О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Гр. Сливен, 21.09.2011 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година, в състав: 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

 

                                              

като разгледа докладваното от младши съдия Красимира Кондова ч.възз.гр.д. № 432 по описа за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

         Образувано е по частна жалба подадена адв. Ст.К., в качеството му на пълномощник на ищеца Ж.Ж.Ж. срещу определение № 2394/24.06.2011г., постановено по гр.д.№ 3057/2011г. по описа на Сливенски районен съд. С посоченото определение е прекратено производството по частичен иск на жалбоподателя, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 2 500 лв.- застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди: претърпени физически и психически болки и страдания от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на увреждането – 20.07.2008г. до окончателното изплащане на задължението и делото е изпратено по правилата на местната подсъдност  за разглеждане от съда по местоседалището на ответника – РС-София.

         В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Според жалбоподателя съдът е следвало да съобрази че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.113 ГПК, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Твърди се още, че ищеца има качеството на потребител на застрахователни услуги по смисъла на §1 от ДР КЗ, тъй като е трето увредено лице, за което са възникнали права по застрахователен договор. Искът е предявен пред РС-Сливен, тъй като постоянния адрес на ищеца е в гр.Сливен, което пък обуславя разглеждането на делото от РС-Сливен. В подкрепа на изложеното становище в жалбата се сочи и съдебна практика на ВКС РБ. От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от РС-Сливен.

Ответникът по частната жалба не изразява становище.

Настоящият съдебен състав, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната въззивна жалба е процесуално допустима- депозирана е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

За да постанови обжалваното определение, съда е приел, че за определяне на местната подсъдност на искове с правно основание чл.226 КЗ срещу застраховател срещу риск „Гражданска отговорност” за заплащане на застрахователно обезщетение се прилагат  правилата за местна подсъдност по чл.108, ал.1 ГПК, които съответства на общите правила за местна подсъдност, визирани в нормата на  чл.105 ГПК. Районният съд е счел, че в случая не се касае за спор, възникнал от преки отношения с поделение или клон на ответното дружество, за да може искът да бъде разгледан по местонахождение на застрахователния агент, тъй като последния е физическо или юридическо лице, осъществяващо посредническа дейност при сключване на договори за застраховка от името и за сметка на застрахователя, съгл. чл.164 КЗ. Съдът е приел, че в конкретния казус ищеца не може да се ползва и от разпоредбата на чл.113 ГПК, като се основава на § 13 ДР на ЗЗП и счита, че ищеца не е потребител по смисъла на тази разпоредба, тъй като не са налице договорни отношения между ищеца Ж.Ж. и ответното дружество ЗОД ”Виктория” АД, а договора е сключен между застрахователното дружество и водача на автомобила участвал в ПТП.

В конкретния казус се касае за предявен пряк иск на увреденото физическо лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 20.07.2008г. по вина на водача на лек автомобил, застрахован при ответното дружество.

Ищецът има качеството на „потребител на застрахователна услуга” по смисъла на § 1 ДР КЗ, в която разпоредба се посочва , че потребител на застрахователни услуги е не само застрахованото лице, но и трето ползващо се лице, трето увредено лице, други лица, за които са възникнали права по застрахователния договор. За ищеца, като трето увредено лице възникват права от застрахователния договор, сключен между ответното застрахователно дружество и увреждащото лице, поради което налице е иск на потребител по смисъла на чл.113 ГПК /в този смисъл са Определение № 474/05.08.2009г. по ч.т.д. № 361/2009г. ІІ т.о. ВКС; Определение № 245/01.03.2011г. по ч.т.д. № 18/2011г. ІІ т.о. ВКС/.  Като потребител на застрахователни услуги, ищеца има качеството „потребител” и по смисъла на §13 ДР ЗЗП, тъй като ползваните в случая застрахователни  услуги не са предназначени за извършване на търговска и професионална дейност от него.

Искът е предявен по постоянен адрес на ищеца Ж.Ж.-*** и компетентен да го разгледа е Районен съд-Сливен.

         С оглед изложените съображения, атакуваното определение от 24.06.2011г. се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

         Мотивиран от горното, настоящия въззивен състав на Сливенски окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

        

ОТМЕНЯ определение от 24.06.2011г. по гр.д. № 3057/2011г. по описа на СлРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                       2.