О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

Гр. Сливен, 28.10.2011 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл.с.КРАСИМИРА КОНДОВА

                                              

като разгледа докладваното от младши съдия Красимира Кондова ч.възз.гр.д. № 491 по описа за 2011г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

         Образувано е въз основа на депозирана частна жалба от ищеца - търговско дружество „А. Х.”*** чрез представителя му по закон, управителя Г.А.Х., насочена срещу определение на СлРС  от 03.09.2011г., постановено по гр.д.№ 4405/2011г. по описа на същия съд. С посоченото определение е прекратено производството по иск на жалбоподателя, с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 1674,64 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, претърпени в резултат на ПТП, възникнало на територията на община Казанлък и настъпило  по вина на ответника Н.П. ***, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и делото е изпратено по правилата на местната подсъдност  за разглеждане от съда по постоянен адрес на ответника – РС- гр.Бургас.

         Частната жалба съдържа оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Според жалбоподателя съдът е следвало да съобрази, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.113 ГПК, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Твърди се,  доколкото имуществените вреди са нанесени върху автомобил, собственост на ищцовото търговско дружество и тяхното обезщетяване се урежда от задължителната застраховка „Гражданска отговорност” по КЗ, то според жалбоподателя по силата на § 1, т.1  ДР КЗ, ищеца се явява „потребител” на застрахователни услуги, относно възникналите права по застрахователния договор, сключен между ответника и съответното застрахователно дружество и като такъв следва да се приложи специалната изборна подсъдност по чл.113 ГПК. От друга страна жалбоподателя счита, че искът може да бъде предявен и по местоизвършване на деянието, съгласно нормата на чл.115 ГПК, поради което СлРС е следвало да изпрати делото по подсъдност на РС- гр.Казанлък, а не както е сторил по общата подсъдност, съгл. чл.105 ГПК на РС-гр.Бургас.

От въззивната съдебна инстанция се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от РС-Сливен, съгл.чл.113 ГПК, алтернативно изпращане на делото за разглеждане от РС-Казанлък, съгл.чл.115 ГПК.

Ответната по частната жалба страна е подала писмен отговор. Намира частната жалба за неоснователна и моли за потвърждаване на атакуваното с нея определение. Счита, че в конкретния казус е неприложима нормата на чл.113 ГПК, тъй като иска е предявен срещу физическо лице, а не срещу застрахователното дружество. На следващо място смята, че предявявайки иска си пред РС-Сливен, ищеца е упражнил правото си на избор на компетентния да разгледа делото съд и към настоящия момент за него не съществува процесуална възможност да иска прилагане на друга местна подсъдност, на друго основание, тъй като това му право е преклудирано.

Настоящият съдебен състав, след като прецени данните по делото и взе предвид доводите на страните, приема следното:

Частната въззивна жалба е редовна и процесуално допустима- депозирана е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и съображенията за това са следните:

Пред РС-Сливен е предявен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане, претърпени в резултат на ПТП, възникнало на територията на община Казанлък и настъпило  по вина на ответника Н.П. ***, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В законоустановения срок за отговор на исковата молба, ответницата по делото е направила възражение за местна неподсъдност на спора на СлРС, като е представила и доказателства за постоянния си адрес, който е в гр.Бургас.

За да прекрати производството пред себе си и да го изпрати по компетентност на РС-Бургас, съда е приел, че за определяне на местната подсъдност в конкретния казус се прилагат  правилата на общата местна подсъдност по чл.105 ГПК или на специалната по чл.115 ГПК, като СлРС не е компетентен да разгледа и реши спора, съгласно  и двете норми. Така формирания правен извод е  законосъобразен и напълно се споделя от настоящата съдебна инстанция.

Претенцията на ищеца, произтича от общата императивна забрана да не се вреди другиму. Касае се за юридически факт, от който възниква облигационно отношение, по силата на което определено лице се задължава да поправи противоправно причинена на другата страна по това отношение вреда. Следователно в конкретния случай отношенията между двете страни не се базират на договор сключен между тях, а още повече на цитирания от ищеца застрахователен договор, страни по който са ответницата и съответното застрахователно дружество. Доколкото претенцията на увреденото лице е насочена към прекия причинител на вредата, а не срещу неговия застраховател, то ищеца не би могъл да черпи права от сключения от ответницата договор за застраховка „Гражданска отговорност”, поради което не е потребител на застрахователни услуги, съгласно §1, т.1 ДР КЗ и не може да се ползва от изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК.

В исковата молба ищецът е посочил адрес на ответницата, който е в гр.Бургас и едновременно с това е изложил твърдения, че деянието, от което са настъпили вредите е извършено на територията на община Казанлък. Следователно с предявяването на исковата молба в СлРС, смятайки себе си за потребител на застрахователни услуги, ищецът е извършил своя избор за местно компетентен съд и възможността да иска друг съд да разгледа претенцията му е изчерпана, т.е. той не може да иска в по-късен момент приложение на нормата на чл.115 ГПК, обуславяща предявяване на иска пред съда по местоизвършване на деликта.

         Ето защо, СлРС правилно е изпратил делото за разглеждане на РС-гр.Бургас, в района на който е и постоянния адрес на ответницата Н.П..

         Мотивиран от горното, настоящия въззивен състав на Сливенски окръжен съд,

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частна жалба от ТД „А. Х.” ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Ал.С.” № *-* и съдебен адрес гр.С., пл.”Х. Д.” № *, депозирана от представителя по закон – управител Г.А.Х., ЕГН: **********.

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 03.09.2011г. по гр.д. № 4405/2011г. по описа на СлРС.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                       2.