О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 08.11.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС СЛАВОВ

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                                 мл. съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

като разгледа докладваното от  съдия  Светиева въззивно частно въззивно граждански дело № 496 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

    

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Обжалвано е разпореждане, с което е отхвърлено заявление на ТД ”Банка ДСК, ЕАД”, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК, въз основа на документ  по чл. 417, т. 2, пр. последно от ГПК.

Частният жалбоподател, прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.Посочва се че, съгласно  мотивите  на  обжалваното разпореждане, СлРС е отхвърлил искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу  наследниците на Ц.К.В., б.ж. на  гр. Твърдица, за заплащане на сумите, посочени в него като е изтъкнал довод, че е  предоставил на заявителя тридневен срок за посочване на имената и адресите на  наследниците на починалия длъжник, за  което на заявителя е съобщено на 08.09.2011 година. Констатирайки, че указанието не е изпълнено в срок, съдът неправилно според  жалбоподателят  е  приел, че  следва  да  отхвърли искането  по  заявлението на  основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК,  тъй  като  заявлението  не  отговаря на изискванията  на чл. 410 от ГПК.  Жалбоподателят подчертава, че още същият ден е посочил имената на  наследниците на починалия длъжник и е поискал да бъде снабден със съдебно  удостоверение, което да му послужи при искане за снабдяване с удостоверение за  наследници, с цел да  удостовери, качеството  на  лицата,  като  наследници на починалия длъжник и да  посочи техните адреси. Жалбоподателят счита, че като заявител е изпълнил указанието и в предоставения от съда тридневен срок е посочил, че длъжник по заявлението са наследниците на Ц.К.В.. Посочва се, че удостоверението от РС – Сливен,  им  било  издадено  на  09.09.2011 година, от което  било  видно, че е невъзможно до 12.09.2011 година  да се  изпълнят указанията  и  да  се представят удостоверение  за  наследници  и попълнено  с  техните  данни  заявление пред  РС-Сливен, още повече ,че 09.09.11 е било  петък ,а 12.09.2011 година  е било понеделник. Посочва се, че на 14.10.2011 година, жалбоподателят бил подал молба до РС - Сливен с приложено към нея удостоверение за наследници и заявление срещу тях.

С оглед изпоженените оплаквания и съображения, считайки атакуваното разпореждане на СлРС за незаконосъобразно, жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез съда постановил атакувания акт.

След като се запозна със заявлението и представените пред РС към него документи, счита, че частната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава по следните съображения:

В заявление за  издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, прието в СлРС под вх. № 20756 от 02.09.2011 година по входящия регистър на СлРС, на позиция 5. Длъжник , заявителят е  изписал Наследниците на Ц.К.В..

Тази фактическа  констатация, неминуемо обосновава у въззивния съд извода, че изначално заявлението не е отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл.127, ал. 1 от ГПК. С оглед характера на производството е неприложима процедурата по чл. 129, ал. 2 от ГПК за даване на указания на заявителя да отстрани нередовността, тъй като в заповедното производство е допустимо да се дават указания само на основание чл. 425, ал.2 от ГПК относно образеца на заявление. Следователно  РС - Сливен  не  е  трябвало да постановява разпореждане от 03.09.11 година, съгласно  което  е оставил заявлението без движение и е предоставил тридневен срок  от съобщаването на  заявителя да уточни кой е длъжника: Ц.К.В. или нейните наследници и кой са те. При констатиране на тази  нередовност, още към 03.09.2011 година е следвало  да  бъде отхвърлено искането по заявлението. Така  неправилно  даденото указание от РС-Сливен  е  довело единствено до забавяне на съдебното произнасяне, тъй като и след  изпълнението  му, станало с молба на заявителя вх. № 21033 от 08.09.2011 година,  нередовността  на заявлението не  е било отстранена.-Макар и  да  е  посочено, че  е срещу наследниците на починал длъжник, поради  не посочване на  техните  имена  и адреси, нередовността  на заявлението по смисъла на  чл. 410, ал. 2 от ГПК във връзка с чл.127, ал. 1 от ГПК е била налична. Юридически  неиздържано  и  несъобразено  с характера  на  производството, респ. с неприложимостта на процедурата по чл. 129, ал. 2  от ГПК  е  и следващото процесуално действие на  СлРС, за издаване на съдебно  удостоверение, по силата на  което  заявителя да се снабди с удостоверение за  наследници, което  е  било представено, макар и след изтичане  на  дадения от съда  срок.

 Предвид изложеното, поради не посочване на имената на длъжниците  и техните  адреси, при първоначалното подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , то  и  този  съдебен  състав на  въззивния съд  счита, че заявлението  следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2,  т.1 от ГПК, във връзка с чл.410, ал.2 от ГПК във връзка с чл.127, т.1 от ГПК. В този смисъл настоящият въззивен състав, счита че крайния правен извод, въпреки  неправилно  предприетите от  първоинстанционния  съд процесуални действия коментирани  в  изложението  по - горе по съществото  си е правилен от където  следва, че обжалваното разпореждане подлежи на потвърждаване.

За  пълнота в  обосновката на  този  съдебен  акт и опровергаване  на  направените  с жалбата  оплаквания, следва  да  се отбележи ,че дори  и  хипотетично  да  се  приеме ,че в заповедното  производство  са  приложими правилата на чл. 129, ал. 2  от  ГПК, характерни за общия исков ред, то отново не биха били налице условията за уважаване на направеното с заявлението искане, тъй като от една страна не е имало искане за продължаване или възстановяване на срок, а от друга нередовността е отстранена след  изтичане  на  определения от  съда  срок. В случай като последния съдът, би следвало да  не зачете извършеното от страната процесуално действие, прилагайки  правилото на чл. 101 , ал. 3 от ГПК.

По изложените съображения, СлОС намира жалбата за неоснователна, а  обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно,  поради което следва да го потвърди.

Ръководен от  гореизложените  съображения, съдът

 

                                       О  П   Р   Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 13.10.2011 година по частно гражданско дело № 5481 по описа на РС – Сливен за 2011 година.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страната при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             2.