О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

гр. Сливен, 20.10.2011 год.

 

СЛИВЕНСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД, второ въззивно гражданско отделение в  закрито заседание на ДВАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година в състав:                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС СЛАВОВ

           ЧЛЕНОВЕ: П. СВЕТИЕВА

                               СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

                  

като разгледа докладваното от  АТАНАС СЛАВОВ въззивно ч. гр. д. N 469 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 121 в вр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК

Постъпила е частна жалба /макар да е посочено възражение и има характер на частна жалба/ от адв. П.П. ***, в качеството и на процесуален представител на жалбоподателката Е.Я.И. с ЕГН: ********** по реда на чл.32 т.1 от ГПК против Определение от 08.09.2011 год. по гр. д. № 3176/2011 г. на Сливенския районен съд, с което е прекратено производството по делото като неподсъдно на СлРС и е изпратено по подсъдност на Районен съд гр. Асеновград.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като в случая се касае за трудов спор и ищцата, е изпълнявала трудовите си задължения в цех в гр.Сливен, а в последствие и в гр.Нова Загора и след преместване на цеха в с.Чешнегирово жалбоподателката е освободена от работа тъй като не е в състояние да пътува до там. Тези факти обуславят приложението на разпоредбата на чл.114 от ГПК и местно-компетентния съд е Сливенският районен съд. Моли съда да отмени обжалваното определение и постанови с оглед правилата на местната компетентност да определи като компетентен да разгледа спора Сливенски районен съд

Насрещната страна ТД „ИТАЛИАНА” ЕООД със седалище и адрес на управление с. Чешнегирово обл.Пловдив , чрез процесуалния си представител по пълномощие е изразила становище по частната жалба. Твърди, че същата е неоснователна и местно компетентен да разгледа спора е Районен съд гр.Нова Загора . Нормата на чл.114 от ГПК определя компетентен съд по правилата там където ищцата е полагала обичайно труд. В случая липсват доказателства установяващи, че обичайното полагане на труд по трудово правоотношение  е било в гр.Сливен. Моли съда да остави без уважение жалбата, като потвърди обжалваното определение.

След като се запозна с материалите по делото, взе предвид изложените от страните доводи и възражения, настоящия съдебен състав приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Производството по гр.дело № 3176/2011 год. по описа на Сливенски районен съд е образувано по повод входирана искова молба от Е.Я.И., чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. П.П. против „Италиана” ЕООД, с ЕИК:825396992 с управител Л.В.Р. със седалище и адрес на управление с.Чешнегирово обл.Пловдив и правно основание чл.358 ал.3 от КТ.

С исковата си молба е предявила четири обективно съединени иска: за сумата от 2138,28 лева, представляващи  неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2009 год. до 30.10.2009 год., за сумата от 1 800 лева, представляващи неизплатено допълнително договорено заплащане за периода от 01.02.2009 год. до 30.10.2009 год., за сумата от 115,08 представляващи неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ и за сумата от 712,76 лева представляващи неизплатено обезщетение по чл.222 от КТ. С исковата молба са претендирани и разноски.

След връчване на препис от исковата молба и приложения с възражение на основание чл.119 от ГПК ответникът по исковата молба „Италиана” ЕООД, чрез процесуалния си представител отвела от разглеждане на делото Сливенски районен съд и е поискала делото да изпрати на Районен съд Асеновград, който е бил компетентен да разгледа спора.

С атакуваното определение е прекратено производството по гражданското дело пред Сливенски районен съд и делото е изпратено по компетентност на Районен съд Асеновград. В мотивите си първоинстанциония съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника. Ищцата не е представила доказателства и не може да ползва от хипотезата на чл.114 от ГПК, тъй от доказателства по делото е видно, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото ищцата е полага труд в с.Чешнегирово и РС-Сливен не е компетентен да разгледа спора , и поради тази причина се е отвел и е изпратил делото по компетентност.

Ищцата е работила в ответното дружество по силата на сключен Трудов договор № 110/31.10.2007 год. в който изрично е посочено, че мястото на работа е „Италиана „ ЕООД-производствен цех гр.Сливен, с длъжността началник цех. С Допълнително споразумение № 14 от 01.01.2009 год. към трудов договор № 110/31.10.2007 год. страните по договора са променили „мястото на работа” като мястото на работа на ищцата в случая жалбоподателката „Италиана” ЕООД Чешнегирово Пловдив.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:Атакуваното определение на Районен съд гр.Сливен е правилно и законосъобразно.

Безспорно по делото е, че страните са били в трудови правоотношения по сключен трудов договор, което последствие е бил прекратен.

Възникналия правен спор е във връзка със изпълнението на задълженията на страните по трудовия договор и намира своето правно основание в чл.128 ал.2, чл.224 ал.1 чл.222 ал.1 в вр. чл.357 от КТ.

В разпоредбата на чл.114 от КТ е предвидена особена изборна местна подсъдност с оглед защитата на правата на работниците и служителите по трудови спорове по смисъла на чл.357 от КТ.

В правото на ищеца работник по такъв спор е да се позове на изборна местна подсъдност по смисъла на чл.114 от ГПК. В настоящия случай ищецът не е направил предоставения му от закона - чл. 105 и чл. 114 от ГПК - избор, да предяви иска по трудово дело по седалището на ответника (обща местна подсъдност) или по мястото, където ищецът обичайно полага своя труд,

При липсана на изрично посочване на избора на ищеца-работник по трудов спор, на ответника не може да бъде отречено правото на възражение за местна подсъдност.

Законът дава право на ищеца-работник по трудов спор да определи пред кой съд да предяви иска си- дали пред съда по седалището на ответника-работодател или пред съда по мястото, където той обичайно полага своя труд. Правото на възражение на ответника за местна подсъдност при положение, че ищецът не е направил предоставения му от закона избор на местна подсъдност в този случай се явява основателно.

За да обоснове приложението на чл.114 от ГПК съдът следва да правнорелевантния факт къде ищеца обичайно полага труд. В случаят с допълнително споразумение към трудовия договор е определено място на работа седалището на ответника. В обстоятелствената чакст на исковата молба ищецът работникът поддържа, че мястото, където той обичайно полага своя труд е различно от посоченото с трудовия договор, и се позована на  подсъдност по чл. 114 ГПК.

В случая следва да се отбележи, че задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор е мястото на работа, където работникът или служителя ще предоставя работната си сила и където ще полага труда си. /Допълнително споразумение № 14/от 01.01.2009 год. към трудаов договор № 110/31.10.2007 год./ с.Чешнегирово обл.Пловдив  е мястото, където ищцата работник ще изпълнява трудовите си задължения.

В случая, като място на работа в трудовия договор на жалбоподателя е посочено с.Чешнегирово обл.Пловдив и с договора не е уговорено друго по предоставяне на работната сила.

От така изразеното е видно, че твърденията на жалбоподателката, че обичайно е полагала труд на територията на гр. Сливен  не променят мястото й на работа, като изрично отразено в допълнително споразумение към трудовия  й договор и поради тази причина не може да се ползва от разпоредбата на чл. 114 ГПК уреждаща възможност за изборна местна подсъдност по трудови дела.

В този смисъл е и Определение № 685 от 10.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 682/2009 г., III г. о., ГК, докладчик председателят К.Ю. и Определение № 362 от 20.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Л.Б..

Като е постановил обжалвания резултат районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Въззивното определение по  чл. 121 ГПК, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение във връзка с подсъдността, не е "преграждащо" по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Атакуемостта на последното, изрично предвидена в  чл. 121 ГПК, сочи на приложението на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, поради и което настоящото определине е окончателно и не подлежи на обжалване.

Ръководен от изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВРЪЖДАВА Определение №….от 08.09.2011 г. по гр. д. № 3176/2011 г. на Сливенския районен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 3176/2011 г. пред Сливенския районен съд като неподсъдно и е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Асеновград .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           

                                                      ЧЛЕНОВЕ: