ОПРЕДЕЛЕНИЕ  

                               

                                             гр.Сливен, 11.11.2011 г.

 

 

  СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански отделение, в закрито съдебно заседание на ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                            МЛ.СЪДИЯ:СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Хазърбасанова въззивно частно гражданско дело № 494, по описа на съда за 2011 г., за да се признесе взе предвид следното:

 

 

  Производстово се развива по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.129, ал.3, от ГПК.

  Делото е образувано по подадена от „Оранжерии” АД /в несъстоятелност/, ЕИК  119054155, чрез Б.Л.Б. – синдик, частна жалба срещу Определение от 21.07.2011 г. на Сливенски районен съд, постановено по гражданско дело № 2955/2011 г. на РС – гр.Сливен. С атакувания съдебен акт исковата молба ведно с приложенията към нея е била върната, а производството по гр.д. № 2955/2011 г. на Сливенски районен съд е било прекратено, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовност на исковата молба.

   В частната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалвания акт, поради нарушение на материалния закон. Жалбпоподателят изтъква, че с оглед обявяването на  „Оранжерии” АД в несъстоятелност по т.д. № 588/2006 г. по описа на Сливенски окръжен съд и съгласно чл.620, ал.5 от ТЗ, при завеждане на иск от синдика за попълване на масата на несъстоятелността не следва да се внася предварително държавна такса. Твърди, че в изпълнение на правомощията си на синдик е завел искова молба срещу Д.Й.М. за връщане в масата на несъстоятелността на „Оранжерии” АД /в несъстоятелност/ на суми, платени на ответника

   Частният жалбоподател моли окръжният съд да отмени атакуваното Определение и да върне делото на Сливенски районен съд  за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената искова молба.

     Насрещна страна по частната жалба не изразява становище.

    Съдът след като се запозна с депозираната жалба и материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

            След като взе предвид направените в частната жалба олаквания и данните по делото, настоящият състав на СлОС намира за установено от фактическа страна следното:

              Производството по гр.д. № 2955/2011 г. пред районният съд е било образувано по искова молба от „Оранжерии” АД /в несъстоятелност/, ЕИК  119054155, чрез Б.Л.Б. – синдик, срещу Д.Й.М., с която иска ответницата да бъде осъдена да върне в масата на несъстоятелността сумата от 3 478,02 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на изплащането на главницата. В исковата молба се твърди, че с Определение № 31/18.06.2007 г. на Сливенски окръжен съд, постановено по т.д. № 588/2006 г., съдът отменил Определение от 26.07.2005 г. на същия съд, с което е била одобрена окончателната сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на „Оранжерии” АД /в несъстоятелност/ и синдикът бил задължен да представи нова сметка за разпределение. Това налагало в масата на несъстоятелността да бъдат върнати платените по отменената сметка за разпределение суми. Предвид изложеното, основанието за получаване на процесната сума от ответника отпаднало, поради което следвало същия да я върне и тъй като сумата не била възстановена след изпращане на покана, то за ищецът бил налице правен интерес от водене на настоящото производство. Районният съд с Разпореждане от 20.06.2011 г. оставил исковата молба без движение с указание за внасяне на държавна такса по сметка на РС – гр.Сливен в размер на 139,12 лв., като предупредил ищеца че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната. Съобщението било получено от „Оранжерии” АД /в несъстоятелност/, ЕИК  119054155, чрез Б.Л.Б. – синдик на 05.07.2011 г. Ищецът не предприел никакви действия в указания срок, поради което с Определение от 21.07.2011 г. на Сливенски районен съд, постановено по гражданско дело № 2955/2011 г. на РС – гр.Сливен, исковата молба ведно с приложенията към нея била върната, а производството по делото било прекратено, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовност на исковата молба.

        С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

         Видно то приложните по делото доказателства ищецът „Оранжерии” АД, ЕИК 119054155 е обявен в несъстоятелност по т.д. № 588/2006 г. по описа на Сливенски окръжен съд. С Определение № 31/18.06.2007 г. на Сливенски окръжен съд, постановено по т.д. № 588/2006 г., съдът отменил на основание чл.195, ал.2 от ГПК /отм./ Определение от 26.07.2005 г., с което е била одобрена окончателната сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на „Оранжерии” АД  и със същото определение синдикът е бил задължен да представи нова сметка за разпределение. Това от своя страна налага предявяване на искове от синдика, с които масата на несъстоятелността да бъде възстановена и изготвяне на нова сметка за разпределение. С такъв характер е и предявеният пред районния съд иск, по повод на който е било постановено обжалваното определение.

         Настоящият състав намира обжалваното определение за незаконосъобразно, поради следните съображения. Разпоредбата на чл.620, ал.5 от ТЗ освобождава ищеца от заплащането на държавни такси предварително по искове за попълване на масата на несъстоятелността и отменителните искове, в която категория не попада предявеният от синдика по гражданско дело № 2955/2011 г. на РС – гр.Сливен иск. От една страна обаче се касае за изрично неуредена хипотеза, поради което няма пречка тази разпоредба да бъде приложена по аналогия на основание чл.46, ал.2 от ЗНА и чл.5 от ГПК и да се възприеме виждането, че и по този иск не се следа предварително заплащане на държавна такса. Ако се приеме обратното означава обявеният в несъстоятелност търговски субект да бъде поставен в невъзможност да защити правата си по съдебен ред. Следва да се има предвид и качеството, в което синдикът участва в това производство – на процесуален субституент, който търси защита не на свое, а на чуждо материално право, а именно на обявения в несъстоятелност търговец.

        От друга страна гл.41 от ТЗ е озаглавена „Попълване на маста на несъстоятелността. Охранителни мерки ” и обхваща разпоредбите от чл.643 до чл.649 от ТЗ включително. Предявеният пред районния съд иск, макар и да не е от посочените в гл.41 на ТЗ, по своята правна същност и естество цели попълване на масата на несъстоятелността чрез възстановяването й.  В гл.41 от ТЗ липсва разпоредба, която да ограничава способите за попълване на масата на несъстоятелността само до изброените в тази глава. Обхвата на масата на несъстоятелността е посочен в чл.614 от ТЗ, като най – общо тя включва всички имуществени права на длъжника по несъстоятелността. Част от тези права, каквито са например вземанията не могат да бъдат събрани чрез уредените в разпоредбите от чл.643 до 649 от ТЗ правни способи. Именно затова се налага да се прибягва и до други способи за реализиране на правата на длъжника по несъстоятелността, каквито са например осъдителните искове. С оглед на това като искове за попълване на масата на несъстоятелността следва да се считат всички искове, установителни, осъдителни или отменителни, които пряко или косвено водят до установяване на принадлежност на дадено право към имуществото на длъжника при спора за това или са насочени към реализацията на това право, т.е гл.41 от ТЗ не урежда изчерпателно всички средства за попълване на масата на несъстоятелността, а са уредени само специфичните такива, които се отклоняват от общите способи за защита правата на длъжника, какъвто е и настоящият иск. Поради това от момента на постановяване на решението по чл.630 от ТЗ всички производства, които пряко или косвено водят до попълване на масата на несъстоятелността се освобождават от държавни такси.

       Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената искова молба.

                Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

 

                                    ОПРЕДЕЛИ:

 

 

     ОТМЕНЯ Определение от 21.07.2011 г. на Сливенски районен съд, постановено по гражданско дело № 2955/2011 г. на РС – гр.Сливен, с което е върната на „Оранжерии” АД /в несъстоятелност/, ЕИК  119054155, чрез Б.Л.Б. – синдик, искова молба вх. № 19323/12.08.2010 г. срещу Д.Й.М..

     ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Сливен, за продължаване на съдопроизводствените действия по гражданско дело № 2955/2011 г по описа на същия съд.

 

             Определението не подлежи на обжалване.                                                                              

 

                                                                           

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                           

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                            2.