ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 27.10.2011г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

ХРИСТИНА МАРЕВА,

КРАСИМИРА КОНДОВА,

 

като разгледа докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА ч.гр.д. № 433 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на основание чл. 274 ал.1 т.2 вр. чл. 121 от ГПК

Р. В. Т. обжалва определение от 12.08.2011г., с което производството по гр.д. № 433/11г. на РС – Сливен е прекратено във връзка с възражение за местна подсъдност и е делото е изпратено за разглеждане от РС – гр. София.

В частната жалба се излага аргумент, че ищцата е потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, т. 1 от ДР към КЗ, поради което при определяне на местната подсъдност намира приложение разпоредбата на чл. 113 от ГПК

Иска се съдът да отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от РС – Сливен.

Частната жалба е допустима – подадена е страна, която е заинтересована от определението на съда във връзка с подсъдността, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 121 от ГПК.

Разгледана по съществото си е основателна.

В обжалваното определение, за да уважи възражението на ответника за местна подсъдност, първоинстанционния съд е изложил аргументи във връзка с приложното поле на нормата на чл. 115 от ГПК, като е приел, че не се касае за иск за вреди от непозволено увреждане. Това съображение на първоинстанционния съд е правилно, но е несъобразено със закона и задължителната съдебна практика разбирането относно изключването на приложението на нормата на чл. 113 от ГПК за случаите на искове от потребители на застрахователна услуга по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КЗ и стесняването му за случаите на искове на потребители по смисъла само на Закона за защита на потребителите.

В мотивите си първоинстанционния съд, без да е цитирал конкретни влезли в сила съдебни актове е посочил, че по въпроса за подсъдността при искове на потребители е налице противоречива практика на въззивния съд и е възприел тази – в изложения по-горе смисъл.

По въпроса за приложението на нормата на чл. 113 ГПК в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя е формирана задължителна по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК практика на ВКС, израз на която са определение № 474 от 5.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. и Определение № 268 от 9.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г. В посочените определения е прието, че изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от застраховани лица, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, общата местна подсъдност се дерогира. Приложимостта на чл. 113 ГПК при определяне на местната подсъдност при тези искове е обоснована с разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, придаваща на застрахованото лице качеството на "потребител на застрахователни услуги".Обжалваното въззивно определение е постановено в отклонение от посочената практика.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 12.08.2010г. – посочено с думи „дванадесети август през две хиляди и единадесета година” на РС – Сливен, с което производството по гр.д. № 4179/11г. на РС е ПРЕКРАТЕНО и делото е изпратено за разглеждане от РС – гр. София и

 

ВРЪЩА гр.д. № 4179/11г. по описа на РС – гр. Сливен за разглеждане от РС – гр. Сливен

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му  пред ВКС на РБ!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.