О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                               

                                    гр.Сливен, 01.12.2011 г.

 

 

  СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

    СВЕТОСЛАВА КОСТОВА                                                          

                                                            

като разгледа докладваното от съдия Костова въззивно частно гражданско дело № 502, по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производстово се развива по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

   Образувано е по повод подадена частна жалба от заявителя „БУЛИДА” ООД по ч.гр.д. № 4566/2011 г.  на РС – Сливен срещу Определение от 24.08.2011г. на Районен съд – гр.Сливен, постановено по същото дело, с което е спряно изпълнението по изпълнително дело № 496/2011г. по описа на ЧСИ Н. Г., с рег. № 836, вписан в КЧСИ с район на действие СлОС.

  Определението е обжалвано в срок от пълномощника на заявителя по ч.гр.д. 4566/2011 г. по описа на Сливенски районен съд. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е спряно изпълнението по изпълнителното дело на осн. чл. 420, ал.1 от ГПК. Твърди се, че за да се спре изпълнението законът, съгласно чл. 420 ал.2 от ГПК, изисква представянето на убедителни писмени доказателства, каквито в случая не са представени.

  От Сливенски окръжен съд се иска да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е надлежно администрирана. На страните е връчен препис от нея, като в указания от съда срок отговор не е представен.

       След като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и данните по делото, настоящият състав на Сливенски окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:

       Частно гражданско дело № 4566 по описа на Сливенски районен съд за 2011 г. е било образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 т.9 от ГПК, а именно - вземането се основава на запис на заповед.

Искането е уважено, като СлРС на 19.07.2011г. е издал заповед № 3414 за изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена надлежно, като в указания срок на 08.08.2011г. е постъпило възражение от длъжниците П.В.Б. ***. В същото е направено искане за спиране на изпълнителното производство. С определение от 24.08.2011г. СлРС е спрял производството по образуваното изпълнително дело на осн. чл.420, ал.1 от ГПК.

         Определението за спиране е съобщено на страните, като в законоустановения едноседмичен срок на 07.09.2011г. е постъпила и разглежданата от настоящата инстанция частна жалба.

         С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

          Настоящият състав намира жалбата за допустима, подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез съда постановил атакувания акт.

Разгледана по същество, въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.

Съгласно  чл. 420, ал. 1 от ГПК, възражението срещу заповед за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите на чл. 417, т. 1 - 8. Следователно, по аргумент на противното, принудителното изпълнение спира по силата на закона, когато заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист са издадени, въз основа на чл. 417, т. 9 от ГПК - запис на заповед.

Спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е от значение за спирането на принудителното изпълнение на заповед за изпълнение, доколкото с подаването на възражение е свързано и спирането на принудителното изпълнение по силата на самия закон - т. е. независимо от това дали е направено такова искане или не.

В настоящия случай имаме депозирано възражение в законоустановения срок, което по силата на закона е възпроизвело спиране не изпълнителното производство. Съдът правилно е констатирал тези законови последици на възражението, в случаите на чл.417, т.9 от ГПК и правилно е спрял изпълнителното производство. Атакуваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, настоящия въззивен състав на СлОС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.08.2011г. постановено по ч.гр.д. № 4566/2011г. на СлРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                     2.