ОПРЕДЕЛЕНИЕ  

                               

                                             гр.Сливен, 09.11.2011 г.

 

 

  СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                            МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно частно гражданско дело № 473, по описа на съда за 2011 г., за да се признесе взе предвид следното:

 

 

  Производстово се развива по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.413, ал.2 от ГПК.

  Делото е образувано по подадена от заявителя в заповедното производство – „Алианц Лизинг България” АД, ЕИК 175200915, чрез процесуален представител по пълномощие – юрисконсулт М.П.И., частна жалба срещу Разпореждане от 03.06.2011 г. на Сливенски районен съд, постановено по частно гражданско дело № 3662/2011 г. на РС – гр.Сливен. С атакувания съдебен акт е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ  по чл.417 от ГПК с аргумент, че записа на заповед е нередовен от външна страна – нищожен.

   В частната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалвания акт, като се твърди, че записът на заповед е редовен документ по чл.417, т.9, по който вземането на приносителя е изискуемо. има само един падеж и той е „на предявяване”. Относно липсата на валидно предявяване на записа на заповед, жалбоподателят възразява, че мотивите на районния съд са неясни в тази насока. Твърди, че е налице надлежно предявяване, съобразно изискванията на ГПК. Сочи, че в резултат на погрешен анализ на доказателствата по делото и при несъобразяване със задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 1 от 28.12.2005 г. по тълкувателно дело № 1 от 2004 г. на ОСТК на ВКС, съдът е постановил порочен акт.

   Частният жалбоподател моли окръжният съд да отмени атакуваното Разпореждане и да постанови определение за издаване на исканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

     Насрещна страна по частната жалба в това производство не следва да се конституира предвид едностранния му характер, до уважаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение.

    Съдът след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

            След като взе предвид направените в частната жалба олаквания и данните по делото, настоящият състав на СлОС намира за установено от фактическа страна следното:

              Производството по ч.гр.д. № 3662/2011 г. пред районният съд е било образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК подадено от „Алианц Лизинг България” АД, ЕИК 175200915, действащо чрез пълномощника си М.П.И. – юрисконсулт. Заявлението е придружено с оригинал на запис на заповед, въз основа на който се иска издаването на заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителен лист. Районният съд разгледал по същество направеното искане и с атакуваното пред настоящия съд Разпореждане е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с два аргумента изложени в мотивите на обжалавния акт. В Разпореждането районният съд  приел, че записа на заповед е нищожен, тъй като имал два падежа, а от друга страна не бил предявен, предвид липсата на отбелязване на лицевата му страна и доколкото уведомлението не бил начин за предявяване на записа на заповед.

        С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

       Разпоредбите на чл. 413, ал. 2 и 418, ал. 4 ГПК сочат приложимост на правилата за разглеждане на частните жалби. Съответно чл. 279, чрез препращане към чл. 278, ал. 4, урежда съответно приложение на правилата на въззивното обжалване. Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по същество на искане до съда, съответното приложение на чл. 270 ГПК, възлага на въззивната инстанция и служебна проверка за действителност и допустимост, преди произнасяне по съществото на искането. Същите правила са приложими и ако се приеме, че отказът за издаване на заповед за изпълнение се основава на нередовност и недопустимост.                     

        Съобразно правилото на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК (приложимо и в производство, придружено и с искане за незабавно изпълнение, по арг. от чл. 417 ГПК) проверката за допустимост и основателност се осъществяват едновременно от първоинстанционния съд, който се произнася с един и същ акт за отказ при липса на процесуални предпоставки и материални основания за уважаване на искането (в този смисъл трайната задължителна практика на ВКС след постановяване на Определение № 30 от 16.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 361/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т. К.). Въззивният съд дължи предварителна проверка за допустимост на акта в обжалваните му части, при която не констатира пороци на заявлението. Разглеждането на заявлението, в частта му за искането за издаване на заповед за изпълнение е допустимо: не са налице пречки по чл. 411, ал. 2, твърденията за основание сочат документ по чл. 417, т. 9 ГПК, съответен на приложения, в какъвто смисъл са и изводите на районния съд.

       Останалата част от проверката на районния съд е по чл.418 от ГПК, която предполага преценка на представения документ – в случая запис на заповед Настоящият съдебен състав не споделя доводите на районният съд относно липсата на предпоставките за издаване на искана заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. От мотивите на първоинстанционния съд, може да се направи извод, че отказът да се издаде исканата заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 от ГПК, е постановен поради липса на предпоставка по чл. 418, ал. 2 ГПК.

       Действително приложения оригинал към заявлението съдържа всички законови реквизити, за да бъде определен като запис на заповед – чл.535 във вр. с чл.536 от ТЗ. На лицевата му страна е положен един подпис - на неговия издател. В ценната книга е вписана уговорка за краен срок на предявяване – 05.03.2013 г., което е допустимо с оглед чл.487 във вр. с чл.537 от ТЗ. Самият падеж на вземането е уговорен „на предявяване” и в този смисъл недоумение буди изводът на районния съд, че падежът на задължението по процесния запис на заповед е с дата 07.04.2008 г., т.е. два месеца след издаванот му. В този смисъл ценната книга не е нищожна и има само един падеж изрично определен като такъв „на предявяване”.

        Въззивният съд не споделя извода на районния, че не налице предявяване на записа на заповед. От мотивите му не става ясно защо приема, че записът на заповед не е бил надлежно предявен въпреки, че по делото са представени доказателства, че уведомяването е извършено по реда на чл. 592 ГПК, чиято втора алинея изрично предвижда прилагането му за всякакви съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения. В качеството на охранително производство нотариалната покана, респ. връчването й се подчинява на правилата на Част първа, Глава VI-та, раздел I-ви от ГПК. Съгласно чл. 50 от ЗННД, връчването на нотариална покана от нарочен служител на нотариуса изрично предпоставя приложение разпоредбите на чл. 38 - чл. 55 от ГПК. Настоящият състав счита, че в качеството на охранително производство връчването на нотариалната покана в случая е редовно извършено спрямо адресата - юридическо лице. Събраните данни предпоставят приложението на нормата на чл. 50, ал. 4, вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК,. Препращането на чл. 50, ал. 4 е изрично само към чл. 47, ал. 1 ГПК, с оглед характеристиката на субекта - адресат юридическо лице, но чл. 47, ал. 2 ГПК е аналогично приложима, тъй като касае единствено съдържанието на уведомлението и срока за получаването, не и останалите разпоредби на чл. 47 ГПК, приложими към адресати - физически лица. След изтичане двуседмичния срок от поставяне уведомлението /09.03.2011 г./ - чл. 47, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК следва да се презумира уведомяването на адресата, съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК /арг. от чл. 47, ал. 3, предл. първо и ал. 6 ГПК/. При наличие на това официално удостоверяване по смисъла на чл. 418, ал. 3 ГПК (осъществено при спазване на императивни процесуални норми, приложени съответно), следва да се приеме, че предявяването на ценната книга на издателя е осъществено на 09.03.2011 г. От този момент вземането по записа е станало изискуемо (чл. 486, ал. 1 ТЗ). В този смисъл са и указанията в неизгубило значението си Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г., ОСТК.

         В заключение, настоящият състав на съда намира, че представената ценна книга кореспондира на заявеното вземане и следва да се прецени като редовен от външна страна документ, даващ основание за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена по твърденията на заявителя и документ, официално удостоверяващ настъпване на падеж, съответно и изискуемост на вземането. Обжалваното разпореждане следва да се отмени изцяло и да се допусне незабавното издаване на изпълнителен лист по заповед, удостоверяваща заявеното вземане по заявлението на кредитора в цялост. Самото издаване на заповед по заявлението и изпълнителния лист настоящият състав на съда преценява като технически действия по изпълнение на постановеното по съществото на жалбата допускане на незабавно изпълнение (в какъвто смисъл е и установената вече съдебна практика). Разноските по първоинстанционното производство следва да се включат в заповедта от първоинстанционния съд.

                Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

 

 

                                  ОПРЕДЕЛИ:

 

 

      ОТМЕНЯ Разпореждане от 03.06.2011 г. на Сливенски районен съд,  VII – ми състав, постановено по частно гражданско дело № № 3662/2011 г., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „Алианц Лизинг България” АД, ЕИК 175200915 срещу издателя на записа на заповед „Инса” ООД, ЕИК 829064471, за сумата от 2001,92 евро, дължима по запис на заповед, издаден в град Сливен на 07.02.2008 г., на предявяване не по – късно  от 05.03.2013 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

     ДОПУСКА незабавно издаване на изпълнителен лист след съответно издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по образеца, съгласно приложение № 5 на Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, за вземането по т.9 от заявление вх.№ 13408/02.06.2011 г. и разноски в първа инстанция.

              ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд, за изпълнение на постановения въззивен акт.

             Определението не подлежи на обжалване.                                                                             

 

 

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                          

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.