – наследници на починалия длъжник В.Р. Г.. На ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД, от докладчика  по частното гражданско  дело са дадени указание за  предявяване  на  иск, относно вземането си, за  срока  и условията  за  предявяването му. С искова молба от 08.11.2010 година от ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД е предявен иск срещу М. И. Г. и Р.В.Г., канституирани по изпълнителното дело като  длъжници наследници на починалия В.Р. Г.. Въз основа на  така подадената молба е образувано ГД №6090/2010 година по описа  на СлРС.

 Към датата  на  подаване  на  исковата  молба  и към датата  на  приключване  на образуваното гражданско  дело, третият наследник  на В.Р. Г. не  е конституиран като длъжник по ИД450/2010 година.

С разпореждане изх. № 6428/31.05.2011 година от ЧСИ П. Г., конституира по ИД № 450 /2010 година като длъжник М. Г.а Г. - третия от  наследниците  на  починалия длъжник В.Р. Г.. На 06.06.2011 година на  същата  е връчена ПДИ, като от нейна страна в двуседмичния срок за подаване на възражение, такова  не  е депозирано. 

От изложените констатации, настоящия съдебен състав на въззивния съд прави извода за незаконосъобразност на обжалваната част от разпореждане от 13.07.2011 година, постановено по частно гражданско дело № 4581 по описа на СлРС за 2008 година , с която е обезсилена издадената в полза на жалбоподателя Заповед за изпълнение № 1612 от 17.12.2008 година  и изпълнителен лист в частта над сумата 728.44 лева главница, обезсилва за присъдената законна лихва, считано от 16.12.2008 година, както и за адвокатско възнаграждение в размер на 40 лева и за разноски в размер на 26.50 лева. Това разпореждане е постановено в нарушение на процесуалния закон. - Неправилно докладчикът по частното гражданско дело, след прилагане на влязлото в сила Решение № 284 от 20. 04.2011 година, постановено по  ГД № 6090 по описа на СлРС за 2010 година, е приложил разпоредбата на чл. 416 ГПК, по който начин недопустимо е свързал последиците, касаещи издадените заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК,  с тези отнасящи се до процедурата при издаване на  заповед за незабавно  изпълнение, въз основа  на документ по чл. 417 от ГПК. Като не е съобразил спецификите на производство, рес. относимите за конкретния казус процесуални правила, докладчикът  по частното гражданско  дело е излязъл извън процесуалните си компетенции, в това число  и тези  по чл. 422 , ал. 3 от ГПК. В резултат на това след като към частното гражданско дело е приложено копие от съдебно  решение Решение № 284 от 20. 04.2011 година, постановено по  ГД № 6090 по описа на СлРС, съдът по частното гражданско дело, неправилно с разпореждане от 13.07.2011 година е обезсилил заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.                                                                                                                         При абстрахиране от гореизложеното, досежно допуснатото процесуално нарушение, ако се приеме, че има законова разпоредба, вменяваща задължение за съда,  постановил заповедта  за изпълнение на парично  задължение въз основа  на документа по чл. 417 от ГПК, да обезсилва последната, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, то  отново разпореждането му би било незаконосъобразно. - В конкретният казус ясно личи, че не е  съобразен нито  факта, че исковото  производство  е водено  срещу двама от общо трима от наследниците на длъжника, нито, че третият  длъжник не се е възползвал от правото  си да подаде възражение. Ако  бе  съобразил последния факт, както и ако бе разтълкувал правилно съдебното  решение, докладчикът по частното гражданско дело  неминуемо би достигнал до  извода, че  не  са налице условия за  обезсилване по причина, че издадената по ЧГД 4581/2008 година на СлРС, Заповед за незабавно изпълнение № 1612 от 17.12.2008 година и изпълнителен лист е влязла в законна сила и за тримата  наследници  на  посочения в нея длъжник - В.Р. Г., като  за М. и Р.Г. това е станало по силата на съдебно решение № 284 от 20.04.2011 година, постановено по гражданско дело № 6090/2010 година  на СлРС, а за М. Г. – поради това ,че не се е възползвала от правото си  да  подаде възражение.                                  По изложените съображения обжалваното разпореждане се  преценява  като  неправилно и като такова следва да бъде отменено.                                                                    Воден от горното, съдът

                                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 ОТМЕНЯ разпореждане от 13.07.2011 година, постановено по частно гражданско дело № 4581 по описа на СлРС за 2008 година , В ЧАСТТА с която е обезсилена издадената в полза на жалбоподателя Заповед за изпълнение на парично задължение № 1612 от 17.12.2008 година и изпълнителен лист.

 Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         2.