ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр.Сливен, 04.10.2011 год.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, второ гражданско отделение, в закрито заседание на ЧЕТВЪРТИ ОКТОМВРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

МЛ.СЪДИЯ: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Атанас Славов Частно Въззивно гражданско дело № 441 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство е по реда на чл.419 ал.1 в вр чл.274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от Й.Д.Й. с ЕГН: **********,*** срещу Разпореждане № …. от 06.12.2010г постановено в по ч.гр. д. № 6793/2010 год. по описа на Сливенски РС, с което е уважено заявлението на „БАНКА ПИРЕУС БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК:831633691 със седалище и адрес на управление гр.София представлявано от директора А.А.К. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 170,25 лева, главница, представляваща задължение по договор за предоставяне на кредит „транскарт на физическо лице” по сметка № 1032928701 сключен на 29.01.2004 год., просрочена лихва в размер на 20.26 лева за периода от 18.07.2006 год. до 02.12.2010 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2010 год. до окончателното изплащане на вземането и 2 25 лева разноски по делото.

В частната си жалба жалбоподателя твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, а издадените въз основа на негова заповед за изпълнение и изпълнителен лист и конституирането на жалбоподателя като страна в производството, без да се изследва от първоинстанциония съд обстоятелството , че е налице абсолютна погасителна давност на която той се позовава са също незаконосъобразни. Искането за издаване на заповед за изпълнение е недопустимо и като такова следва изпълнителния лист и заповедта за изпълнение да се обезсилят. Моли съда да отмени Разпореждането и обезсили заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. Алтернативно моли съдът да приеме, че е налице плащане на сумата и поради тази причина претендираните сума са не дължими.

Насрещната страна „БАНКА ПИРЕУС БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК:831633691 със седалище и адрес на управление гр.София представлявано от директора А.А.К., чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. В.Б.А. *** е представила отговор на частната жалба в която твърди, че частната жалба е неоснователна.

По отношение на направеното възражение за изтекла давност намира че това възражение не се основава на акта по чл.417 от ГПК и по своята същност представлява възражение по същество, тъй като се отнасяло до съществуването на самото вземане и поради тази причина следва да се предяви със самостоятелен иск в отделно исково производство.

По отношение на твърдяното плащане на дължимите суми признава факта, че жалбоподателя е внесъл сумата от 194 лева, но същите не са достатъчни да погасят дълга, поради направените по делото разноски. Моли съда да отхвърли като неоснователна частната жалба.

Въззивния съд като се запозна с представените по делото доказателства приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявено от „БАНКА ПИРЕУС БЪЛГАРИЯ” АД срещу Й.Д.Й., заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 170,25 лева, главница, представляваща задължение по договор за предоставяне на кредит „транскарт на физическо лице” по сметка № 1032928701 сключен на 29.01.2004 год., просрочена лихва в размер на 20.26 лева за периода от 18.07.2006 год. до 02.12.2010 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2010 год. до окончателното изплащане на вземането и 2 25 лева разноски по делото.

С Разпореждане № …. от 06.12.2010г постановено в по ч.гр. д. № 2967/2010 год. по описа на Сливенски РС, е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнени и изпълнителен лист.

Към заявлението е представено извлечение по сметка кредит транскарт с титуляр жалбоподателя, като кредитополучател по Договор за предоставяне на кредит-транскарт на физическо лице по сметка № 1032928701 сключен на 29.01.2004 год.за сумата от 300 лева и е просрочие от началната дата на просрочените лихви. Дължимите суми към 02.12.2010 год. са като следва  : главница-170,25 лева, просрочена лихва 20.26 лева за периода от 18.07.2005 год. до 02.12.2010 год.

Против разпореждането е постъпила частна жалба от Й.Д.Й..

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Производството е с правно основание  чл. 419, ал. 1 от ГПК.

Частната жалба против разпореждането на Сливенски районен съд е в срока по чл.419 от ГПК и е процесуално допустима.

Частната жалба е срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК, послужил като основание за издаването на заповедта в случая извлечението от сметка.

Заявителят може да поиска издаването на заповед за изпълнение, когато вземането се основава на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на държавни учреждения, общините и банките.

Съгласно разпоредбата на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, заявителят може да поиска издаването на заповед за изпълнение, когато вземането се основава на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на държавни учреждения, общините и банките. Според чл. 418, ал. 2 ГПК, съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В настоящия случай, искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на извлечение от счетоводните книги. Такова е представено със заявлението и предвид обстоятелството, че то съдържа данни за договора за кредит, дата на сключване, размер, кредитополучател, усвоен размер, просрочени задължения за главница и лихви, носи и подписи на длъжностни лица на банката и печат на банката, същият е редовен от външна страна документ.

След като представеният документ е редовен от външна страна и удостовереното вземане не противоречи на императивна правна норма или на добрите нрави, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за посочените в документа суми следва да бъде уважено.

Съгласно чл. 419, ал. 2 от ГПК, частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл. 417, послужил като основание за издаването на заповедта- извлечението от сметка.

Частната жалба с която е бил сезиран Сливенски окръжен съд, обаче не съдържа каквито и да било белези на такава по чл. 419, ал. 1 ГПК. В нея няма доводи срещу незабавното изпълнение. В обстоятелствена част и като петитум, частната жалба оплакванията са насочени срещу разпореждането, с което е допуснато издаването за процесната заповед, което разпореждане, обаче, не подлежи на обжалване - арг. чл. 413, ал. 2 ГПК

Изложените в частната жалба доводи засягат действителността на материалното правоотношение, позоваването на изтекла погасителна давност и придават значение на възражение по чл. 414 ГПК. Този въпрос следва да бъде изследван по реда на  чл. 415 вр. чл. 422 ГПК, в едно общо исково производство, а не по реда на чл. 419 ГПК.

Поради изложените съображения, частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение следва да се остави без уважение като неоснователна.

Поради изложените съображения, съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

Потвърждава Разпореждане № …. от 06.12.2010г постановено в по ч.гр. д. № 6793/2010 год. по описа на Сливенски РС за незабавно изпълнение.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: