О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 29.09.2011 год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:                

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

КРАСИМИРА КОНДОВА

                            

като разгледа докладваното от  М. Сандулов въззивно ч. гр. д. N 448 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

        Производството е по реда на чл.577 ал.1 вр. чл.274 и следващите от ГПК.

        Постъпила е частна жалба от Г.С.С.,*** /в несъстоятелност/ срещу определение № 28/02.09.2011 г. на съдия по вписванията към Агенцията по вписванията, служба по вписванията гр. Сливен.  В жалбата се твърди, че с посоченото определение съдията по вписванията е отказал извършване на вписване на сключен във формата на нотариален акт договор за покупко-продажба на недвижим имот като продажбата е извършена от синдика на „Трема” АД. Твърди се, че обжалваното определение е издадено в нарушение на закона и следва да бъде отменено. Покупко-продажбата на имота е извършена в рамките на производството по осребряване на имуществото на несъстоятелният длъжник. В тази процедура синдикът е единствения орган на принудително изпълнение, освен ако изричен законов текст не посочва друг такъв орган. Изключение от правилото е само възможността по чл. 224 от ДОПК, когато по отношение на определен кръг от вещи принудителното изпълнение се осъществява от съответния публичен изпълнител. По отношение на обект „Бършен”, предмет на сделката, по повод на която е издадено обжалваното определение, никога не са били налагани възбрани, включително и от органите на НАП. Поради това всички претенции за подаване  на декларация със съдържанието по чл. 264 ал. 4 от ДОПК са несъстоятелни и противоречат на изискванията на закона. Декларацията по чл. 264 ал. 4 от ДОПК е необходим елемент от разпоредителни сделки в случаите на нормално функциониране на дружеството – продавач.  При продажбата, в рамките на процедура по осребряване на имуществото на несъстоятелен длъжник, е налице осъществяване на действие на универсално принудително изпълнение.  Синдикът действа от името на всички кредитори и извършва съответните продажби, за да удовлетвори техните вземания.  Публичните вземания на държавата не подлежат на принудително изпълнение, тъй като те са приети в производството по несъстоятелност и ще бъдат удовлетворени в това производство. Тези вземания не попадат в хипотезата на чл. 264 ал. 1 от ДОПК. Съдията по вписванията не е анализирал характера на публичните вземания, а единствено се е позовал на  чл. 264 ал. 1 от ДОПК без да посочи дали след обявяване на един длъжник в несъстоятелност публичните вземания подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК. Съдията по вписванията не е съобразил разпоредбата на чл.163 ал. 1 вр. с чл. 164 ал. 1 от ДОПК. Анализът на правните норми сочи, че  за синдика не е налице задължение да представя декларация по чл. 264 от ДОПК. Сочат се аргументи основани на разпоредбите на чл. 717л ал. 4 от ТЗ, както и редакцията на новия текст на чл. 193 ал. 4 от ДОПК.

        Допълнителни доводи се сочат за други пороци на издаденото определение.  Съдията по вписвания  можел да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките установени в Правилника за вписванията, който очертава пределите на неговите правомощия.  Освен това съдията по вписванията няма право да базира своя акт на съмненията за бъдещо изплащане на публично задължение, както и на това дали конкретни по размер и основания публични вземания са приети или не в производството по несъстоятелност. Иска се отмяна на атакуваното определение и да бъдат дадени задължителни указания на съдията по вписвания да извърши вписване в съответните регистри на сключената сделка.

        Съдията по вписвания не е изложил съображения по повод подадената срещу определението частна жалба.

        С определение № 28/02.09.2011 г. , което с определение за поправка на явна фактическа грешка от 27.09.2011 г. е променено на определение № 29/02.09.2011 г.  е било  отказано вписване на нотариален акт № 66, т. ІІ, рег. № 2051, дело № 207/2011 г. по описа на нотариус Р.С. рег. № 524 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Сливен, материализиращ договор за покупко-продажба на идеални части от ПИ, находящ се в гр. Сливен, „Бършен”, ведно с построените в имота 34 бр. сгради, сключен между синдика на „Трема” АД – гр. Трявна в „несъстоятелност„ в качеството на „продавач” и в качеството на „купувач” ТД „ Алгънс” ЕООД. Съдията по вписванията е мотивирал отказа си с това, че продажбата на недвижим имот , включен в масата на несъстоятелността, се извършва в съответствие с чл. 717 и сл. от ТЗ. Приел е , че в случая е спазен този ред, но не са били представени доказателства за изпълнение на особените изисквания на чл. 264 ал. 4 във вр. с чл.265 от ДОПК. Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. В случая, в който прехвърлителя по сделката има публични държавни и общински задължения действията по ал. 1 на чл. 264 от ДОПК се извършват след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасят от сумата срещу прехвърлянето  или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.  Съдията по вписванията констатирал, че към нотариалното дело е приложена декларация, съгласно която по време на производството по несъстоятелност са приети и включени в списъка на приетите вземания и публични вземания на държавата, произтичащи от неплатени данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.  Според декларацията тези вземания ще бъдат удовлетворени при съставяне на частична или окончателна сметка за разпределение. Нормата на чл. 264 ал. 1 и ал. 4 от ДОПК е императивна и в нея не са предвидени изключения от правилото за събиране на публични задължения. Освен това от удостоверението за данъчна оценка е видно, че прехвърлителят има и публични задължения към Община – Сливен. Представената декларация не включва цялото дължимо по смисъла на чл. 264 ал. 4 от ДОПК съдържание , обезпечаващо кредиторите с непогасени в производството по несъстоятелността вземания от публично правен характер, което е основание за съмнение, че същите ще бъдат погасени дори да се приеме, че това следва да се извърши по реда на чл. 722 от ТЗ в производството по несъстоятелност. В последната хипотеза било необходимо в охранителното производство да се представи извлечение от сметката на „Трема” АД /в „несъстоятелност/, от което да е видно постъпването на сумата от 144 х.лв.

        Съдът намира, че жалбата е подадена в законовия скок, същата е редовна и допустима, като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва отказа на съдията по вписване, а именно представителят на продавача по сделката – синдикът на обявеното в несъстоятелност търговско дружество, срещу подлежащ на обжалване акт на основание на чл. 577 ал. 1 от ГПК.

        Жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговско дружество, вписването на ипотека или особен залог, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодател, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски – чл. 264 ал. 1 от ДОПК.  Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота  се удостоверява в данъчната оценка. Законът е предвидил отговорност за нотариус или съдия по вписванията, който състави или разпореди да се впише акт без представена  декларация или при неспазване разпоредбата на чл. 264 ал. 4 от ДОПК, като отговаря солидарно за заплащане на задълженията дължими от прехвърлителя или учредителя. Това са законовите основания, на които се позовава съдията по вписвания. В случая обаче продавачът по сделката е търговско дружество, което е било обявено в несъстоятелност по съответния ред, предвиден в търговския закон. В ход е процедурата по осребряване на имуществото на длъжника чрез превръщане в пари на недвижимите вещи. Продажбата на вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се извършва чрез търг от синдика по реда предвиден в закона, като при успешно приключил търг съдът с постановление възлага вещта или правото на лицето обявено за купувач. Само в случаите, когато вещта е била предложена за продажба чрез търг,  но не са се явили купувачи или купувачът се е отказал, съдът по несъстоятелността по предложение на синдика може да разреши продажбата да се извърши чрез пряко договаряне, както е в настоящия случай. Продажбата чрез пряко договаряне, чието вписване е отказано, представлява част от едно универсално принудително изпълнение и има за цел осребряване на имуществото на обявения в несъстоятелност длъжник, за да се удовлетворят неговите кредитори, включително и държавата от събраните пари.  Процедурата и реда, по който ще бъдат изплатени на кредиторите приетите вземания е уреден в чл. 722 от ТЗ.  Принципно индивидуалното принудително изпълнение е уредено в ГПК, а в ДОПК  - за публичните вземания. Публичните вземания се събират по реда уреден в ДОПК, освен  ако в закона е предвидено друго и е предвидено и изключение, а именно публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника – чл. 164 ал. 1 от ДОПК. Редът за събиране на вземанията, уреден в чл. 722 от ТЗ, при универсално принудително изпълнение в производство по несъстоятелност, се явява специален по отношение на реда за събиране при индивидуално принудително изпълнение. Поради това при извършване на продажбата  при условията на чл. 264 ал. 4 от ДОПК би се стигнало до заобикаляне на реда, предвиден в чл. 722 от ТЗ и би дало привилегия за удовлетворяване на вземанията на кредитор преди кредиторите от предходните редове.  Поради това обжалваният отказ на съдията по вписвания се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Ръководен от изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 28/02.09.2011 г., което с определение за поправка на явна фактическа грешка е променено на определение № 29/02.09.2011 г., с което е било  отказано вписване на нотариален акт № 66, т. ІІ, рег. № 2051, дело № 207/2011 г. по описа на нотариус Р.С. рег. № 524 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Сливен, материализиращ договор за покупко-продажба на идеални части от ПИ, находящ се в гр. Сливен, „Бършен”, ведно с построените в имота 34 бр. сгради, сключен между Синдика на „Трема” АД – гр. Трявна в „несъстоятелност„ в качеството на „продавач” и в качеството на „купувач” ТД „ Алгънс” ЕООД.

 ЗАДЪЛЖАВА съдията по вписванията при Сливенски районен съд да извърши исканото вписване, което е отказал с отмененото определение.

 

Определението не  подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                    

                                               ЧЛЕНОВЕ: