О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Гр.Сливен, 03.11.2011г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр. отделение в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МАРЕВА

 

СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

като се запозна с докладваното от съдия Костова възз. ч. гр. д. № 447 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.396 във вр. с чл. 389 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от М.С.С. против определение № 2890/05.08.2011г. постановено по гр.д. № 2559/2011г. по описа на СлРС, в частта с която е определена гаранция в размер на 2000 лева.

С атакуваното определение по молба на жалбоподателката е допуснато обезпечение на предявените искови претенции, предмет на разглеждане по гр.д. № 2559/2011г. на СлРС чрез налагане на обезпечителна мярка „ Спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20118370400493 по описа на ЧСИ П.Г., вписан в КЧСИ с рег. № 837, с район на действие СлОС. Обезпечението е допуснато при внасяне на гаранция в размер на 2000 лева.

Жалбоподателката сочи в частната жалба, че е с влошено материално състояние и определената гаранция е непосилна за нея. Твърди, че пред СлРС по висящото исково производство е представила необходимите документи, удостоверяващи влошеното материално състояние, като първоинстанционния съд, преценяйки същите изрично я е освободил от заплащане на такси и разноски по производството.

Моли настоящата инстанция да отмени атакуваното определение в частта относно гаранцията или определи такава в разумен размер.

Частната жалба е правилно администрирана от първоинстанционния съд, като препис от нея е връчен на страните. Отговор по нея в указания от съда срок не е представен.

След анализ на приложените писмени доказателства приложени по гр.д. № 2559/2011г. на СлРС, настоящия въззивен състав констатира следното :

Частния жалбопадател е ищец по предявения пред СлРС иск с правно осн. чл.124 от ГПК във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД и цена 23 876.90 лева, предмет на разглеждане по образуваното гр.д. № 2559/2011г. на СлРС.

По молба на ищцата, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК с разпореждане на първоинстанционния съд от 02.05.2011г. същата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по производството.

На 03.08.2011г. е депозирана по делото молба за допускане на обезпечение на предявения иск. Същата е уважена и с определение № 2890/05.08.2011г. по гр.д. № 2559/2011г. съдът е допуснал обезпечение на исковите претенции чрез налагане на обезпечителна мярка „ Спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20118370400493 по описа на ЧСИ П.Г., вписан в КЧСИ с рег. № 837, с район на действие СлОС. Обезпечението е допуснато при внасяне на гаранция в размер на 2000 лева.

Горните констатации мотивираха следните изводи от правно естество :

Целта на обезпечителното производство е предварителна защита правата на вероятно изправната страна в спора, като се ограничи патримониума на другата страна, по начин който препятства по – нататъшно накърняване на интересите. В конкретния случай СлРС се е произнесъл в рамките на своите компетенции с определение № 2890/05.08.2011г., като е приел че са налице законовите предпоставки за допускане на обезпечение на исковата претенция. Наложил е посочената от ищеца обезпечителна мярка. Определил е и гаранция, за което разпоредбата на чл.391, ал.2 от ГПК дава възможност дори и да са представени убедителни писмени доказателства. Тази възможност обаче, следва да бъде съобразена с всички обстоятелства по делото, което първоинстанционния съд неправилно е преценил.

След като СлРС е преценил, че ищцата е с влошено материално състояние и се е произнесъл изрично с разпореждане от 02.05.2011г. за освобождаването й както от държавна такса, така и от съдебно деловодни разноски, то е следвало да се предположи, че същата ще бъде и в невъзможност да заплати определената от съда гаранция. Целта на допуснатото обезпечение е именно създаване на условия, с които да се охрани интереса, а не поставяне в невъзможност да се реализират правните последици на допуснатото обезпечение.

Тъй като се касае именно до финансова невъзможност на частния жалбоподател, изрично призната от първоинстанционния съд, то обезпечението е следвало да се допусне по начин, който да осигури в конкретния случай реална защита, а именно без определянето на гаранция.

Предвид гореизложеното, атакуваното определение в частта относно определената гаранция в размер на 2000 лева следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Мотивиран от горното, СлОС в настоящия въззивен съдебен състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

 

ОТМЕНЯ определение № 2890/05.08.2011г. постановено по гр.д. № 2559/2011г. на СлРС, в ЧАСТТА с която е определено внасянето на гаранция в размер на 2000 лева.

 

Връща делото на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                             2.